ЕДНА ОТ ЗАБРАВЕНИТЕ ИСТОРИИ НА ПРЕХОДА

 

През март т.г. се навършиха 9 години от събитията през март 2001г. Тогава  правителството на СДС с премиер Ив. Костов беше яростно нападано от почти всички български медии и анализатори и от лявата опозиция,  заради дясната му и антируска политика. Правителството също беше обвинявано и в нечестно раздържавяване и подкупност, но нито едно обвинение не беше доказано в съда. Всяко по-тежко битово престъпление отиваше неизменно на първите страници на вестниците и в първите новини на електронните медии / за разлика от годините при предишните правителства/, като за всичко бяха обвинявани властите.  В същото време, поетът Иван Бориславов спечели конкурс и беше назначен за директор на БНР. Журналистите, обаче, отказаха да го признаят. Те твърдяха, че Бориславов е неспособен да ръководи радиото и обвиниха  властите, че искат да командват свободното слово. В резултат срещу кабинета започна да работи още един мощен медиен рупор. След драматични словесни и ръкопашни /!/ битки в „Хоризонт” все пак Бориславов встъпи в длъжност като директор. По-късно, с помощта на Петко Тодоров, тъмночервен журналист, който откри юридическо несъответствие в назначението на Бориславов, журналистите от „Хоризонт” спечелиха заведеното дело и се върнаха на работа. Ако не се лъжа имаше и една любопитна история с това, че повечето журналисти от „Хоризонт” внезапно излязоха в отпуск по болест, което също им помогна да се върнат на работа.

 

Именно в това положение беше извършено убийството на малкия Пепи, син на таксиметров шофьор, което предизвика бурен протест пред Народното събрание. Събраха се стотици таксиметрови шофьори, както и много други врагове на правителството. Дълги часове те викаха „убийци”, „оставка”, „позор” и пр. Площадът, където бях и аз, се изпълни с развълнувани леви журналисти от медиите. Тогава и сега, почти всички български журналисти, медии и анализатори, са леви. Затова те бяха радостни и се надяваха Костов да бъде свален. Видях възрастни белокоси хора, очевидно комунисти, щастливо и с очакване да се здрависват и оживено да говорят. Всички те крещяха и настояваха премиера, който беше в Народното събрание да излезе и да даде обяснение. Изведнъж той се появи и застана на стълбите пред тълпата, която започна да го обижда и ругае. Така той стоя под слънцето /беше горещ мартенски ден/, невъзмутимо, с каменно лице, като слушаше мълчаливо обидите. Костов се държа смело и достойно пред враждебната тълпа. По-късно се опита да каже нещо, но беше освиркан.  Тогавашният гл. секретар на МВР взе думата и извика пред хората, че ще се срамуват, ако разберат какво всъщност се е случило. Никой не обърна внимание, но аз си помислих, че това е интересно. Само след ден се разбра какво е имал предвид гл. секретар. Същата вечер /беше петък/ всички електронни медии бяха заляти с нелепото искане за оставка на кабинета, подкрепено и от опозицията. Костов се появи по БНТ и заяви, че властите не могат да сложат полицай до всеки гражданин, но че ще се борят с/у престъпността.

 

В събота сутринта тъмночервените вестници „Сега”, „Труд”, „Стандарт”, „24 часа” и пр. излязоха с ожесточени, подстрекателски заглавия и коментари. Шампион беше, обаче, „Монитор”, който написа на първа страница изумителното „България уби дете”.

 

По-късно се оказа, че Пепи е бил убит от психично болната си майка. Духовете утихнаха, червените журналисти, анализатори и опозиция зачакаха нова възможност да свалят правителството. Но нито една медия, нито един журналист и коментатор не се извини на Костов и кабинета му.  И досега не знам някой да се е извинил.

 

Рени Нешкова предлага във в. „Седем” много интересно свое обяснение за горните събития. Тъй като тази история е умишлено или не, е затъмнявана от левите български журналисти и медии, бих искал версията на Рени да стигне до повече хора. /В. „Седем” няма безплатно електронно издание/.  Затова, с нейно разрешение, пускам двете статии в моя блог.



...............................................................................................................................................................

