Този текст е публикуван в днешния брой на "Седем".



ПРОВАЛ В МОСКВА

Нелепата нобелова награда за мир на Обама за първи път породи възражения, дори възмущение в повечето американски и европейски медии /вкл. български/, които досега верноподанически поддържаха президента на САЩ.  Комичната и незаслужена награда, присъдена за неизвестни, но бъдещи /!/ постижения беше прекалена, дори и за тези медии. Всъщност единствената заслуга на Обама пред Нобеловия комитет и Стара Европа е,  че той не е Джордж Буш. Но дори и в това, странните хора от Нобеловия комитет не са оригинални - точно поради тази причина, те вече присъдиха наградата за мир на Картър и Ал Гор. При награждаването на Картър /2002/, председателят на комитета спокойно заяви, че отличието е „ритник в крака на Джордж Буш” /!/. Може би най-заслужилият наградата за мир, Роналд Рейгън, който спря Студената война, не получи наградата. Единствената му вина за Нобеловия комитет и Стара Европа – той беше консерватор. За разлика от Буш, който постоянно подчертаваше водещата роля на САЩ на планетата и поради това бе недолюбван от европейците, Обама обикаля света и се извинява за истински и въображаеми грехове на Америка. Това е основната му заслуга за огромната му популярност извън САЩ, както и за наградата. /В САЩ сега съотношението одобрение – неодобрение е около 53% на 43%/.

Обама има, обаче, постижения във външната политика, за които вероятно е получил наградата:

Той само на думи, за да не разсърди моллите в Техеран, разкритикува жестокото потушаване на антправителствените демонстрации там. В резултат репресиите в Иран се засилиха.

Друго постижение е отказът на Обама  да приеме Далай Лама, този път, за да не разсърди Китай. /Далай Лама беше приет от Буш, който му връчи високо отличие/. В резултат, Китай изобщо не промени позицията си за санкциите против Иран, Северна Корея и за човешките права.

Обама произнесе в Кайро помирителна реч с ислямския свят и оказа безпрецедентен натиск върху Израел за замразяване на заселването в спорните територии.  В резултат популярността му в Израел спадна до 4% и мирния процес с палестинците не помръдна с милиметър и няма изгледи за напредък.

Най-драматичното външнополитическо постижение на Обама, обаче, е едностранното прекратяване на проекта на Буш за ядрен щит над Полша и Чехия. Под предлог да спести 40 млрд. долара и че,  уж решението нямало нищо общо с Русия, Обама постигна следното: 1/ Показа на режима в Техеран и на джихадистите по света, колко е слаба днес Америка. 2/ Показа на Кремъл, който яростно се противопоставяше на щита, колко слаба е днес Америка. 3/ Показа на съюзниците си  Източна Европа, че Америка не се интересува от тях. В замяна президентът обяви, че ще има нов вид гъвкав, мобилен щит над Полша и Чехия, за който не е ясно кога ще бъде построен и вероятно няма да е по-евтин от предишния. Въпреки, че решението нямало нищо общо с Русия, от Белия дом потекоха анонимни съобщения, че скоро Русия ще отговори с ново, много по-твърдо отношение към иранската ядрена програма. Уклончивата забележка на руския президент Медведев, че „санкциите не са продуктивни, но понякога са неизбежни” подсили тези надежди. И ето, че денят за възнаграждение настъпи – на 13 октомври т.г. държавният секретар Клинтън пристигна в Москва да „презареди” отношенията с Русия. Но какво получи в замяна на премахнатия щит? Ето съобщението на другия ден във в. „Вашингтон пост”: „Русия е против санкциите срещу Иран: Клинтън не успя да убеди колегата си”. Провал – само така може да се опише посещението на Клинтън в Москва. Колегата и Лавров категорично заяви, че „заплахи, санкции и заплахи за натиск са контрапродуктивни”. Т.е. не само че санкциите са излишни, излишен е дори опитът  за натиск във връзка с иранската ядрена програма.  Поведението на Клинтън след това беше изумително. Тя мигновено забрави за какво беше дошла и .....заговори против санкциите! Санкции? Какви санкции? „Не сме сега в тази фаза.....предпочитаме Иран да работи с международната общност” – заяви тя.  Да си спомним, че през юли т.г. Обама даде срок на Иран до края на септември да се съобрази с международната общност и че в противен случай ще последват „болезнени” санкции. /Вярно е, че на 1 октомври т.г. започнаха безпрецедентни преки преговори САЩ-Иран, но досега без никакъв успех. Не е трудно да е досетим какъв ще бъде изходът, като се има предвид резултатите от досегашните, дългогодишни преговори с режима в Техеран за ядрената му програма/.  И така -  Обама се оказа от ядрения щит, за да накара Кремъл да наложи санкции срещу Иран, не получи нищо в замяна и се върна към преговорите с Техеран. Точно както искат руските и иранските  ръководители.

Кисинджър веднъж казал, че главната задача на Анатолий Добринин, вечния посланик на СССР в САЩ, била да уверява ръководството в Кремъл, че всички, явно неизгодни за Америка решения на Белия дом, изобщо не са трикове или хитрости, а съвсем искрени американски действия. Днес няма никаква нужда от Добринин – толкова неопитна и наивна е външната политика на сегашния президент на САЩ.

Но именно такова е и нивото на Нобеловия комитет.

 

Накратко си казал най-важното.

Страхотна статия за най-слабия президент след Картър. Дъскарев се осмелява да разчупи левичарската политическа коректност в България, която винаги хвали Обама. Браво на "Седем" и на Огнян.

Добра статия отново - bullseye! В момента публиката в САЩ е позабравила за Нобеловата награда, но започва да разбира естеството на президента си. Според Размусен одобрението/неодобрението е стигнало до
- 13%. Има още мегдан. Интересна е последната статия на Pat Buchanan <human events.com> за читателите които с ползват от Английски. Поздрави!

Точно тези американци, които избраха Обама направиха и големите ипотечни кредити. Изплащат къщи, коли и пр. по 30 години. Как да му спадне рейтинга на Обама? Всичките те чакат още като лисицата коча да му паднат кесиите. Само десен президент може да помогне на Америка и света да преодолее кризата.

Браво!
Отново великолепен анализ!