Днес, но през 1980 беше убит Джон Ленън. Във връзка с това един стар текст. 

ЛЮБИМИЯТ  “ПОЛЕЗЕН ИДИОТ”

 

 

В книгата си “Левичарството – детската болест на комунизма” Ленин пише, че социалдемократите, световната левица  са “полезните идиоти”, които ще свършат черната работа на  болшевиките.  С  това  те сами “ще  си оплетат въжето”, на което болшевиките ще ги обесят.

Като изключим зловещата  символика, широко приложена в живота,  планетата е свидетел на непрестанната дейност на “полезните идиоти” от 1917 досега.

Един блестящ пример:  в началото на 80-те европейската и американската левица организира огромни акции за едностранно ядрено разоръжаване на  Запада. И това пред агресивната атомна заплаха на Кремъл!  За съжаление,  Ленин добре е подбрал думите си.

 

Наскоро се навършиха  25 години от убийството на Джон Ленън и 17 години от унищожителното земетресение в Армения. Световните и българските медии отбелязоха първото събитие, но никой не си спомни за десетките хиляди жертви на земетресението.

 

Джон Ленън е класически “полезен идиот”. Трагичната ирония е, че в абсолютния смисъл той сам оплете въжето си – убиеца му,  Марк Дейвид Чапмън  е  завършен  ляв радикал!

 

Ленън беше шумно разхваляван от комунистическите власти в България и СССР, заради  съпротивата му срещу войната във Виетнам и  против  политиката на  Никсън.  Многократно беше изтъквано, че бил в списъка  на  разследвани от ФБР, но почти неизвестно беше, че Елвис Пресли, идол на Ленън,  е  сътрудничил  на  ФБР.

 

Именно големият американски патриот Елвис Пресли, е антипод  на  Ленън. Пресли защитаваше  страната си и никога, за разлика от Ленън, не беше използван от комунистическата пропаганда.

 

Бившият член на Бийтълс  никога не  използва огромното си влияние, за да протестира против комунистическата диктатура. Той никога не защити колегите си рок-музиканти в бившите социалистически страни. Например в Чехословакия през 1977 когато много рок-музиканти, участници в дисидентското движение “Харта 77” бяха преследвани и репресирани.

 

Легендарната песен “Представи си” е добър пример за левите увлечения на музиканта. На фона на изящната мелодия, той ни описва  свят без  Бог, частна собственост, религия. Веднага си представям едно място, където  идеалът  му е осъществен –  комунистическата Куба.  Именно там  Кастро откри паметник  на  Ленън!

 

Ленън беше  противоречив човек.  Беше  с леви убеждения, защитаваше бедните и онеправданите,   написа “Героят на работническата класа”,  а беше милионер и се къпеше в злато и брилянти. Пред  левичарските догми предпочиташе капиталистическите методи, например, при  продажбите на плочите си.  Определяше се, като пацифист, а е участвал в много побоища в ранната  си  кариера в  Хамбург в началото на 60-те и по-късно като звезда.  

 

През 1971 в затвора Атика, щата Ню Йорк, избухна бунт на затворниците, който  беше потушен с цената на човешки жертви от властите. На следващата година Ленън и Йоко Оно записаха  Born In A Prison. В песента те заклеймиха американската  съдебна система и затворническите власти в Атика.

 

Жестоката ирония на съдбата, е че  именно  тази съдебна система осъди на доживотен затвор Марк Дейвид Чапмън и го изпрати точно в затвора Атика, където е и до днес!

 

Но с течение на годините  Джон  се променяше. Той узря дотолкова, че отхвърли насилствената революция. В  Revolution  той  се съгласява, че света трябва да бъде променен, но не с портрети на Мао, и, че   “ако говорите за разрушение, не разчитайте на мен”.

 

В края на живота си  той, дотогавашният атеист, благодари на Бога, защото помогна на неговото поколение да мине пред бурите на 60-те и 70-те!

