Този текст е публикуван в днешния брой на "Седем".

Ахмадинеджад победи

Победата на Ахмадинеджад на президентските избори в Иран на 12 юни е факт. Независимо от това световните медии, анализатори и политици не искат да приемат този факт. Без никакви доказателства /засега/  много от тях  твърдят, че Ахамадинеджад е фалшифицирал и откраднал изборите. Световните медии се надпреварват да показват  протестите на иранската опозиция, но почти винаги пропускат да споменат, че сега Ахмадинеджад получи 62.6% от гласовете, което на практика е същата подкрепа /61.69%/,  получена от президента на победните избори в 2005г.

Несъмнено изборите в Иран не са свободни и честни според западните стандарти. Най-вероятно на сегашните избори е имало големи манипулации и фалшификации /въпреки, че за това няма категорични доказателства/. Несъмнено кървавото потушаване на опозиционните митинги от властите е крайно недемократично. Но медиите, политиците и анализаторите изглежда забравиха, че през последните 30 години в Иран се проведоха редица оспорвани /частично свободни или не/  избори – президентски, парламентарни и местни. Западните анализатори преувеличиха подкрепата за Мир Хюсеин Мусави, главния съперник на президента. Те не обръщат внимание, че Ахмадинеджад го победи и в телевизионните дебати преди изборите. Експертите пренебрегнаха обстоятелството, че Ахмадинеджад има огромна подкрепа сред селското и слабообразованото население на Иран. И преди всичко – въпреки вероятните масивни манипулации и фалшификации, е абсолютно невъзможно да бъдат фалшифицирани  11 милиона гласове, с които президента изпревари опонента си. Експертите забравиха, че предварителните западни социологически изследвания сочеха убедителна победа за Ахмадинеджад. Например изследването на организацията Terror Free Tomorrow, базирана във Вашингтон. Съгласно изследването проведено от 11-20 май т.г., Ахмадинеджад води с 20% пред Мусави. Малцина „ирански експерти” обърнаха внимание, че Мусави, /премиер на Иран 1981-89/ не е никакъв реформатор, а верен крепител на режима на моллите. Той е ярък поддръжник и на ядрената програма на Иран. Като премиер на страната, именно този „реформатор” беше движещата сила  при създаването на „Хезбола”, защото основателя на организацията Али Акбар Мохташами, беше министър на вътрешните работи в правителството на Мусави.

Основната фигура в опозицията не е Мусави, е сивият кардинал на иранската политика, бившият президент /1989-97/ -  Хашеми Рафсанджани. Кланът Рафсанджани притежава  финансова империя в Иран – земи, банки и мрежа от частни университети и училища. Мрежата, известна като Azad се състои от 300 училища, в която учат около 3 милиона студенти-активисти, подкрепящи Мусави. Ако е имало някога реформатор в Иран, това е Мохамед Хатами, президент на страната от 1997-2005. Плахите му реформи бяха прекратени в 2005, когато беше разгромен от Ахмадинеджад. На сегашните избори, Рафсанджани успя да обедини Мусави /умерен консерватор/ и Хатами /реформатор/, не само, за да победи действащия президент. Основната цел на Рафсанджани беше удар срещу стария му враг – истинския носител на властта в Иран – върховния религиозен ръководител аятолах Али Хаменей. Двамата дълго враждуваха по време на президенството на Рафсанджани. Хаменей, успя, обаче да заздрави властта си през 90-те и към края на десетилетието получи решаващата подкрепа на основните силови организации – Революционната гвардия и религиозната милиция Basij. Хаменей се обгради с верни поддръжници и герои от войната с Ирак – сегашния председател на парламента Али Лариджани, Саид Джалили, председател на Националния съвет по сигурността, Езатола Заргами, директор на държавните радио и телевизия, както и самия Ахмадинеджад. Целта на Рафсанджани и другарите му беше на всяка цена да отидат на втори тур на изборите /19 юни/, където се надяваха на обединение на опозицията и победа за Мусави. Изненадата им, бе, обаче голяма, когато Ахмадинеджад убедително победи /най-вероятно с помощта на манипулации и фалшификации/  Мусави още на първия тур. Не е ясно как ще завършат мощните протести на опозицията, но е ясно, че най-влиятелният човек в Иран, Али Хаменей отново удържа победа над най-големият си враг – Хашеми Рафсанджани. Засега.

