Този текст е публикуван в днешния брой на "Седем"


МЕДАЛИТЕ ИМАТ ДВЕ СТРАНИ

На 12 август т.г. президентът Обама награди с Медала на свободата, най-високото гражданско отличие на САЩ,  Мери Робинсън, бивш президент на Ирландия и бивш Върховен комисар по правата на човека на ООН /1997-2002/. Това решение на Обама е противоречиво и спорно, заради миналото на Мери Робинсън. През последните години на президентството на Робинсън, ЕС дари десетки милиони долари на Палестинската администрация, тогава начело с Ясер Арафат, който използва милионите, за да организира терор срещу Израел. /През втората половина на 1996г. Ирландия с президент Робинсън беше председател на ЕС. В 1996г. бяха извършени десетки, кървави атентати в Израел/.  При навлизането на израелската армия на Западния бряг през април 2002г. бяха намерени документи, доказващи, че Палестинската администрация е изразходвала месечно около 9 млн. долара от европейските помощи, за да плаща на организаторите на тероризъм срещу израелските граждани. Робинсън, естествено, твърди, че не знае нищо, но и тя е отговорна  за милионите на европейските данъкоплатци, изхарчени за тероризъм против Израел.

През 2001г.в Дърбан, ЮАР се състоя Световната конференция против расизма на ООН с председател Робинсън. Тази конференция се превърна в най-голямата проява на антисемитизъм, антиционизъм и антиамериканизъм в света през последните години. Атаките бяха толкова яростни, че американската делегация, оглавявана от Колин Пауъл беше принудена да напусне конференцията. /Атаките напомняха за прословутата резолюция на ООН от 1975г., приравняваща ционизма с расизма, отменена през 1991г. Резолюцията навремето беше приветствана от комунистическите режими в Съветския блок/. В залата, между речите, открито се разпространяваха листовки с въпроси като „Какво би станало, ако Хитлер беше победил?”. Отговор: „Нямаше да има Израел и проливане на палестинска кръв”. Пред залата необезпокоявани се разхождаха стотици демонстранти с плакати с пречупени кръстове. И всичко това се случи под одобрителния поглед на Върховния комисар по правата на човека на ООН Мери Робинсън. В същото време избирателният правозащитник Робинсън не направи нищо, когато правителството на Южна Африка отказа визи за защитници на правата на християнското население в Судан, които искаха да участват в конференцията. /През април т.г. в Женева се проведе нова конференция на ООН против расизма, която също се превърна в антиамериканско и антиизраелско събрание, но САЩ, Германия, Франция и други страни благоразумно отказаха да участват/.

Срещу наградата остро протестираха Световния еврейски конгрес, американските  еврейски организации Anti-Defamation League и умерения American-Israel Public Affairs Committee (AIPAC). Против наградата се обяви дори и лявото списание Newsweek.

По всяка вероятност, съветникът на Обама по външнополитическите въпроси, Саманта Пауър го е убедила да награди Робинсън. Пауър, като Робинсън е крайно лява и е родена в Ирландия. Решението на Обама не е изненадващо, като се има предвид, че менторът му в продължение на 20 години е отец Джеремая Райт, яростен антисемит и антиционист. Друг антисемит и сегашен професор в Колумбийския университет, Рашид Халиди, говорител на ООП през 70-те, също е сред приятелите на президента.

Наградата за антисемит, като Робинсън е много неподходящо послание към американските евреи, които са разочаровани от президента, заради враждебното му отношение към Израел. Сигналът, който изпраща Обама към израелското правителство ще влоши и без това обтегнатите отношения между двете страни.

Робинсън стана известна и с това, че като висш представител на ООН непряко се противопостави срещу акцията на НАТО в Косово и така пряко подкрепи режима на Милошевич. Съвсем естествено бившият комисар подкрепи и Садам Хюсеин, защото се обяви против свалянето му от власт и войната в Ирак. Кой ще е следващият носител на Медала на свободата? Чавес, Даниел Ортега, Мугабе? Президентът Обама ще реши това, но сякаш е забравил, че медалите винаги имат две страни.