Медийни фалшификати

Битова драма или остро оперативно мероприятие ….1

За случая с малкия Пепи, майката Даниела и правителството на Костов

 

РЕНИ НЕШКОВА

И ето пак е пролет. И ето пак се събуди за живот флора и фауна, разиграха се хормоните и започна една дискусия за морала, етиката, връзките на медиите с властта, както и всичко подходящо за случая. Поводът бе публичната кавга между журналистката от „Труд” Валерия Велева и политика Ахмед Доган. Двама свързани във времето на прехода индивиди с нещо повече от познанство между медиатор и политик. Дори може да се каже, че те взаимно се моделираха и  създаваха, защитаваха и прикриваха, докато един ден всичко рухна.

Два са основните слухове за същинската причина за смразяването. Единият гласи, че медиата на Велева просто е сменила генералната си концепция за приятели и врагове. Такива завои са правени много пъти от много медии и журналисти и не е кой знае какво чудо невиждано. Другият слух е свързан с апетитите за пазаруване на вестници, радиа и телевизии от двойката Ирена Кръстева-Делян Пеевски и техния политически гръб Ахмед Доган. Щяло му се било да има в колекцията си и някое вацово издание, ако не и всичките.

Но каквато и да е причината за влошаване на отношенията самият епистоларен скандал между Валерия и Ахмед по ирония на съдбата иде да ни подскаже, че рано или късно, лесно или с голям зор, всичко си идва на мястото. Че фалшивият имидж рухва, когато не са налице интересите, които са го поддържали. Че силиконовият интелект по някое време се спихва и не е в техническите възможности на никой фотошоп да скрие естествената същност на нещата. Или казано накратко, който те е създал за собствена угода, той и ще те затрие. Такава е логиката на мерзостта, великата шаячна правда, както бе забелязал и Остап Бендер. А омаскаряването е особено ефективно, най-малкото защото всяка страна от процеса по някогашното разкрасяване знае всичко за дефектите на другия.

По повод на дебата между „Труд” и Доган ще върнем малко лентата назад в едно друго време, когато този вестник качваше и сваляше политици, по думите на главния му редактор. Това беше времето, когато вече втора година течеше една скъпоплатена, безогледна и мръсна кампания срещу премиера Иван Костов, която впрочем с различен интензитет не е преставала и сега. Ще разкажем една случка за една от многото медийни кампании срещу правителството на СДС и като скромно напомняне към днешната власт да се вглежда по-внимателно в припадащите от възторг медийни халваджии.

 

 

Преди девет години в един хубав мартенски ден „Труд” излезе с пищно заглавие на първата си страница: „България уби дете”, гласеше то. Под „България” се визираше правителството и лично министър-председателят Костов. За отрицателно време парламентът бе блокиран от таксиметрови шофьори. Ситуацията ескалираше с часове и за пръв път правителството на Костов бе заплашено от „народното” недоволство. Още в този ранен етап на натиск, когато протестиращите не бяха наясно за какво точно иде реч, всеки трезвомислещ човек можеше да констатира следното, ако упражни законното си право да разсъждава: между случката с убитото дете и правителството не може да има никаква връзка. Освен една – ако лично Костов го е удушил или е разпоредил на някого да свърши тази работа. Но дори и да е нямал солидно алиби, за какво му е било примерно на премиера да предизвиква размирици и да срутва собственото си правителството, след като е имал далеч по-елегантни и конституционни начини. Но очевидно никой от протестиращите на площада не си е направил труда да мисли. Тези, които организираха и обезпечиха медийно тази кампания, са знаели отлично тази характерология на тълпата. Учили са някъде как да предизвикват и използват масовите психози, как да провокират масовите безредици.

Най-големите майстори на подобни мероприятия несъмнено са специалистите, обучавани в школите на КГБ и съответно учениците им от филиала на бившите тайни служби на България.

Какво общо пък може да има между руските служби и битовата трагедия в югозападната чадт на столицата, ще запита някоя невинна девойка от сутрешен телевизионен блок. Наистина е прекалено такова обвързване. Но на пръв поглед, при втори може да се забележи евентуална връзка. А който е запознат по-отблизо с методите и похватите на бившите тайни служби на бившите комунистически държави, може да заключи, че те не са съвсем „бивши” и са запазили голяма част от арсенала си. Няма сега да даваме примери от двайсетгодишния преход, те са неизброими. Ще се опитаме да проследим логиката на събитията в контекста на политическата ситуация от онова време.

