Този текст е публикуван в днешния брой на "Монитор":

ПРАВ ЛИ Е БИЛ БУШ

На 6 юли т.г. в Москва президентите на Русия и САЩ подписаха предварително споразумение за продължаване на Договора за ограничаване на стратегическите оръжия, изтичащ на 5 декември т.г.,  известен като START. Съгласно споразумението ядрените бойни глави ще бъдат намалени от 2200 на 1500-1675.  Споразумението беше незабавно обявено за „историческо” от почти всички световни, американски и български медии, подкрепящи все още безкритично Обама. Всъщност споразумението не беше толкова спешно, защото според друг договор от 2002г. с 10-годишна валидност, Strategic Offensive Reductions Treaty, двете страни бяха длъжни да поддържат най-много 2200 действащи ядрени бойни глави. Очевидно светът нямаше да свърши на 5 декември. Но Обама има нужда от пробив във външната политика, защото неодобрението му у дома бързо расте.  /Средната цифра на 6 големи американски социологически агенции за времето от 23 юни – 8 юли показва 56% одобрение – 38.5% неодобрение/.

Споразумението е прибързано и поради факта, че правителството на Обама все още не е приключило с анализа на сегашното състояние на стратегическите ядрени сили на САЩ. Анализът, известен като Nuclear Posture Review се извършва периодично и е основата на стратегическата отбрана на Америка. Всякакво намаление на атомните оръжия на САЩ  би трябвало да бъде извършено след анализа на сегашното им състояние.

Според споразумението освен бойните глави, ще бъде намален броя и на стратегическите установки, известни като strategic force launchers или strategic delivery systems. Става дума за междуконтиненталните балистични ракети и атомните подводници и бомбардировачи, от които се изстрелват ракети. Броят им ще бъде намален от 1600 досега за всяка страна, на 500-1100 за всяка страна. На срещата именно руснаците настояваха за намаление от „няколко пъти”, т.е. за долната граница от 500 броя за всяка страна. Това е победа за Москва и поражение за Вашингтон. Защото, за разлика от американските,  стратегическите установки на Русия са безнадеждно остарели и ще излязат така или иначе драматично от строя. Т.е. и без нов договор, броят на руските балистични ракети и атомни подводници и бомбардировачи ще бъде  рязко намален. Според руски източници, до 2017-2018г. Русия ще има само около 300 действащи стратегически установки. /Сега Кремъл разполага с 680 установки/. Междувременно ген. Николай Соловцов, командир на руските стратегически ядрени войски открито заяви в края на юни т.г. пред електронното издание Moscow Interfax-AVN, че „нито една годна руска установка” няма да бъде изтеглена съгласно новия договор. Но трябва да се отбележи и че, поддръжката на голям ядрен арсенал е много скъпа /руската икономика е по-слаба от тази на Калифорния/, затова руснаците настояват за съкращение на стратегическите установки.

Има и друга причина за руската настоятелност. Атомните подводници и бомбардировачи могат да действат и с конвенционални оръжия. Ако действително стратегическите установки бъдат намалени в съответствие с новия договор, това значи, че възможностите на САЩ да реагират на международни кризи по света ще бъдат рязко ограничени. Това ще има непредказуеми последици за външната политика на Америка.

В предварителното споразумение не се споменава нищо за тактическите ядрени оръжия – бомби, ракети с ограничен обсег, гранати, мини и други преносими оръжия с ядрен заряд.  Тези оръжия никога не са били използвани, но са най-голямото изкушение при военни действия, защото са с ограничено действие и периметър и светкавично могат да решат изхода в дадена локална война. Затова те също трябва да бъдат предмет на новия договор. Според американски източници Кремъл има огромно преимущество пред Вашингтон при тактическите ядрени оръжия – 10 : 1. Въпреки това руснаците категорично отказват да намалят броя им и в официалните документи от срещата от не личи, че Обама е поискал такова намаление.

Най-голямата отстъпка, която Обама направи пред руснаците е в т. 5 от Съвместното споразумение на държавните глави, която включва „връзка между стратегическите нападателни и стратегическите защитни оръжия”.  След 1986г., четири американски президенти /Рейгън, Буш-старши, Клинтън и Буш-младши/ твърдо отхвърляха  исканията на Кремъл противоракетната ядрена отбрана на САЩ, т.е. стратегическите защитни оръжия,  да бъде предмет на договори за съкращение на ядрените оръжия. Поради простата причина, че американската отбрана е много по-добра от руската. Например, американците могат да свалят и унищожават руските междуконтинентални балистични ракети, но обратното не е възможно. Вярно е, че засега има само предварително споразумение, а не официален договор, но отстъпката на Обама е безпрецедентна и недопустима и пряко застрашава сигурността на Америка.

По другите важни въпроси – ядрената програма на Иран, атомният щит над Полша и Чехия и атомните ракети на  Северна Корея не беше постигнато нищо съществено.

Международните коментатори твърдят, че отношенията САЩ - Русия били влошени през последните години, но почти винаги без да посочват причината. А това е твърдата подкрепа на Буш за членството на Украйна и Грузия в НАТО, както и за ядрения щит над Полша и Чехия. /И по двата проблема Обама е отстъпчив и неясен/. С основание или не Буш считаше Русия за второкласна сила и не обръщаше много внимание на Кремъл, което силно засегна прословутото руско его. Обама отиде в другата крайност – за голяма радост на руските ръководители, той отново ги направи значими и върна Русия на картата като световен играч.

Но на срещата Обама твърдо защити пред Медведев териториалната цялост на Грузия и му заяви, че никога няма да признае двете държавици, признати от Русия в резултат от войната от август м.г. Президентът на САЩ убеди Кремъл да предостави въздушен коридор за превоз на военни материали за войната в Афганистан. /Коридорът е в добавка към военната база „Манас” в Киргизстан, използвана от САЩ за военните действия в Афганистан/.  Предвид влошаващото се положение в тази страна, това е успех на американския президент. Но за съжаление, единственият за Обама на срещата на високо равнище.

Известният руски журналист Павел Фелгенхауер най-точно обобщи резултатите от „историческата” среща в опозионния вестник „Новая Газета”: „руските лидери поискаха от американците едностранни отстъпки по всички въпроси, на практика без да предлагат нищо в замяна”.

Преди години Буш погледнал в очите на Путин, видял душата му и решил, че може да му се довери. Заради това, години наред западните медии и анализатори нападаха и се подиграваха на предишния президент на САЩ. Преди дни Обама каза, че има доверие на Медведев, а после заяви, че Путин има изключителни заслуги към страната си.
Засега подигравки и нападки срещу Обама  в медиите липсват.

Това значи ли, че Буш е бил прав?

http://www.monitor.bg/article?id=206464

 

 

 

от Огнян Дъскарев, която трябва да бъде разпространявана, защото почти никой не разбра какво се случи на срещата на високо равнище.