Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.07.2009 07:33 - Журналистическа елегия
Автор: tull Категория: Политика   
Прочетен: 7439 Коментари: 19 Гласове:
0

Последна промяна: 31.08.2009 15:33

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Журналистическа елегия

/Из делника на един ляв вестник/

Вчера се изпокарахме в редакцията с Мира и шефа. Какво си мислят, че не знам че спят заедно? Тази мръсница сигурно знае за мен и шефа. Това е нормално, женска злоба, но защо този глупак ме напада, като че ли ме мрази. Колко лесно забрави, че имаше нещо между нас. Мъжете лесно забравят, а Мира е десет години по-млада, не мога да се сравнявам с нея.

Така ми омръзна в този кофти вестник. Навремето ми предлагаха да работя в пресцентъра на БСП, сега можех да бъда говорител на партията. Но какво се случи – от два стола, та на земята. А ми трябва увеличение на заплатата, лекарства трябва да купувам на майка ми. Защо ли ми трябваше да се карам с шефа, но той беше толкова груб, как можа да забрави. Проклети мъже!

Най-лошото е, че Павел вече не говори за женитба. Вчера като ме целуваше, внезапно почувствах, че инстиктивно се отдръпна. Сигурно мириша на цигари. Много пуша, наистина трябва да намаля. Няма да мога да спра, но поне да намаля. Ех, ако можех да си избеля зъбите при зъболекар, има американски препарати, би било прекрасно, но изобщо не мога да си го позволя. Не знам как да кажа на Павел за брак. Той мълчи, станал е някак студен, чудя се как да му припомня, толкова е ми е неудобно. И тези млади мацки по улиците, всички си въртят очите, нищо чудно да си е намерил някоя.

Онзи ден крещях на майка ми. Тя все ми повтаря, че ми минава времето. Като че ли не знам. Какво да правя, не мога да се омъжа за някой простак, не мога да направя компромис. Веднага ги разпознавам. Да ме бие, да се напива, една книга да не е чел през живота си. По-добре да остана сама. Проклети мъже!

Винаги се чувствам отвратително след като крещя на майка си. Бедната, как ме гледа тогава, с мъка, почуда, огорчение. Сигурно е ужасно единственото ти дете да ти крещи с омраза в лицето. А сега и пари за лекарства ми трябват...

Четох, че Мик Джагър станал на 66 години. Не мога да повярвам, че и той остаря. Спомням си как навремето татко ми се караше, че слушам Стоунс. Беше го страх, нали точно за идеологическата диверсия отговаряше в министерството. Не че Стоунс толкова ми харесваха, но се правех на интересна заради Евгени. Евгени е най-хубавият ми спомен от младостта. Но имаше едно парче, на друг състав, което много обичах тогава. Казваше се No Time, на една стара група, името и беше... The Who....не, не беше така, няма значение....

Така ми и е омръзнало от всичко в тази кочина, да можех да се махна. Да можех да ида в Америка, да я видя. Вярно е, че главно лоши неща пиша за Америка, такава е политиката на вестника. Написах поне пет статии, че само американците са виновни за световната икономическа криза, но какво от това. Америка си е Америка. Нямам шанс, обаче, английския ми е лош, и там като че ли си нямат журналисти.

Е, и тази вечер ще се напия, ще се направя на Бриджит Джоунс, за кой ли път го гледам този филм. А най-гадното е, че Бриджит е в измислицата с щастлив край, а аз съм в мръсната, скапана действителност.

След като се скарахме с Мира, шефът за наказание ме премести в културния отдел. Голяма работа, и без това ми беше писнало в политическия. Там години ругахме Костов, за да помогнем на Симеон да дойде на власт, такова беше указанието. Но и Симеон критикувахме /как се изложи тоя, яд ме е че с две ръце гласувах за него/, защото дойде ново указание. От скоро нападаме и Тройната коалиция, тъй като пристигна нова заповед. Правим се на опозиция, но всички знаем, че сините са най-лошите. Тях ругаем от сърце и душа, няма нужда от указание. Най-важното е че скоро ще има избори, затова постоянно пишем против сините, за да не вземат много проценти. Неприятното е, че успяха да се обединят, въпреки че направихме всичко възможно това да не стане. Какво ли не писахме в подкрепа на противоречията сред тях, на думи уж критикувахме съдебните дела против сините, но винаги взимахме страната на противниците на обединението.