 

Ето накратко и случая, възбудил обществения гняв

 

На 16 март 2001 г. тялото на 3-годишния Пепи е намерено в езеро в Южния парк. Преди това майката Даниела Терзийска подава сигнал, че двама мъже са отвлекли детето от улицата, докато тя го водела към детската градина. След като Терзийска е разпитана, следователите стигат до заключението, че тя е вероятната убийца. Даниела страда от тежко психическо разстройство, установено преди това от лекари. За заболяването й са знаели и роднините на майката на малкия Пепи.

На 20 декември делото е прекратено, а Терзийска е настанена в болница за лечение. Заключението е, че Даниела е убийцата, но не може да носи отговорност поради невменяемост. Междувременно на власт идва Сакскобургготски и никой повече не се занимава със случая. Така наречените сериозни медииникога повече не повдигат завесата над този оплетен и мистериозен сюжет. По-надолу ще стане дума и за това.

 

Криминале с отворен финал

 

Въпреки приключването на случая, той си остава една от най-мистериозните криминални загадки в новата ни история. Много от наблюдаващите процедурата по изясняване на престъплението са убедени, че няма безспорни доказателства, че Терзийска е удушила 3-годишния си син Пепи. Но ако допуснем, че това не е битова драма, какво е тогава? Нарочна постановка с планирана цели за сваляне на правителството? Или за неговото дискредитиране пред обществото по начин, достъпен до всяко село и паланка?

Звучи невероятно? Но има неща от следствието, които ни карат поне да се замислим.

Най-смущаващото в разследването е едно странно обстоятелство. Наблюдаващият прокурор Сакаджийски твърди, че „са налице обстоятелства, оформящи извод, че физическият извършител е невменяемата Терзийска”. Но не само според защитата такова твърдение не е доказано безспорно. Самият прокурор в едното си постановление прави недопустима грешка, с което създава впечатление, че не е чел внимателно материалите по делото и то точно в най-важната част. Според него Пепи е умъртвен точно по времето, когато безспорно е доказано, че обвиняемата Терзийска е била в апартамента на родителите си в 8.25 ч., откъдето бащата Стоян Терзийски се обажда в полицията. Според таксиметров шофьор, който доброволно се явява след като научава за случая и показва касова бележка от 8.07 ч. и твърди, че е оставил Даниела Терзийска, която познал от снимките, в Южния парк с черен полиетиленов чувал. В езерото в парка по-късно е открито и тялото на детето. Още по-фрапиращо е, че не е направен следствен експеримент, за да се установи дали е възможно за 18 минути Даниела да извърши следните действия: да отиде до езерото в парка, да изхвърли там убитото дете, да отиде до спирката и да вземе автобус 76, да слезе на следващата спирка на пазара „Иван Вазов”, да се върне десетина метра назад и да хвърли в метален кош найлоновата торба и въженцето, с което е удушила детето, да вземе такси до Военна болница и оттам да стигне до „Цар Борис” 21. Разследващите така и не откриват втория таксиметров шофьор.

И още по-изумителният факт, че всичко това е опровергано от свидетелка, която е срещнала Терзийска около ъгъла на улиците „Димитър Несторов” и „Георги Софийски” в 8.15 ч. Тя е майка, чието дете е посещавало същата детска градина, в която е бил и синът на Даниела. Свидетелката не е разпитвана от следователя по делото.

Естествено е, че заради ескалиращото напрежение пред парламента управляващите са се надявали развръзката на случая да стане възможно най-бързо. И той наистина приключва бързо с твърдението на представители на МВР, че най-вероятно става дума за битова трагедия. Протестиращите се разотиват.

Но нищо не пречи след това да се проведе нормално следствие. Но това не се случва.

