Този текст е публикуван в днешния брой на "Седем".
Безгрешната ООН?

 

Сега Газа е спокойна, а  гражданската война приключи в Шри Ланка. Но ООН изпрати служителите си там със задача да изготвят официален доклад, който със сигурност ще увеличи лицемерието в света. Следващият месец екип на Съвета по човешките права към  ООН ще разследва евентуални военни престъпления, извършени при скорошните  боеве между Израел и Хамас.  На 25 май в Женева Съвета започна работа със следното помпозно изявление: „Международната общност трябва да въздаде правосъдие за нарушените гражднски права, независимо къде те се нарушават и да изправи пред съд виновниците”.

 

Едно от чудесата на света е репутацията на ООН като безпристрастен и компетентен съдия в международните дела. Все още много хора в много страни вярват в този мухлясъл мит. Ето няколко доказателства, че митът действително е мухлясъл: забележителният провал на ООН / и на ЕС/  да спре войната в Босна, /САЩ спряха войната преез ноември 1995/, както и престъпното нехайство на Организацията при геноцида в Сребреница, Руанда, Конго /само в тази страна в последните десет години бяха избити милиони хора при почти пълното бездействие на ООН/ , Дарфур. Тези гигантски провали завинаги би трябвало да злепоставят ООН. Да си припомним и за най-голямата корупционна схема в историята, „Петрол срещу храни”, организирана от ООН уж да изхрани гладуващите хора в Ирак при С. Хюсеин. Вместо това, най-вероятно със съдействието на бившия генсек Кофи Анан, десетки хора и организации в десетки страни бяха облагодетелствани, включително Руската православна църква, Жириновски, дори и БСП. Анан се прочу и с кокошкарски подкупни сделки –  уреди с официални документи на ООН безмитен внос в Гана за мерцедеса на сина си. Най-голямата корупционна сделка в историята беше разследвана от комисия, начело с предишния председател на Федералния резерв на САЩ Пол Волкър. Комисията не разкри нищо и скандала затихна. Сега Волкър е основен финансов съветник на Обама.

 

Но Съветът по човешките права е най-силният пример за огромното лицемерие на световната организация. Разискванията по нарушенията на човешките права в този съвет за истинска комедия, защото държавите-членки са сред най-лошите нарушители на човешките права на планетата – Китай, Саудитска Арабия, Куба, Либия, Нигерия. Съгласно правилата на ООН, деспотизма не е пречка пред членството в Съвета по човешките права. 13 страни са от Африка и Азия, но само 7 са от Запада. Арабските страни са изобилно представени, затова от 10 заседания за нарушаване на човешките права, 5 бяха посветени на Израел. Още в 1975 ООН официално обяви, че ционизма е вид расизъм.  В същото време критиката срещу Китай и Зимбабве е приглушена, а критика, например, срещу Куба и Либия почти напълно липсва. Арабските представители твърдят, че лошото отношение към жените в ислямския свят е „преувеличено”, а представителят на Нигерия спокойно заяви, че „убиването с камъни за неестествени сексуални актове,  според Шериата, не трябва да се приравнява с предумишлено убийство”.

 

Сред международните чиновници, има, обаче и изключения – през март 2007, директорът на UN Watch, Хилел Нойер, заяви, че Съвета по човешките права не обръща внимание на масовите убийства и зверства по света и че се грижи за палестинците само, когато са убивани от израелци. Речта му е голям хит в YouTube, но беше веднага отхвърлена от тогавашния председател на Съвета.

 

В края на войната, през 1945, създаването на ООН беше посрещнато с радост и надежди от света. През 2009г. тази организация е дискредитирана, безсилна в решаването на световните проблеми и разбира се безнадеждно бюрократична.

Основно свойство на ООН е това, че е претъпкана с високоплатени международни чиновници, за които организацията е тих и богат пристан.

 

Светът заслужава по-добър и справедлив международен съдник.

 

За съжаление едва ли скоро ще го има.

 

 

от страните, победителки в една война,която доведе до противопоставянето на два военни блока ,с риск да се унищожи света от натрупаното термоядрено оръжие.Присъствието на тоталитарни страни, като СССР и Китай в Съвета за сигурност, опорочаваше и обезсмисляше неговата дейност още в началото.Постепено ООН се превърна в една говорилня, на която диктатори от целия свят имаха възможност да заклеймяват "американския империализъм" в неговото сърце Ню Йорк.
Маккейн имаше идеи да се реформира ООН или да се обезсили тази организация със създаването на лигата на демократичните държави, които да имат силата и възможността да налагат политиката си за благото на цялото човечество.Световното левичарство не позволи Маккейн на стане президент на САЩ и да осъществи тези свои идеи.
Най голямата заплаха за сигурността на света е не ислямския фундаментализъм, а световното левичарство, заело солидни позиции в света ,което на думи лицемерно е за човешките права ,но на практика винаги е защитавало тероризма и деспотичните режими.
Петър

отново се е развихрил. Дъскарев, не мислиш ли, че е изключително безполезно да нападаш световни имена и организации, както често правиш? Никой не ти обръща внимание, разбира се.

ООН е влак, не локомотив. Не е правилно всички вагони да станат локомотиви.

Когато нямаш нищо смислено за казване, по-добре си мълчи.
Защото мълчанието е злато най-вече в устата на....... глупаците..

№ 1 - съгласен съм напълно с вас - радвам се, че има хора, които мислят така.

До № 3 - интересно сравнение. Все пак мисля, че влак не може без локомотив. ООН не е добър локомотив.

До К. Николов - привет! Анонимните затова са анонимни - да говорят/пишат глупости безнаказано.

Много точна характеристика на ООН.