Днес е 16 април. Денят на най-страшното терористично нападение през по-голямата част на 20 век, извършено в София. 16 април за някои е страховит, но за други е щастлив ден. Във връзка с това, един текст:

ЕДИН  ДЕН

 

Църквата  избухна  в огън  сред  хората, които се бяха събрали, за да оплачат  един убит генерал. Покривът рухна върху тях в пламъци и погреба  десетки. Но не и главната цел на атентата – монархът, които закъсня и това го спаси.

Малкият, зелен и чист град, тежко разтърсен, изтръпна от страх. В новата си история никога не беше виждал такова разрушение.  За минути, стотици мълчаливи минувачи оградиха  топлите  тела и развалини, с празни, невярващи очи.

Извършителите на  престъплението не подозираха, че ще бъдат първите по терористична смърт в по-голямата част от 20 век.  Бяха преследвани и унищожени от властите. После бяха тихо оправдани, наречени герои и синове на народа. Сетне  отново заклеймени.

 

Въпреки  всичко  те постигнаха желаното –  бяха най-силни в смъртта на другите.

 

 В този ден.

 

 

************************

Бойците на  въоръжената съпротива бързо завладяха Пном Пен. В черните си униформи те победоносно обикаляха притихналия и уплашен град. Взривиха банката,сградите на централната власт,чужди посолства. Улиците бяха покрити с цветен килим от непотребни банкноти. Изминаха първите часове на новия, справедлив строи. Червените Кхмери дадоха на жителите няколко минути срок, за да се евакуират. Те трябваше светкавично да изоставят къщите си и почти цялото си имущество. Тръгнаха само с това, което ръцете им можеха да носят.

 В този ден,огромни, десетки километри  човешки колони бавно напредваха в непоносимия зной, без никаква медицинска помощ, транспорт, с оскъдна  храна. Единствената организация бяха войниците, които безстрастно  разстрелваха  всички, които не можеха да ходят.  Край пътищата се появиха големи, подути купове от тела.

 В първите няколко дни на евакуацията на Пном Пен загинаха двадесет хиляди. Но това беше само началото. Започна  планираното изтребление на един милион и половина души.

******************************

В колибата си, дълбоко в джунглите, старецът  неспокойно се раздвижи. Навън  великолепието на света се разбуждаше.Детска песен звънко се разнесе под клоните на вековното дърво. Човекът, който унищожи стотици хиляди семейства, в заника на живота  си беше създал семейство. Пред колибата пeeше дванадесетгодишната му дъщеря. Старецът се усмихна и се заслуша в  песента на детето си, заедно с песните на птиците. Надигна  се, за да иде  при нея, но внезапно се хвана за гърдите, сгърчи се и  със стон  се отпусна неподвижен на рогозката.

 В този ден, Салот Сар, известен още като Пол Пот умря с чиста съвест,ненаказан, бързо и спокойно  в леглото си. Съдбата странно поиска той да издъхне в деня на черния си триумф преди 23 години.

 

 

 

*****************************

 

Няколко часа по-късно, в Ню Йорк, В. остави  машинално телефонната слушалка на бюрото.Без да вижда небостъргача, който изпълваше прозореца пред него, остра скръб го прониза. На другия край на света беше свършил животът  на една жена, с която беше израснал и обичаше.

 Зад него някой извика: "Време е за обед."

 Не знаеше, че в този ден, но след години, света щеше да напусне друга жена, която обичаше.

 

 ****************************

 

 Във Великденската нощ хората  край църквата се бяха събрали със свещи в ръце. Опитваха се да запазят пламъка, но силен, студен вятър упорито  гасеше светлината. Удари дванадесет часа. Тогава,изведнъж, вятърът се поколеба, разпиля се, сетне утихна, замря. Хората се раздвижиха, отвориха ръце и пламъчетата  осветиха тъмния площад. В множеството един мъж се усмихна без изненада, вдигна своята свещ и пристъпи напред.