Медийни фалшификати

 

Битова драма

или остро мероприятие    2

 

РЕНИ НЕШКОВА

Приема се, че болната майка не е можела да отговаря за постъпките си, настанена е за лечение, откъдето набързо е излекувана, след което постъпва на работа. Бащата напуска страната и въпреки изявленията му, че съпругата му е невинна, никога повече не повдига въпроса за смъртта на детето си. Това леко и почти щастливо избавление за всички с изключение на детето Пепи много прилича на претупана работа с цел да се прикрие нещо. Нещо неудобно. Връзката на това „нещо” с правителството е, меко казано, абсурдна, ако е битова драма. А ако не е, какво е и какъв е мотивът на управляващите да участват в сюжет, от който нямат никаква полза, но затова пък имат голяма вреда. Връзката е същата като в онзи виц, в който питат Радио Ереван вярно ли е, че Иванов е спечелил кола от лотарията. Отговорът на радиото бил точен: да, вярно е. Само че не било кола, а колело. И не го е спечелил, а са му го откраднали.

 

Журналистическото разследване

на Недялко Йорданов

 

В десетина броя на „Монитор” от онова време поетът и драматург Недялко Йорданов се заема да разнищи случая „Даниела Терзийска”. Въоръжен е с преписи от разпитите и друга вътрешна информация. Разследването на автора на „Не остарявай, любов” повече напомня сценарий на телевизионна сапунка с елементи на разсъждение. Бременна ли е Даниела, пита поетът? После напоително разказва за нощните похождения на нейния пазач в болничната килия. А ако това е любов, чуди се той и сам си отговаря, че е напълно възможно, а обществото нехае. Лирични отстъпления и стихове от нарочената за убийца майка се редуват с тежки обвинения срещу неизвестния извършител на престъплението, който все повече приема чертите на Костов.

Разказът за нещастието на Даниела е прекъсван от патетични разсъждения за зловещата роля на МВР, премиера и правителството като цяло. Което отговаря донякъде на въпроса защо някой е заръчал на поета да прави журналистическо разследване. Недялко Йорданов често бе изразявал мнението си за синьото правителство и то никога не изглеждаше хубаво в неговите анализи.

Недялко Йорданов отбелязва пропуските на разследването и се опитва да внуши откъде идва поръчката. Ясно откъде. Любопитно е все пак задавал ли си е въпроса дали самият той не е обект на манипулация. Дали някой не използва името му, за да постигне целите си? Може пък и да не се е досетил за някои неща. Какво ще спечели СДС примерно от забременяването на Даниела и как ще калкулира за своя сметка любовните й отношения с пазача? А дали му е хрумвало, че сценарият е написан от други, а той само е запълвал празни кутийки, оставени празни за забавление на читателите на вестника?

 

Има ли руска връзка?

 

Опитите да се срути правителството на СДС започнаха някъде около 1999 г., по време на местните избори и смяната на членове на кабинета. Целта бе простичка – да се дискредитира премиерът Костов и цялото правителство, за да се намали възможността сините да спечелят отново парламентарните избори през 2001 г. Случаят с медийната истерия около убийството на малкия Пепи Терзийски, какъвто и да е бил тайният замисъл, е част от тези опити. Той е използван за нагнетяване на обстановката, свързване на едно конкретно престъпление с политическа сила. Но това са видимите неща, случаят е интересен и с друго.

Трябва да се кажат няколко думи за обстановката, която предшества бурните мартенски дни на 2001 г. Налице са няколко съвпадения, които си струва да споменем, пък всеки да си прави изводите.

В деня, когато таксиметрови шофьори „спонтанно” се събират пред Народното събрание, за да протестират срещу правителството, задето е допуснало да се случи драмата с колегата им, руският посланик в България бе извикан във външно министерство при министър Надежда Михайлова. Поводът на срещата е безпрецедентен за българо-руските отношения в новата ни история. На руския посланик е заявено българското решение, че трима руски дипломати трябва да напуснат страната по собствена воля, в противен случай ще бъдат обявени за „персони нон грата”. По-късно е установено, че единият от дипломатите, уличени в шпионаж - Борис Смирнов, е работил чрез тракийските дружества за интереси, различни от българските. Задачата му е била да използва националистически настроени среди в България с русофилски уклон за свои цели. Как звучи само – националисти в служба на друга държава. Но в българската история е имало много подобни примери. Най-кресливите националисти всъщност са се оказвали платени руски слуги, наричани за краткост рубладжии.