А около войната в Ирак колко мастило изхабихме против американците! Сега там положението почти напълно се оправи, затова вече нищо не пишем за тази страна. Да не говорим как плюхме Буш при президентските избори в САЩ от 2004г. Начаса публикувахме всичките международни допитвания до общественото мнение, които разбира се, бяха в полза на съперника му. Но това не му помогна, колко жалко. Как можаха да го преизберат този прост тексаски селянин тези малоумници. Какви са лицемери! До 21 години забраняват да се пие и пуши, но не е проблем да загинат в някоя от войните, които разпалват по света. /Винаги се оправдават с 11 септември, като че ли не си го заслужиха. Но това никога не можем да го пишем, нали официално сме съюзници/. Ако бях на тяхно място ще пия и ще пуша, но няма да се бия в тъпите им войни. Но и да хулим американците ни омръзна. Както казваше колегата ми Петьо, поне американското посолство да се беше оплакало на Външно, но не, никой не се интересува

Всички във вестника, обаче, харесваме новият американски президент. Той е истински миролюбец, ще прекрати войните на Буш и ще освободи несправедливо затворените мюсюлмани в Гуантанамо. Буш ги затвори там без съд и присъда, защото уж били терористи. Американците доста ми се издигнаха в очите, като избраха Обама. Най-много ни харесва, че в чужбина постоянно разказва за кървавото, империалистическо минало на Америка. Не си спомням американски президент, който така откровено да критикува собствената си страна, направо я хули съвсем открито. Сега има ново указание само да го хвалим, изпълняваме го много точно. Един критичен ред не сме публикували за Обама. Сигурно докато е на власт ще бъде така.

В културния отдел се занимаваме главно с произведенията на големите световни интелектуалци Гор Видал, Фернандо Ботеро, Маргарет Драбъл, Джон льо Каре, Харолд Пинтър, Ноам Чомски, Майкъл Мур, Гюнтер Грас, Дарио Фо, Оливър Стоун, Карлос Кастанеда и много други.Това са велики имена, а ние се занимаваме с тях, защото са антиамериканци. Линията на вестника е негласно антимериканска, въпреки, че официално твърдим, че сме само против реакционера Буш. Кинокритичката ни пише възторжени статии за холивудските антивоенни филми, насочени против американската армия, а карикатуристът ни нарисува десетки карикатури на Буш.

Но напоследък все по-често пишем и за поп-фолк. За да пиша рецензиии ходя в разни заведения за поп-фолк, най-често в “Чакарака”. Там има изпълнители на такава музика. Наскоро се запознах с Терминатора, изпълнител на поп-фолк. Не се смейте, това му е артистичното име. Казва се Стоян и е от пловдивските села. Е, и стана заварката, както се казва. Нина, най-добрата ми приятелка, тя е пианистка, все ме упреква, това ли ми бил избора, не съм ли свалила много летвата. Да, така е, след Павел ми е трудно да правя сравнения, по-точно боли, защото Павел ме напусна…не няма да плача повече.

Стоян иска да прави голям поп-фолк, със силен български елемент, без циганското влияние и разните маанета. Противник е на циничните текстове, според него закачливата еротика е по-подходяща. Държи, обаче на диско ритмите, по-лесно се продават, а той обича диско. Мечтата му е да иде на концерти в Сърбия, Гърция и Русия. Той е националист, привърженик на „Атака”, но въпреки това много обича тези страни. Това е странно, но убежденията са лична работа. Отначало ме напуши смях, като го слушах, но после си казах, че наистина в поп-фолка има нещо! Има жизненост, чувствена радост от живота. Поп-фолкът е сякаш еманация на обърканото ни време, така да се каже изконната музикална форма на дългия и изстрадан български преход.