 

Беше често нападан, заради  битността  си  на световна  мегазвезда.  През 1988 излезе книгата  на Албърт Голдмън “Животите  на Джон Ленън”. Книгата  предизвика голям  международен отзвук,  тъй като беше остро критична, изнасяше скандални, крайно неприятни страни от личния му живот.  Но в крайна сметка недоказани, основани  главно на недомлъвки, неясни твърдения отпреди  години, или на откровени клюки. Тогава си помислих, че тази книга е много несправедлива, защото Джон беше  мъртъв отдавна и не можеше да се защити. И сега мисля така.

 

Въпреки  грешките и  противоречията си  и естествените човешки недостатъци,  Джон беше идеалист. Да, беше използван от комунистическата пропаганда, но едва ли е бил доволен от това и едва ли го е искал. Написа  чудесни  стихове, а също и гениалното: “Животът е това, което ти се случва, докато си зает да правиш планове за него.”  Много рядко може да се срещне толкова силно, синтезирано  описание на битието.

 

Но музиката му е това, което ще завинаги ще остане в света. С тази музика той достави щастие на милиони хора. Милиони хора свързват  песните му  с младостта си,  с първата любов, с най-красивите си спомени.

 

За мен, при комунизма, музиката  на Джон беше начин на живот, начин за спасение от сивата  социалистическа действителност. Спомням си  колко трудно беше да се снабдя с “тава” на Бийтълс и  как  се радвах, когато успеех да го направя.

Спомням  си и отдавнашният, снежен ден на 1980  и колко зле се почувствах при вестта за смъртта му.

 

 Никога няма да забравя  радостта и щастието, които изпитах,  когато за първи път чух Girl, Hello Goodbye, Bungalow Bill, A Day In The Life, Paperback Writer.

 

Музиката на Джон  е  неразделна част от ранната ми младост. А нали всички обичаме тази част от живота си.

 

Не съм от Бийтълсовото поколение, но наистина не ми беше лесно да напиша първите редове от този текст.

 

Надявам се, че Бог отдавна  е простил всичките ти  грехове, Джон.

 

Ти заслужаваш това.  

 

 

 

Джон Ленън не е бил никога полезен идиот.

Той просто беше свободен човек
и можеше да каже високо всичко каквото мисли.

Джон Ленън Е една от най-безспорните личности на ХХ век!

А идиотите , струва ми се, сме ние!

е велик музикант.
Но Кралят на рока е един - Елвис Пресли!

Поздрави за текста.

постоянно извиращите лицемери левичари.
С таланта си, с огромното си влияние можеха да направят много повече, но за съжаление голяма част от свободните творци пасивно се оставиха на пропагандата. Примери колкото искаш - Майкъл Мур, Шон Пен, Ковърдейл, Джон Бон Джови, Брус Спрингстийн и маса друг дребосък отправяха такива неискрени послания към немислещото множество (да ми е простено, но по-точно звучи към тълпата). Безспорен връх беше изявлението на Джови, че ще емигрира от САЩ ако Дж.У.Буш спечели втори мандат - и въпреки че другарченцата им излезе жълто на гащите като го цитираха, не ми е известно да се е преселил в Москва (както и Мур и Пен при Кастро).
Поздравления на автора за публикацията и за финал един мой детски спомен от "разкрепостеното" списание "ПАРАЛЕЛИ" - за една снимка на протестиращи във Виена по повод предстоящ концерт на Бийтълс, носещи плакат с надпис "В града на Моцарт не желаем зверове"!

Джон Ленън ще остане завинаги в сърцата ни. Да напомня, че все пак Ленън е англичанин, а не америкацец! Затова паралелът с Елвис не е подходящ.
А в онова време на противопоставяне между Запада и Изтока, нямаше нищо по-нормално от това да извикаш не на насилието!

Не сме го коментирали досега, не е ставало дума, и ми се ще сега да го кажа ясно - никога не съм харесвал Бийтълс. Винаги съм се дразнил от масовите прехласвания по музиката им, по масовата имитационна мода на кръглите очилца, или по инфантилните войнишки ранички и прокъсаните умишлено дънки.

Бористодоров56 - за съжаление Ленън беше именно полезен идиот, горе изброих само част от действията му. Но музиката му го оправда.

Янчев, благодаря. Аз лично предпочитам Ленън пред Елвис.