 

 *******************************

 

 Беше безкрайно повтарящият се 16 април. Ден, като другите. Но не за всеки. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

http://www.lostbulgaria.com/?p=2452

Въпрос към автора: Гео Милев, Асен Разцветников също ли бяха терористи? Уважаеми авторе, атентатът в църквата "Света Неделя" бе отражение на кървавия преврат на Александър Цанков, който изби цветът на Земеделците; това бе отражение на Фердинандовата кървава политика, завършила с погром над Българските войници, не само на фронта, но и по време на Владайското въстание. Вместо управляващите да направят поклон пред тези войници, пред техните осиротели деца и черните забрадки на вдовиците, те не се посвениха да извършват кървав преврат срещу законното Земеделско правителство. Дали щяха да бъдат комунисти, или земеделци, анархисти - това е без значение. С цената на избити, кървав отговор срещу самозабравилите се управляващи отговор щеше да има. Този, който сее терор, му се отговаря с терор. Това е логиката на събитията в България. Това винаги трябва да помнят управляващите. Терорът ражда адекватен терор. Убитите искат възмездие. Това противопоставяне на Българите един срещу друг, първом извършно от куцовлаха Александър Цанков, доведе до разцепление на народа ни вече 90 години. А после се питаме, защо няма почва за национална идея. Защо съседните страни защитават националното си самосъзнание, а у нас предателството към тази идея се награждава с деппутатско място в парламента. Либералната идея в България не е ли предателство към собствения народ? Защо журналистите ни не станат носители на тази идея, а всячески обслужват противниците на тази идея? Помислете и разберете, че с противопоставяне, НИЕ БЪЛГАРИТЕ сме обречени.

Текстовете Ви са добре написани и подредени и ме провокираха да се размисля върху насилието и личната скръб, както и за неведението в което човеците прекарваме животите си. На вниманието на анонимен 2 прелагам мисълта, че скръбта може да се опетни от самия скърбящ. Дори и най-простата бакалска сметка ще доведе до това заключение. Така, че мисля, че е сбъркал блога.
Много е съмнително, че правителственото насилие към опозицията у нас има каквото и да е влияние върху крайния, за сега, брой на убитите от световния комунизъм. Да си мерим ли скръбта и възмущението, г-н анонимен 2?
Поздрави, Alameda.

А хилядите избити , издавени, изклани в Септемврийското въстание, те какви са?
Мръсни комунисти или обикновени хорица от народа?
Срамувам се от такива "разбирачи" ! Мрете боклуци фашизирани!

№ 1 - благодаря за снимката.

№ 2 - Асен Разцветников не е бил убит в априлските събития.Може би имате предвид Хр. Ясенов и Йосиф Хербст. Превратът на Ал. Цанков беше отговор на сопаджийската политика на Стамболийски, за когото липсата на образование е било качество за участие в правителството му. Така нар. Владайско въстание е неорганизиран бунт на предатели, които напускат бойното поле и изменят на Родината си във време на война. Предателите после са организирани от Р. Даскалов и Стамболийски. Отговорът на властта, обаче, на страховитото престъпление на комунистите на 16 април 25, е недемократичен и грозен.Но, тогава в Зап. Европа политическите нрави са били меко казано грозни. Бг няма защо да е изключение. За щастие кървавото противопоставянето в Бг вече свърши. Сега то е само политическо.

До Аламеда: благодаря ви и до скоро!

До № 3 - септемврийският силно ограничен метеж беше организиран от Сталин и от комунистическите свръхразбойници - Г. Димитров и В. Коларов. Освен разбойници, тези комунисти бяха и страхливци. След като разбуниха няколкостотин души, главно в Сев. Бг., тези презряни страхливци ИЗБЯГАХА позорно с кола през Югославия във Виена. И заразяха заблудените няколкостотин "въстаници" на съдбатата им, която беше, да, ужасна. Тогавашните власти ги изтребиха безмилостно, без нищо общо с каквато и да било законност и демокрация. Но по същото време в Зап. Европа също цари не-демокрация, анархисти убиват държавни глави /вж по-горе/

Поздравление за автора! Не е просто напомняне за тези тъжни и страшни събития, а портрет на цяла една епоха и морала на хората, които са я направили такава.
Но като гледам нивото и мисленето на критиците на автора, не мога да не се запитам дали е отминала напълно щом някои разсъждават като евита? И дали си струва да хваля автора, след като има такива критици. Та доводите им са повече от основание да уважа и се възхитя от есето му.

БКП са първите терористи в света.