Със Стоян, освен, че живеем заедно, имаме и бизнес отношения. Той ме запозна със свои колеги, певци на чалга, ооопс, не трябва да употребявам тази дума, че е много чувствителен, обижда се.

Аз пиша хвалебствени статии за изпълнителите на поп-фолк и така им качвам продажбите. Сега в България това много се купува. Мнозинството от българите буквално са полудели по тази музика. По цели страници все хвалби пиша за Стоян и колегите му, а те ми се отплащат с определен процент. Така вече връзвам двата края, по-друго е, не разчитам само на мизерната заплата.

Майка ми много ме дразни. Преди все ми казваше, че ми минава времето, ще остана сама, а сега като Нина, това ли ми бил избора! Онзи ден пак и креснах, тя се разплака, сега съжалявам, но как да се извиня, като не мога. Е, Стоян не е Prince Charming, но и аз не съм богатата и красива наследница, нали?

Понякога ме е срам, че пиша за чалга, пардон, поп-фолк. Ако срещна на улицата преподавателите си от факултета, не знам как ще ги погледна в очите.

Вчера се скарахме с Нина. Каза ми, че съм деградирала до нула в музикалния си вкус. Слушала съм само поп-фолк и диско. Е, и какво от това? Тя като слуша Лист и Дебюси да не би да е преуспяла? С една и съща рокля ходи от една година на концерти. Големи фасони само. А и тази песничка на Кали за джапанките и морето никак не е лоша, ей сега ще си я пусна.

Не знам…., човек се променя, преди харесвах едно, сега друго. Снощи например реших да почета малко Чехов, един разказ “Палата № 6", обичах го много преди години. Еми, едвам прочетох две страници, сто пъти се прозях. Как съм могла да харесвам такава плява! И пак се приспах с „Уикенд”.

Вчера се случи нещо интересно. Както слушахме “Веселина” със Стоян, там пускат и рок, внезапно прозвуча най-любимото парче на младостта ми. Сякаш мълния мина през мен! Стоян понечи да премести на “Сигнал+”, но аз му изкрещях – ни пипай! Бедният, стресна се, така му изревах.

Колко е вярно, че музиката е най-добрият доставчик на спомени! Нина все повтаря, че музиката е най-хубавото нещо, което Бог ни е дал, по прекрасна е дори от любовта, защото не омръзва. Всичко се върна, цялата изтръпнах от споменът за мен и Евгени, у тях, онази вечер, как танцувахме на ТОВА парче. Толкова е силно, толкова е……..истинско и ярко. Евгени казваше, че тази музика те удря в стомаха, като със стоманен юмрук. Не, няма да мисля за това, няма да плача повече…..

Парчето се казва No Time, на една, стара забравена група Guess Who, дори не беше най-големия им хит…

Ха! No time…..no time? Хайде стига с тези знаци на съдбата! За всичко има време. Утре със Стоян отиваме във Велинград, там ще пее в една дискотека за поп-фолк. Чудно ще си изкараме.

Айдееее, Терминаторът пак наду “Близалката”.





Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. boyanov - .
01.07.2009 10:18
Добре си го написал :) Поздравления.
цитирай
2. анонимен - Хайде да позная
01.07.2009 13:10
за кой вестник става дума - "Сега", нали? Крайно лицемерни комуняги са журналистите в този вестник. Също много прости комуняги.
Поздрави за Огнян!
цитирай
3. анонимен - Aneta
01.07.2009 13:20
Отлична пародия на комунистическите лицемери в българските медии. Повечето от българските журналисти са комунисти. Но понякога се маскират като демократи. Точно както журналистите от "Сега", така сполучливо осмяни от Огнян Дъскарев.
цитирай
4. lambo - Мдаааа ...
01.07.2009 14:16
Изпростяваме бавно, неусетно дори ...
цитирай
5. gantree - :)))))))))))
01.07.2009 15:43
Браво, страхотно :))))
цитирай
6. анонимен - Дъскар Огнянов
01.07.2009 17:05
Колко съм язвителен и остроумен! Как громя окопалите се болшевики в "Сега"! Ръкопляскайте ми, кланям ви се подходящо до пояса, още веднъж и още веднъж. Страхотен съм и велик!
цитирай
7. анонимен - Серго
01.07.2009 20:57
Чудесно, добре се посмях! На 5 юли силно против комунистите и турците.
Поздрави за Огнян. Както винаги отличен текст.
цитирай
8. анонимен - @6
02.07.2009 15:07
Опитвате се да препишете на другите вашите мотиви.
Да "ви се кланят" при това подходящо. Да сте "страхотни и велики".