Много наблюдатели се надяват, че днес ще се повтори революцията от 1979г., но с обратен, светски знак. Вярно е, че днешните протести са най-сериозните след ислямската революция. Но това е крайно невероятен изход, защото днешната опозиция е част от ислямския елит. Всички опоненти на Ахмадинеджад бяха подбрани от Али Хаменей.  Освен това силовите организации /Революционната гвардия и милицията Basij/ твърдо подкрепят президента. И преди всичко страната е дълбоко разделена на прозападен/светски и силно религиозен принцип.

Обезпокоителен знак за Али Хаменей е нарастващото разделение сред моллите. Уважаваният аятолах-дисидент и отдавнашен противник на Хаменей, Хюсеин Али Монтазери вече заклейми отношението на върховния ръководител към изборите. Във важна реч от 19 юни в Университета в Техеран, обаче, Али Хаменей, твърдо подкрепи Ахмадинеджад и предупреди опозицията да не създава  повече проблеми.

На фона на драматичните събития в Иран позицията на Белия дом е колеблива и неясна. На 4 юни Обама се обърна в Кайро към ислямския свят с медена реч и за пореден път унизи страната си, като приравни 11 септември с предполагаемите изтезания в лагера в Гуантанамо. На 7 юни на изборите в Ливан прозападните партии победиха „Хезбола”. Съветниците на президента побързаха нелепо да заявят, че победата над „Хезбола” била .....в резултат на примирителната му реч в Кайро. Часове преди края на изборите в Иран, Обама обяви, че „това, което е истина в Ливан, може да бъде и в Иран, където хората може да потърсят нови възможности”.  Но убедителната победа на Ахмадинеджад и последвалите репресии срещу опозицията, показват колко абсурдни са думите на Обама. Неясно защо иранските управници не забелязват ореолът на непогрешимост около президента на САЩ, усърдно и постоянно изграждан от почти всички американски, световни и български медии. Управниците правилно прецениха, че Обама не е опасен за тях. Именно затова иранските управници днес могат безпрепятствено да репресират опозицията и да манипулират изборите. /Същото може да се каже и за диктаторът на Северна Корея.  И той неизвестно защо не разбира благородството на Обама, отхвърля протегнатата му ръка и продължава ядрената политика/. Последните събития би трябвало вече да убедят Обама, че режимът в Техеран трябва да бъде изцяло изолиран.  Но изглежда, че той все още счита, че с добронамерени преговори може да промени решимостта на Ахмадинеджад и моллите да придобият атомни бомби.

Изходът от събитията в Иран е непредсказуем. Но е едно е лесно предсказуемо. Сега, след избирането на Обама за президент на САЩ, световната левица, международните медии, безкрайните леви интелектуалци, правозащитници, университетски преподаватели, безбройните леви блогъри, туитъри, фейсбукъри, холивудската звездна кохорта,  вече имат нова, любима кауза.

 

Г-н Дъскарев, статията ви, както винаги е много информативна, оригинална и с неочакван край. Чете се леко и с интерес, като всичките ви текстове. Съгласна съм, че случващото се в Иран е борба за мласт, както пишете. Но едно нещо е много, много важно и не сте го взел предвид - всички революции винаги надхвърлят първоначалните си цели, винаги революциите завършват със страшен резултат и последици. Не мислите ли, че точно това ще се случи в Иран?

Благодаря ви. Напълно сте права, че революциите отиват по-далече, отколкото мислят организаторите. Не знам, обаче, дали сега в Иран има такива условия, т.е. ревоюционна ситуация. Но тук вече навлизам в област, която ми е неприятна. Самата дума "революция", честно, ми е много отвратителна. Всъщност, никой не може да предвиди какво ще се случи в Иран. Само може да се предполага - според мен протестите постепенно ще утихнат.

И аз благодаря за интересната статия-до сега най-смисления анализ,който съм срещала по темата. Също мисля, че за момента нещата ще утихнат, но също така мисля, че това е заявка за нещо по-сериозно.Темата ми е любопитна,знам,че Иран е страна с над 50% младо население и не считам,че то подкрепя шериата. Очевидно обаче още не е дошло времето за революция.

Средната възраст в Иран е 27 години.
За сравнение, у нас числото е 41.4.

Иран е един от стожерите на исляма,създател и крепител на всевъзможни терористични организации,един от основните подбудители на агресивното настъпление на исляма в Европа.Иран е стратегическа брънка и в евразийската геополитическа доктрина на неокомунистическият управленски елит в Кремъл.Иран е просто цивилизационна и геополитическа опасност.Без значение е колко са били демократични изборите там и колко недемократични са властите-това са въздушни мехурчета на повърхността на океана.Иран просто трябва да бъде ликвидиран като геополитическа заплаха ,както и цивилизационна такава.
Напълно съм съгласен,че недоразумението обама е напълно неадекватен,но аз подозирам,че той умишлено е неадекватен.Все пак да не забравяме,че той е МЮСЮЛМАНИН и всички тези "метани" , които прави пред ислямският свят не са случайни-те са искрени.
Докато обама възпрепятства Нетаняху,докато произнася идиотски речи в Кайро, докато коленичи пред краля на саудитите, Иран се доближава до момента , в който ще се сдобие с ядрено оръжие...тогава?Какви преговори и какъв диалог ще се търсят с побърканите ходжи в Техеран?

