Този текст е публикуван в днешния брой на "Седем".

ЛЯВА ЯРОСТ

На 2 февруари т.г. Айн Ранд щеше да навърши 105 години. Тя е родена в Русия, истинското и име е Алиса Розенбаум, но почти целия си живот изживя в Америка. Айн Ранд е певица и страстна защитница на капитализма. Тя е непримирим враг на левите идеи в политиката и икономиката, както и на намесата на държавата в живота на човека. Основната и книга „Атлас изправи рамене” от 1957г.  /наскоро публикувана на български/ само през миналата година се продаде в 400 хиляди екземпляра в САЩ. През 2009г. в Америка има възраждане на позабравената Ранд. Причината е ясна -  сега на власт е Барак Обама, най-левият президент на САЩ от десетки години. Обама днес ръководи невиждана, крайно лява промяна в Америка и най-голямата намеса на държавата в живота на американците след войната.

През 20-те Айн Ранд напуска Съветска Русия и се нарича капиталистически радикал, а не консерватор. Философските си идеи, които тя определя като Обективизъм са описани в няколко сборници с есета. В политическите си книги, Ранд твърди, че капитализмът има морална основа, за разлика от варварския комунизъм, а свободният пазар е необходим и  най-добре пригоден за човешката природа. Аргументите и против „съчувственото” пре-разпределение на богатството и доказателствата в полза на личния егоистичен стремеж за натрупване на богатство  днес са особено силни, заради действията на Обама, насочени в обратната посока. Ранд формулира по необичаен, страстен и достъпен начин този стремеж. Не в сухи икономически трудове, а в увлекателни книги със сюжет и герои, чийто живот е химн на самия живот. Тук е втората основна морална идея на Ранд – за живота, който е цел сам по себе си и за хората, за които най-естественото нещо е да обичат най-много собствения си живот. В прекрасната първа книга на Ранд,  „Ние, живите”, която скоро ще излезе на български, един от главните герои казва: „Всеки честен човек живее заради себе си. Всеки човек, който заслужава това име, живее заради себе си. Човек, който не го прави – не живее”.

Но Ранд стигна до крайност при възхвалата на егоистичната любов към живота и забогатяването и отхвърли вековната етика на алтруизма и саможертвата. Тя никога не прие, че свободният пазар спокойно може да съществува с не-индивидуалистични и не-пазарни добродетели – например на семейството и обществото. Вместо това Ранд поставя дори човешките отношения в рамката на пазарните. Тя твърди, че грижите ни за любимите ни хора са основани на икономиката. Сякаш няма нещо, което се нарича любов и което е най-силната връзка между човеците. В прочутото си интервю за „Плейбой” от 1964г. Ранд невъзмутимо заявява, че е „неморално” семейството и приятелството да бъдат поставяни над икономиката и свободния пазар. За нея държавната намеса в живота на обикновените хора е толкова зла, че трябва да бъде наказана дори със смърт. В „Атлас изправи рамене” има една смущаваща сцена –  бюрократична некомпетентност и арогантност водят до железопътна катастрофа. Ранд язвително отбелязва, че загиналите пътници не са невинни жертви на трагедия,  както биха помислили повечето хора. И след това твърди, че жертвите са ползвали неетични държавни помощи и са разпространявали отблъскващи политически и философски идеи. Неприкритият намек на авторката е, че загиналите са заслужавали участта си.

С огромна воля и логика Айн Ранд не загуби нито един спор. Известна беше с абсолютната си непримиримост към чуждото мнение. За нея светът е черно бял, без никакви нюанси. Заради това често е нападана от критиците си. Джон Голт, герой от „Атлас” твърди, че всеки човешки проблем има две решения – правилно и грешно.  Компромисът/центърът е зло. Според мен, тук Ранд е права. Защото, почти винаги в живота,  неутралните, центристки убеждения, т.е. гигантската сива маса от стотици милиони хора без политически убеждения в демокрациите, са безпринципни  и страхливи.  Защото в битието на хората, основните решения обикновено са черно-бели, смели, крайни, а не компромисни, центристки.

Съвсем естествено е, че Айн Ранд предизвиква ярост и ненавист в левицата. Типично проявление е статията от 27 октомври м.г. в популярното левичарско-булевардно списание Gentlemen’s Quarterly / GQ/. Статията е за Ранд, пълна е с ругатни и злоба, заради това, че книгите и се продават отново със стотици хиляди и е мило озаглавена „Кучката се завърна”. /Впрочем същото списание обяви за най-стилен мъж на 2009 Джони Деп и публикува негова снимка, на която той гордо се пъчи с медалион на комунистическия садист и масов убиец Че Гевара/.

Проявление на лявата ярост, макар и по-сдържана е статията на Димитри Иванов във в. „Сега” от 10 февруари т.г. Статията носи  нелепото заглавие „Айн Фолк Айн Фюрер Айн Ранд” и е пряк опит да се свърже Ранд с нацизма. Но този човек бих съобщил, че първата книга на Ранд „Ние, живите” е силно антисъветска и антиболшевишка. Заради това, в Италия на Мусолини книгата е филмирана с пропагандна цел през 1941г. Но след няколко прожекции властите осъзнават, че филмът е антинацистки, колкото и антиболшевишки и го забраняват.

Да, Айн Ранд беше противоречива личност, не приемаше чуждото мнение, изказваше радикални идеи, беше заклета атеистка, често нападаше своите от десницата, обвинявана е и до днес в студен егоизъм. Но тя написа необикновени, страстни, вълнуващи книги и то на английски, който не и беше майчин език. Тя, първа достъпно обясни, че хората не трябва да се страхуват от обвинения в самолюбие, а да обичат най-много собствения си живот и да живеят заради себе си. Несъмнено Ранд е от най-оригиналните и влиятелни мислители на миналия век.