Не ви пука че 80% от народа не ви трае и ви псува, но когато някой покаже моралната ви ограниченост, се дразните.

Дразнете се. Дано скоро да ви е криво и повече.
Браво Даскарев.
цитирай
9. анонимен - Дачко Яворов
03.07.2009 07:29
Но как е възможно така иронизират любимият ми вестник? Толкова обичам "Сега", защото е професионално списван и така справедлив. Нищо, че е червен, та нали и аз почервенях.
Жалко за писанието.
цитирай
10. tull - Gan, Серго, № 8
03.07.2009 08:40
благодаря. Да, и аз се надявам след дни да им стане много криво.
Поздрави.
цитирай
11. анонимен - Страхотно! :) Поздрави, Ив...
04.07.2009 04:06
Страхотно! :)

Поздрави,
Ивайло
цитирай
12. flyco - :)
04.07.2009 08:32
Хубав аватар!
цитирай
13. анонимен - Congratulations
05.07.2009 05:46
Happy 4th of July! Would like to send you some pictures from the local parade. It was great.
Great essay, and keep them coming.
Cordially, from Alameda,
A. Lolov
цитирай
14. tull - Ивайло, Flyco, g-n Lolov,
05.07.2009 10:16
благодаря ви! Бъдете здрави.
цитирай
15. tull - Г-н Лолов,
05.07.2009 10:17
ще чакам снимките от парада. Със сърдечен поздрав.
цитирай
16. анонимен - Toso ot Boston
06.07.2009 20:43
Dobre be Ogi, ama koi li te razbira tam. Ela da sednem v zadnia dvor u nas na studeno bialo i da si govorim. Az ne hodih da glasuvam no na Ria i kazah che kato glasuva za sinite (az nesum siguren kak broiat glasovete i koi???), shte glasuva zaonova bezobrazie Boiko, no tia ne chuva.
Pozdravi
Tosho
цитирай
17. tull - Тошо
08.07.2009 07:59
привет! Може би ще се видим скоро на бяло вино. И аз не знам как се броят гласовете, но едно е сигурно - на такъв народ подхожда такъв министър-председател, като ББ. И като Станишев и като царя и като Костов. Българският народ си заслужава управниците, дори повече от другите народи.
Поздрави и бъдете здрави.
цитирай
18. анонимен - Оги аз знам една такава кака журналистка.
08.07.2009 15:21
Тя дойде от провинцията с големия наплив на демокрацията. Баща и е пенсионер от гранични войски.
По тези признаци напомня на Валерия Велева само,че
по-млада. Тази, нашата кака си падаше по царя и много го интервюираше. Както обаче знаем прокопсал журналист от царски интервюта няма.
Добре, че Гоце Седевчов официална закри политическата му кариера с изказването, че се оттеглил с достойнство. Сега сменям темата: Какво става с многопартийния модел така близък до манталитета на европейците според Негово Нищожество. Дву2партийният модел май се възпроизведе пак. Царят беше силен жокер изваден от ръкава. Да видим сега Бойко. Не дай си боже....!
България има нужда от честни играчи.
цитирай
19. tull - Привет!
09.07.2009 08:37
Това е събирателен образ. Тук е пълно с всезнайковци-журналисти, които с радост се продават. Но, нали знаеш, бедността не прощава, освен, че е порок. Не съм оптимист за новото управление, но, разбира се, трябва да чакаме поне 6-7 месеца, за да се разбере.
Поздрави.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: tull
Категория: Политика
Прочетен: 1960454
Постинги: 144
Коментари: 2933
Гласове: 3430
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031