какви международни експерти са се навъдили в този блог. Горният иска да унищожава Иран, все едно е муха. Как ще стане това бе, умнико? Лудият ковбой Буш нали се опита да "освобождава" Ирак със сила и какво се получи? Обама засега действа много разумно, не иска да се изгори всички мостове с Ахмадинеджад и моллите, защото счита, че може да постигне нещо с преговори. И тази статия е поредното абсолютно неадекватно изхвърляне на другия голям международен коментатор Огнян Дъскарев. Милите ми десничарчета, мислят, че като ругаят Обама стават още по-десии. И Дъскарев, не мислиш ли, че иранската сегашна кауза е и кауза на световната десница, освен на левицата?

анонимен,можеш да изпиеш една студена бира и да успокоиш пролетарския патос.Иран не е муха,но далеч по-големи "слонове" от него бяха унищожени, или най-малкото премоделирани.Да изброявам ли?За нормалните-за мислищите хора- това не е необходимо,за безисторични и късопаметни другари, като теб, изглежда е.Я направи една кратка справка какво стана с "империята на изгряващото слънце"(безславно залязла),с Германия...
и най-пресния пример- ссср.Последният беше пратен в небитието с няколко финални и точни-по каубойски- изтрела.
Освен това Буш не се е опитва, ТОЙ влезе в Ирак(поне телевизия не гледаш ли?),другаря садам беше обесен и тази стратегическа точка-Двуречието -е под съответният контрол, както военен,така икономически и политически.Та-какво каза,че се получило в Ирак?
Трябва да си изключително наивен(да не кажа прост) ,че да си въобразяваш,че с мюсюлманин можеш да постигнеш съгласие.Ти за какво мислиш им е атомната бомба на ходжите?Наясно ли си с причината поради,която искат атомно оръжие?Ислямският режим в иран на каквос е основава?А един от основните постулати на исляма какъв е?

най-после си "подредих" поименно основните действащи лица в Иран, за което ти благодаря. Съвсем скоро гледах по Viasat history част от документален филм за Иран - вероятно сниман през 2004 или 2005. Беше намекнато за разделението в обществото им по въпроса за шериата... Разбира се никой от интервюираните не подложи на съмнение исляма. Имаше кратък разговор с един аятолах (преподавател), който е лежал 18 месеца в затвора за несъгласие с режима. Позовавайки се на стари шиитски книги той подчерта, че начинът по който действа властта на аятоласите е в противоречие с догматите. Така той формулира съмненията, които се промъкнаха в другите интервюта - съмненията за легитимността на режима. Въпросът е каква част от иранците са (условно) несъгласни със статуквото сега? Имаше и кадри от петъчна молитва, след края на която последва митинг. Водеше се от агитатор, чиято роля се изчерпваше с викове: Смърт на Америка! Смърт на Израел! и пр. В отговор - богомолците крещяха с хъс и ентусиазъм. Беше стряскащо, но и поучително...
Статията е много добра, поздравления!

до № 3 - благодаря ви. И аз мисля, че няма да има скоро революция в тази страна. До № 5 - вчера Ахм. и Обама си размениха остри изречения. Това значи, че едва ли ще има engagement с Иран, както иска Обама и левите медии. Най-вероятно моллите ще продължат спокойно да разработват бомбата и до около година ще я имат. Последните събития усложниха много преговоритех за ядрената програма на Иран.
До № 6 - да, разбира се протестите в Иран са и кауза на десницата. Но те главно на левицата, защото тя е най-ангажирана с човешките права. това е стара кауза на св. левица.
Либърти, благодаря. Много трудно някой може да отговори каква част от иранците приемат сегашното положение. Счита се, че младите, които са молко повече от половината от населението, отхвърлят Шериата, но вярно ли е това? Младите в ислямския свят, обикновено са доста фанатизирани.

tull ,предвид заплахите на иран към Израел и все по-малкото време до реализацията на бомбата, то най-вероятно еврейте ще предприемат самостоятелни действия срещу ходжите.Нетаняху ще постави обамата пред свършен факт.