В дните след първата година от войната между Русия и Грузия, двете страни взаимно се обвиняват за случилото се. /Наскоро приключи независимо швейцарско разследване за причините за войната, което ще бъде огласено по-късно/. Кремъл, обаче, успя да създаде впечатление на Запад, че грузинският президент, известен с непредсказуемия си, буен нрав /той е типичен грузинец/, е започнал войната. Напразно Саакашвили отчаяно твърдеше пред западните медии, че 150 руски танка са минали през тунела Роки в Южна Осетия два дни преди началото на военните действия. Именно поради това руснаците успяха да окупират почти цяла Грузия за 48 часа. Почти никой на Запад не повярва на грузинския президент. В най-решаващия момент, когато руските войски бяха пред Тбилиси, положението беше овладяно с основната помощ на Франция.  Руските войски бавно се изтеглиха и бяха създадени две минидържави, Южна Осетия и Абхазия, признати само от Русия и Никарагуа. Стара Европа реагира остро на руската агресия, но забрави, че именно тя окуражи агресията. През май м.г. на срещата на НАТО в Букурещ, Стара Европа, под силен кремълски натиск, отказа пътна карта за членство в НАТО на Грузия и Украйна, въпреки настояването на предишния американски президент Буш. Ако Грузия имаше ясни гаранции за НАТО, едва ли Русия щеше да нападне кавказката страна. Сега изгледите пред Грузия са мрачни. Русия продължава опитите да свали омразния Саакашвили чрез про-руската опозиция, която се противопоставя на прозападния президент. Саакашвили не може да очаква помощ от Стара Европа, която е гръбнак на ЕС, защото западноевропейците се страхуват панически от руския ботуш и са зависими от руската газ. Тбилиси не може да очаква много и от Вашингтон, който иска помощ от Кремъл против иранската ядрена програма /засега помощ няма/  и се нуждае от коридор за военни доставки за Афганистан през Средна Азия /коридор беше даден/.  Неотдавна вицепрезидентът на САЩ Байдън открито заяви на Саакашвили да не да очаква чудеса от Америка. На 11 август т.г. президентът Медведев представи в Думата проектозакон, който дава  много по-големи пълномощия на държавния глава да изпраща въоръжените сили извън Русия. Това е явно предупреждение към Грузия.

Изглежда, че днес древната, но изключително бедна и неразвита страна, е оставена на съдбата си, която може да се нарича отново Русия.

Защото бедните са винаги в тежест и всички им съчувстват, но само на думи.

 

 

 

сега трябва Ирландсия президент да награди Джордж Буш и вестник Седем да публикува коментар за това как Буш подпомагал Израел за организирания терор срещу палестинците и нещата ще придобият завършеност

Отлична статия, както обикновено на Огнян Дъскарев, но както обикновено само формата е отлична. Съдържанието е лъжливо и манипулативно. Дъскарев е отличен автор, но и отличен манипулатор .

Къде е манипулацията? Защо манипулация?
Манипулация беше, когато по времето на "СОЦА" бащите ви пускаха слухове преди всяка Нова година, че ще има обмяна на парите. Тогава нещастните българи си похарчваха жалките спестявания за некачествени стоки и така спасяваха пропадналата социалистическа икономика. И сега като си живеете в Кореком/Корекция на Комунизма/ защо искате други малки народи да продължат мизерията, заради любимата ви Русия. Тя сега съвсем не е същата. Родителите ви я обичаха, защото лапаха а тя ги пазеше.

Каква Русия, какъв Кореком, какъв "СОЦА", бе юначе! Много си смел - умряло куче нож вадиш. В статията на Дъскарев става дума за съвсееееем други неща.

Прав е анонимен 3.
Прав си и ти - кучето ти наистина е умряло.

До № 1 - вярно е, че Буш беше много близък до Израел, но какво искате да кажете с това, че организирал терор срещу палестинците? Моля не пишете глупости. В края на 2007, в Анаполис / и преди това/ Буш се опита да създаде пътна карта за палестинска държава. Не успя. Подходът на Обама е съвсем различен - той пък явно симпатизира на палестинците, но за сметка на Израел. Там, Обама сега е непопулярен. Израел е единствената страна, където Обама е много непопулярен. В САЩ одобрението му сега е 52-42 процента одобрение-неодобрение и неодобрението се увеличава всекидневно.

До Северин - моля, посочете какво точно в текста е лъжливо и манипулативно.