Другият от дипломатите, поканен да напусне България, е военен аташе. Преди това е бил изгонен от Полша със същите мотиви - шпионска дейност. Интересното е, че тази информация става ясна след изгонването му от България, иначе би било недопустимо такъв дипломат да бъде приет от българските власти. Как е успял да скрие този факт от биографията си е друга тема.

Поканата към руския посланик е отправена четири дни по-рано, а самата среща се е състояла в деня на таксиметровия протест. Може и да е съвпадение, но може и да не е. Това е изключително тежък удар за руснаците, които не бяха свикнали да гледат на бившия си сателит България като на суверенна държава. Този скандал, какъвто не е имало след освобождението на България, без съмнение е разгневил руската страна, която и до ден днешен си позволява да третира България като държава с подчинени функции, като троянски кон на техните интереси в Европейския съюз.

Поради дипломатическия характер на случая и неудобството на повечето медии да коментират такива неща той мина сравнително тихо и бе потопен тотално от медиите след инцидента с малкия Пепи. Не вървеше някак си уж чисто български медии да роптаят публично в защита на руски дипломати, уличени в шпионаж. Пък и ефектът върху народното съзнание от сложни дипломатически работи надали ще е достатъчно силен. Къде по-удобно е да се обвини правителството в съпричастие към някаква мръсна мистерия, в която хора от народа стават жертва на… абе на тия отгоре. Особено когато няма конкретен извършител, манипулацията е изключително лесна.

Който поне е чувал нещичко за методите на КГБ в психическото манипулиране на отделни хора и цели групи от населението, няма да се шокира от мисълта, че е възможна руска връзка в опита за дестабилизиране на правителството. Никак не е изключено да са потърсили връзка със среди от бившите служби на Държавна сигурност, която, както е известно, бе филиал на КГБ. Не е тайна, че хора от бившите тайни служби продължават да се опитват и в много случаи успяват да играят ключова роля във властта и медиите.

Едва ли тези зависими и оплетени от интереси и мръсни тайни хора биха пропуснали да организират остро мероприятие за дестабилизиране на властта в онзи период. Кампанията по омаскаряването на правителството на СДС и премиера Костов прераства в медийна война. Съвсем резонно е било да се очаква реакция от руска страна заради изгонените дипломати. Но не обикновена дипломатическа кореспонденция, а остро оперативно мероприятие, на каквото прилича и натискът заради случая с убитото дете.

 

Да се върнем на събитията от март 2001 г.

Още една любопитна подробност около случая с малкия Пепи. Оказва се, че бащата на детето е работил преди 1989 г. като шофьор на шефа на Българския туристически съюз. Същият този началник на БТС в новите демократични времена е областен управител на Софийска област по времето на Жан Виденов и след това депутат от БСП. Става ясно също така, че той е и дългогодишен агент на Шесто управление на ДС. Навързването на тези факти няма как да не предизвика въпроси. Знае се, че е имало хора и от сините, които са се опасявали, че изгонването на руските дипломати може да се възприеме като унижение на велика държава от незначителен сателит и това да предизвика верижна реакция с неизвестни последици. Изтъквали са като аргумент постиженията на съветските служби да предизвикват „народни вълнения” с катастрофични последствия. Бяха извадени и секретни документи за възможностите на тези служби да въздействат на даден „обект”, предизвиквайки психически отклонения.

След ареста на Алексей Петров някои направиха връзка между протестите пред парламента през 2001г. и факта, че Петров е бил свързан с бизнеса на такситата 12-80. Тогава такива подробности не се знаеха. Любопитен детайл е, че един от шофьорите, били пред парламента дойде в редакцията на „Демокрация” и сподели, че го натискали да протестира срещу правителството, а той не искал, защото надушвал манипулация. Но и тогава никой не се съмняваше, че бързата организация пред парламента е дело на веща ръка в подобни работи.

Според източници на „Седем” бащата на Пепи Терзийски се е оплаквал на свои колеги, че жена му Даниела страда от тежко психическо заболяване. Страхувал се, че синът му може да е обременен наследствено. Според лекарите рискът бил голям. Споделял дори, че най-вероятно му предстояло да живее с двама луди, както сам се изразявал. Негови колеги свидетелствали, че бил в непрекъснат стрес от перспективата, която може би го очаква. Каква е ролята на бащата в цялата разиграла се драма с привкус на конспирация можем само да гадаем.