За нея се знае, че никога не е имала деца. Затова понякога си задавам един некоректен въпрос, за който се надявам да не бъде приет за сексистки и неуважителен от много жени или за неуважение към паметта на писателката.

Дали Айн Ранд щеше да бъде постоянно обвинявана, че е студена и безчувствена егоистка, ако беше изживяла най-голямата радост на всяка жена – да има деца?

 

дали тя щеше да изповядва идеите на "капиталистически радикал", ако имаше деца

Г-н Дъскарев, харесвам статиите ви, но не и тази. Краят на статията ви, по-точно. Би трябвало да знаете, че бездетието е огромна лична трагедия за милиони жени и не е техен избор. Все пак добре е, че сте разбрал това и изрично се извинявате.

Отлична статия на Дъскарев, както винаги. Не виждам какво толкова е сбъркал в края. Напротив, добра му е тезата. Жените се променят изцяло след като станат майки. Ще чакаме "Ние, живите".

Не съм чела нищо от тази авторка, но статията ме кара да го направя. Сигурна съм, че ще ми хареса, защото изповядвам същата философия.

Здравей. Май всеки ще разбере каквото си иска от статията. Един ще си помисли, че ако имаш деца, значи си "комунистически радикал", а не "капиталистически"; друг пък ще остане с впечатлението, че ако си бездетен, значи се примиряваш с тази "трагедия" и в никакъв случай не можеш да си осиновиш и отгледаш дете. Нещо като примирен радикализъм се получава в лично отношение, като "дървено желязо". Аз лично не понасям радикализма, просто не го понасям. Ранд ми е нещо като Ницше, само че в рокля. Не знаех, че е родена в Русия. Изглежда, в тази страна наистина нищо свястно не може да се роди. Просто не кълве, и това си е :)))

Иначе, статията е хубава, и като повод, и като мнение.

Поздрави.

Айде, поне като говорим за една толкова необикновена жена, да не изпадаме в клишета, а?

има няколко страни. Всеки го разбира, както иска. Но не всички текстове са силни и емоционални. Този текст е точно такъв. Не може да се угоди на всички. Поздрави на Огнян Дъскарев.

Явно тази жена е била доста влиятелна. Странно, че левите не са я разпознали като своя. Философията й е просто обратната страна на същата болшевишка монета. Всъщност поради свойственото им озлобление, на болшевиките винаги им се привиждат врагове, дори и там където ги няма - така си обяснявам яростта им към г-ца Ранд.
Името й е еврейско. Предполагам, че съвсем съзнателно, никога не е споменавала произхода си, което ме кара да я впиша в предишната ви тема.
Предполагам също, че липсата на майчинство е личен избор вследствие на житейско й кредо. Нищо пазарно няма в децата и в силно нефеминистичния акт по зачеването им.

P.S. Все забравям да ви поздравя за чудесния превод на "Силата на разума" и за впечатляващите встъпителни думи към книгата!

Илиана - съжалявам, ако съм ви засегнал с нещо. Разбирате, че не това искам. Радо, благодаря! Ган, Дагма, Айн Ранд е родена в Петроград, видяла е революцията от спалнята си, буквално. Крайна в някои отношения, но е необикновена, най-вече с това "обичай най-много живота си", което НЕ е егоизъм. Дагма, благодаря. Прочетете "Ние, живите" на Ранд, излиза в петък, струва си.
До анонимен 7 - благодаря!

Хайде не се хващайте за жените с децата и без децата. Четете книгите на Ранд. Разберете какво наистина казва Дъскарев. Той е етичен и не казва всичко. Дмитрий, той е като Фидел Кастро червен "крокодил." Всеки, който е близал някога номенклатурното кокалче изпитва носталгия. Айн Ранд е живяла в СССР и съвсем обяснимо е толкова дясна. Та нали и ние сме десни, защото се отвратихме Какво да кажат западните левичари и комунизанти, като не са го "яли".Например професорката Катрин Лидикот от Университета на Централна Англия и сега се опитва да преподава комунизъм без да я кара никой. Взима 5000 паунда на месец. Ние всеки семестър учихме идеологически дисциплини и после го изпитахме на гърба си. .

Краят на статията е възмутителен, без всякакво съчувствие към житейската трагедия на милиони жени. Дъскарев трябва да се извини!

Човек не трябва да се извинява за това че е казал истината! При това безспорна! Ако някой има лична трагедия, това не му дава повече права от колкото имат околните. СТБ

E, разбрахме, че Дъскарев не я харесва. Но просто няма как да не и признае изключителното присъствие и активността в антисоциалистическата философия

Много добре балансирано изложение на същината на Айн Ранд. В този обем знаци едва ли може да се каже по-ясно.
А който иска повече, нека прочете "Капитализмът - непознатият идеал" и "За новия интелектуалец" от същата авторка. Има ги на български и може би още не са изчерпани. Четенето им си струва труда.

„Всеки честен човек живее заради себе си. Всеки човек, който заслужава това име, живее заради себе си. Човек, който не го прави – не живее”. Подкрепям изцяло тази нейна теза! Със сигурност ще прочета нейни книги! Благодаря и хубав ден!

Според мен ако нямаш деца много по-лесно можеш да възприемеш света като черно-бял. Няма значение в от коя страна ще застанеш.

http://www.foreignpolicy.bg/show.php?storyid=784480

През погледа и преценката на онези години, тя е вече на солидна възраст. Мисля, че преживяното, сравненията, оцеляването /с или без потомство в случая е от второстапенно значение/ са причини да е болезнено крайна /дали?/ и с изострена чувствителност в много отношения. Та кой ли не би бил?