Дъскарев, всички разбрахме, че мразиш Обама. Ставаш скучен, хайде измисли нещо друго. Добър автор си, но вече се повтаряш. Пиши за нещо различно.

добре настроен към евреите като народ и много ги уважавам, но към република Израел и особено крайната й десница, вкл. религиозната част, имам много отрицателно отношение - според мен тя е огледален образ на ислямския фундаментализъм. Интересно е, че повечето евреи в самите САЩ гласуваха за Обама. Любопитно ми е мнението им за ставащото в момента. Според мен е редно палестинците да получат държавица, защото иначе кръвопролитията няма да спрат. Иначе не одобрявам антисемитските конференции, меко казано. Но и не смятам, че ирландеца умишлено ги е окуражавал.

За мен е загадка защо американските евреи винаги гласуват за левицата, която, като цяло не обича евреите. От друга страна, евреите, са леви открай време. В статията на Дъскарев се отговаря на въпроса за отношението на американските евреи към политиката на Обама към Израел. То е отрицателно, всеки може да види социологическите проучвания.

Една от причините десницата в Америка да подкрепя Израел е религиозното им крило, което е влиятелно и вижда в държавата изпълнение на библейско пророчество /чиито срок на годност, ако им се вярва, изтича.../ Не всички евреи им харесва да са част от религията на някой, като кукли.

Това е мракобесна статия на мракобесника Огнян ДС карев. Този човек е инквизитор. Ако беше живял в Среновековието щеше да разпъва хора, заради идеите им.

№ 7 - за Обама постоянно трябва да се пише и говори, защото той иска радикално да промени Америка, наляво. Както Рейгън радикално промени Америка, но надясно. Обама е вторият Картър, в това ми е надеждата, т.е. ще се провали изцяло, като Картър.
До Sparhawk - в мнението ви има сериозно противоречие - не може да уважавате евреите, но да не харесвате Израел. Твърдението ви, че еврейската религиозна десница е като ислямските терористи е крайно несериозно. Кой днес извършва терористичните актове по света - евреи или ислямски радикали? За колко еврейски терористи знаете? Иначе и аз не харесвам еврейските радикали - те зараняват почти всичко. Но не са терористи. Естествено, че палестинците трябва да имат държава. Те имат право на това.
За № 9 - И аз се чудя защо амер. евреи гласуват масово за левицата. Въпросът ви е много точен. За Sparhawk - отново грешите - не само амер. десница подкрепя Израел. Това прави и американската левица, като цяло. Обама е изключение, защото е ляв радикал.

На №11 му е необходима една ракета Круз в
комсомолския г.з. После ще вика като виетнамците на времето в студентския град, когато разбраха, че един български студент беше е..л тяхната ком.секретарка: "Ти си льош, ти си много льош!"

Кои са мракобесниците тук? Ние като бяхме роби 500 години на един голям фанатизиран народ, как беше?
Руснаците са фанатизирани националисти. Те са прокълнат народ като циганите никога няма да живеят добре. Комунизмът беше за тях средство да "порусят" азиатците. Ама, уви......!

Благодаря за отговора, интересно ми е да говоря с вас, тъй като въпреки противоположните мнения с вас винаги е приятно да се спори. То иде от възпитанието и призовавам и другите критични блогъри да влезат в по-култулен тон, по-интересно ще стане.
За олеляването на САЩ, сигурно сте прав, но мисля, че ще е добре за тази страна да има по-хуманна система на здравеопазването /от нея се оплакват много американски интелектуалци/, да стане по-светска по своя характер, като Западна Европа /знам, че вие го отричате, но всеки ден се сблъсвам с мнения на американци, ужасени от религиозната десница/ и също по-обичана на Запад.
Що се отнася до евреите и Израел, аз лично познавам критично настроени към тази страна евреи, тъй, че не е толкова невъзможно. Неодобрението ми идва от това, че те понякога са агресивни и безпардонни, въпреки, че имат право да имат своя държава и ги разбирам, че са в много тежка ситуация. Но основните ми симпатии са към евреи интелектуалци, хора актьори, творци... иначе разбира се, че подкрепям правото на техния народ за независима държава.
Иначе за подкрепата, грешно съм се изразил - въпроса е кой подкрепят евреите, иначе тях си ги подкрепят много партии от много страни :)