Но нищо не ни пречи да задаваме въпроси.

 

 

 

международната политика, Дъскарев. Нищо не разбираш от вътрешна политика. Невероятни глупости си изписал!

Напротив, няма написани глупости по тези вътрешно-политическите събития. За изгонените руски дипломати се знаеше, но наистина мина някак мимоходом и пряка връзка с "Пепи" не се изказваше. И за психо-уменията на ченгетата тепърва ще се говори. БРАВО, Рени! Благодаря, Тул.

Екатерина

П.С. постингът по-горе си звучи като зле прикрита заплаха... хахаха!

глупакът няма да различи истината, дори ако му бръкне в окото. и твоите тези, и статиите на журналистката, която цитираш, звучат съвсем смислено и много вероятно.

Това не са никакви глупости! Това не е просто "смислено и много вероятно". Това е абсолютната истина! Имам много добър приятел таксиджия и ще си позволя да го цитирам: "Обадиха ми се по радиостанцията (забележи! От централата!) да отивам пред Народното събрание. Попитах "защо, да не са утрепали пак някой наш колега!?" Не, ще сваляме Костов, като отидеш там ще разбереш!"
Това беше един от най-ярките примери от най-новата история на България за манипулация на общественото мнение и използване на масите. Кой го направи!? Ами както се казва: "по методите ще ги познаете"! Едни и същи от 1917г. насам!

За повечето хора беше ясно,че това е от т.нар.''активни мероприятия'',ала и тогава кой смееше да го каже!Свободата на словото в България и днес не е много по-голяма от времето на соца,с изключение на псувните,ругатните и нецензурните изрази,които могат да се леят на воля,но я се опитай да кажеш,какво наистина мислиш,особено,ако то бърка нечии интереси...

Обикновен комунизъм...

Резюмето на г-н Дъскарев е ефектно, но не много истинско. Какво означава това, че червените медии и опозиция зачакали нова възможност да свалят Костов? Нали само след няколко месеца /юни 01/ предстояха избори? Какво да чакат, идваха избори. И това поклонничество към Костов не го разбирам. Какъв герой бил, как не мигнал пред "враждебната тълпа". Г-н Дъскарев, наистина си гледайте международната политика, там сте много добър. Вътрешната не ви е много ясна.

До анонимен 1. Мислех си да кажа нещо по ваш адрес, но се разколебах. Наистина няма смисъл.
До анонимен - Евгени. Не ви разбирам. Не сте ли забелязали, че Костов вле още го свалят и едва ли ще се откажат в близкото бъдеще.
Поздрави,
Alameda

Който се опитва да заплашва си признава две неща.
1. Той сам е подвластен на страха.
2. Каузата му няма доводи и се мъчи да ги замести със заплаха!
Страхувай се. Има защо.
----------
Че "протестът" тогава бе организиран и дирижиран, никой не се съмнява. Че на медиите бе платено (или просто изразяваха позициите на собствениците си) също бе ясно. А че и други страни са имали полза от предсрочното сваляне на правителството можеше да се подозира, но наистина епизода с изгонените дипломати бе подминат с услужливо мрънкане, почти без коментари. А е съвсем логично.
Поздравление за написаното!

на почти всички за коментарите. Бъдете здрави!

Изглежда сериозно са се надявали да свалят Костов от власт или да го принудат поне да си подаде оставката, но след като опита за пуч не успява, а Костов имаше реални възможности да спечели приближаващите избори за втори мандат, както сочеха социологическите проучвания, тогава комунистическата мафия взе окончателното решение да върне царя и по този начин да предотврати вторият мандат на Костов.Последва първото обръщение на Сакса на 6 април и прочутата му лъжа за 800-те дни.Народа се хвана на въдицата и от тогава сме в безвремието на вече три правителства, и прочуването ни като мафиотска държава с всички последствия от това.Те за това измислиха Бойко, за да не допуснат Костов на власт.
Костов не са престанали да го оплюват.

Не може да няма руска връзка след като ДС е подразделение на КГБ.