Sebastianthecancer - съгласен съм. Интересен спомен от Залцбург, благодаря.

dantonov - сравнението Ленън-Елвис според мен е подходящо, защото полезните идиоти са св. явление. Ленън протестираше против насилието, но само в свободната част на света. Никога не протестира против неизмеримо по-голямото насилие в несвободната част на света.

Ган, навремето в едно елпи почти всички парчета бяха хубави. Бийтълс са шампиони в това - честно, не знам в колко други албуми на други групи, да има толкова много прекрасна музика и различна.

sebastianthecancer - пропуснах да кажа, че изброените от вас леви радикали са всъщност и твърде жалки хора, затова изобщо не могат да се сравняват с Ленън. Той е 100 класи над тях.

О, не знам. Абсолютно същото - за почти всичките парчета - мога да кажа за невероятно много напълно неизвестни за света джаз-музиканти. Дори само като го пиша това в момента, се сещам за поне трима.
Всъщност, няма значение. Думите ми са валидни само за мен.
В тази територия всеки е прав, каквото и да се каже.

Поздрави.

Какъв левичар е Ленън - да не би да е основавал ТКЗС-та в САЩ или е искал да се национализира Федералния резерв?

Чак сте жалки - сравнени с "левичаря" Ленън всички като тебе сте песечинката на морския бряг.

Имайте страх от Бога!

Само да уточня - онези от моя списък са 1000 класи под Ленън. Просто като се отклоних от основната тема засегнах въпроса за отговорността на лицемерите. Светът продължава да бъде манипулиран жестоко (особено при днешните възможности на медиите) и според мен талантите трябва да са като Данко, ако щете като Прометей, защото в противен случай неминуемо се стига до изпростяване и избутване на пяната отгоре.
(За България - има резултат и то печален след 15 годишно облъчване с гологлаво учиндолско шоу)
Само за сведение през 1980 бях на 27 и също помня мъката от случилото се.
Царство му небесно на Ленън!

Здравей. Виж това

http://dnevnik.bg/analizi/2009/12/09/828217_kraiat_na_sveta_se_otlaga/

Поздравления. Такива личности като Ленън обединяват дори хора с различни убеждения и в това е силата им.

Ган, без да взимам страна в малкия ви спор, ще добавя че ларчетата на Бийтълз са абсолютни шампиони за най-много кавъри и то почти само от джаз музиканти. Някои имат по над сто кавъра!

Поздрави и на двама ви!

Поздравявам Огнян Дъскарев за ясните и здрави възгледи, не само в тази статия. То не е само с Битълсите. Повечето талантливи и заслужено известни хора постепенно се вземат много насериозно и като са безспорни и признати авторитети в една област, започват да си мислят, че знаят за живота повече от всички обикновени хора. Оттам до лявото има само една крачка. И понеже всички ги гледат в устата какво ще кажат, и каквото кажат веднага се разпространява по целия свят, поразиите им са огромни. Мисля, че Ленън поне с една година е забавил свободата да дойде и у нас. Иначе ги слушам постоянно и с голямо удоволствие. Талантът им ще радва още много поколения.

и никога не ми е харесвал, нито слушам музиката му. Но Бийтълс слушам. Нещо повече - Let it be за мен е песента на Зимата на нашето недоволство през 1997.
Няма да ви припомням текста, но нека ви напиша само няколко думи от тази песен -
"Когато преживявам тежки времена, Богородица идва при мен и казва мъдри слова "Нека бъде!"

от безбожието на Ленън до набожността на Макартни..
прилича ми на музикална, литературна и в случая - културологична критика :))))))))))

Здравйе Оги! Поздравявам те.
Все пак не смятам, че Джон беше ляв. Не мисля и че в Imagine понятията са в смисъла на левите разбирания и, че Джон е имал предвид частната собственост с понятието "possessions". То има и друго по-разширено значение за "владеене".
Комунистите обичаха да си приписват "леви" интелектуалци по света, използвайки техния традиционен хуманитаризъм. Да, през 60-те години много интелектуалци се увлякоха по леви идеи, но това беше за твърде кратък период. Аз помня добре Джон и мисля, че никога не е бил ляв точно в смисъла на това, което разбират социалистите.
Поздрави,
Руслан Семерджиев