много е трудно в няколко реда да анализира здравеопаозването в САЩ и реформите за това на Обама. С две думи - той иска да го одържави като в Зап. Европа и и Бг. Твърди, че американците няма да загубят досегашното си частно здравно застраховане, но според непартийната Lewin Group на 88 млн. души ще се случи точно това. Сега, съгласно соц.проучвания, около 70- 85% от американците си харесват частната здр. застр. Но Обама също има право като твърди, че много от частните здр. застр. са нечестни. Изпитал съм го на гърба си. Изключително сложно е, защото О. иска да преобрази около 40% от амер. икономика, което е гигантска задача. Главно заради здравната реформа, непопулярността на О. стремително расте. Хората просто ги е страх да си сменят здр. застраховател, защото това е въпрос на живот и смърт. Не мислете, че амер. интелектуалци са меродавни. Огромната част от тях са хрантутници и имат пари, само защото другите имат лош вкус. Освен това интелектуалците са левичари.

че интелектуалците са левичари, според мен това говори добре за тяхната левица, тъй като за мен е важно дали зад една идея стоят интелигентни градски хора или "селски чеда обичливи". У нас примерно е обратното - хората от града са десни, селата гласуват за БСП и ДПС. Но да се върна за реформите на Обама - за мен няма лошо ако САЩ стане като Западна Европа. Страшно щеше да е, ако някой се опитва да ги превърне в тоталитарна държава. Но това не мисля е възможно, тъй като по-голямата част от американците са свободолюбиви хора, от това, което съм чел и контактувал с представители на техния народ. Иначе аз се надявам да стане това, което е най-добро за тях, независимо коя от двете страни, левите или десните, имат право. Това ще го покаже времето. Иначе аз, както казах по-горе, се чувствам по съпричастен точно към интелигентните хора, авторите на книги, филми, не към селяните, от които откровено си признавам ме е страх, заради верския им фанатизъм и прословуто тесногръдие.

световните интелектуалците-левичари/ вкл. американските/ бяха победили, ако беше станало тяхното, сега тук щеше да е на власт Владимир Живков, вие и аз нямаше да сме това, което сме сега и този разговор в писма, естествено, нямаше да се състои.

Нещо повече за това: http://www.de-zorata.de/sites/oshte-info/oshte.info/004/000105/05/1105/02.htm

Не съм си променял политическите убеждения от 13 годишен вече 50 години. Знаете ли колко трудно беше в условията на "обскурантизъм и игнорантизъм" да се живее, да се прави кариера, да се гледа семейство, да бъдеш верен на себе си и да гледаш как губиш ти, семейството и децата ти от това.
Какво е това мракобесие? Къде чухте тази дума за първи път? Кой и за какво е употребява? Мислите ли за това или проповядате "Светлиий Комунизъм".
Ами, че то левичарството какво беше, а:"Детската болест............." Спомняте си вече, нали!?

не смятам, че Владимир Живков има някаква съществена роля в дискусията за реформите на Барак Обама. Онова е било едно време, това е сега. И аз все още се чувствам по-близък до интелектуалците, отколкото до пуританите от Юга, още повече, че дълбоко се съмнявам, че всички подкрепящи демократите интелектуалци са поддръжници на СССР. Лукас например е известен с това, че не ги обича, даже в последния му филм за Индиана Джоунс /в наши дни/ те бяха "лошите".
Както казах, аз съм за цивилизованото ляво на Европа и САЩ, не за съветски дивотии.

Защо се приема като аксиома, че левите непременно харесват Русия? И Дядо Благоев не обичаше Русия, натам върви и Първанов. Ето последния коментар - Той обича цивилизованото ляво, не съветските дивотии. Следващата му стъпка е да започне да говори против руския див капитализъм. След това против всеки див, след това против всеки. За Буш и Рейган е ясно, те са демоните. А тези, които не правят книги и филми, обикновенните американци, създали с труда си по-голямата част от съвременната материална култура, те пък Ви плашат. Не си сменяйте левичарските убеждения. Те пък Ви успокояват и оправдават. Било Ви е трудно и при комунизма и при капитализма. Какво приказно ляво царство чакате да настъпи, за да Ви е лесно най накрая?