Васко - помниш ли как се бяхме разделили навремето на стоунсмени и бийтълсмени и яростно се карахме, хехе. Поздрави и бъди здрав.
Sprahawk - благодаря!
Г-н Гаврилов, благодаря ви за мнението. Но едва ли Ленън, точно той, е забавил демокрацията у нас, въпреки, че комунистите го използваха с удоволствие.
Блускайс - от мнението ви разбрах, че никак не харесвате Джон, но харесвате Бийтълс, което е много странно, защото музиката му е неразделна част от групата. Другото не го разбрах /за Мадона и Макартни/ Лет ит би беше и химн на бунтовниците в Хоризонт срещу тогавашния шеф на радиото, назначен от Костов.
Руслане, привет! Според мен Джон беше именно левичар, наивен и лекомислен, подкрепяше на запад точно каузите на КПСС - против войната във Виетнам, напр. Никога не се обърна срещу КПСС, никога не я разкритикува. Но беше идеалист, не мисля, че умишлено помагаше на КПСС. Поздрави.

Здрасти. Къде видя спор? :))



Виж това, Tull
http://mediapool.bg/show/?storyid=159720&srcpos=9

Разбира се, че точно той е забавил. Той беше голям авторитет. Нямаше нужда комунистите да го използват. Те дори го забраняваха. Използваха го сили на Запад, които искаха да се запази тогавашното статукво, което им беше удобно. И което Рейган прекъсна.

На гениалните композитори и музиканти трябва да се прощава, че не са били наясно с много неща в политиката.
И как иначе, като са лягали и ставали с китарата в ръце.
На всички Дъскареви по света - ВЕСЕЛА КОЛЕДА !!
http://www.youtube.com/watch?v=WUCbZhIfQbA&feature=player_embedded

Koлко е трудно да преместиш кумирите oт младостта си в графата “големите измами на човечеството”. Това даже оскърбява личността.

Доста хора ви четат, г-н Дъскарев, личи си по раздвижването в коментариите.
„Звездите” естествено са по-интересни от политиката на американския президент, например.
Анализът ви за Ленън наистина си струва - и в началото, и в края. Много добър подход, подходящ за личността му и с поглед от днешния ден. Искрено, както винаги. Статията ви ще понамести обърканите ни представи от младостта.

На времето съвършено случайно бе създаден един български телевизионен филм за Джон Ленън, непосредствено след смъртта му „Убийстворо на 72-ра”.Той беше излъчен веднъж по Втора ТВ програма по време на един от решаващите мачове на Световното първенство по футбол, за да не го види никой. Телевизията не можеше да позволи реклама на „западния модел”, дори когато представителите му бяха милионери с леви убеждения.
Поздрави, Working Class Hero

Ган, благодаря за линка. За № 22 - е, благодаря, приятелю? До скоро?
Г-жо Любомирова, благодаря ви за мнението. Не знам нищо за този филм, "Убийството на 72-ра" /много пъти ходих на на тази улица, много е тъжно/ , въпреки, че отлично си спомням обстановката около 8 дек 80 в Бг. Много любопитно, бихте ли обяснили?
ОД

ТВ филм „Убийството на 72-ра улица” е бил излъчен на 23 юни 1985 г.по Втора програма на телевизията.
Режисьор Лили Врабчева , с участието на Йосиф Сърчаджиев.

http://e-vestnik.bg/7882/yoko-ono-blagodari-na-balgariya-prez-1983-g-dokato-tuk-sledyat-pochitatelite-na-lenan

Здравей. Виж тук

http://mediapool.bg/show/?storyid=160560

Ленън е имал "гейска" връзка с Брайън Ъпстейн. После му се подиграваше и го тормозеше, до самоубийството му. Слава Богу другите идоли на нашето поколение -Роулинг Стоунс са живи и здрави. Те никога не са имали леви убеждения и гейски прояви. Още ги слушам с голямо удоволствие. Винаги звучат модерно.

Джон Ленън е просто един музикант, и човек, със собствено мнение, грешки, поуки, съдба.Прекалено много се вживяват някои в дълбокомислени заключения.Поклон пред таланта му!

Добре и правдиво написано!