Прочетен: 5425 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 16.04.2011 21:00
16 април 15.20ч
Преди много години ми попадна стар вестник. Трудно прочетох избелялото заглавие на първата страница – “Демоническо дело на родоотстъпниците”. Вестник “Зора”, 17 април 1925.
Това, което знаех тогава за нападението в църквата беше от комунистическите историци. Терористичният акт според тях бил извършен от “леви сектанти” и деянието било решително осъдено от “партията”. Спомням си крайно едностранчивата книга “По следите на безследно изчезналите” от Николай Христозов и филм със сегашни кинозвезди, К. Цонев / царедворски депутат в Народното събрание/ и С. Данаилов /действащ министър/, който беше направен по нея.
Истината е друга – след разрушителното септемврийско въстание, пометено от българската армия, Коминтернът заповядва на местните комунисти да вземат властта по всякакъв начин.
Атентатът според някои източници е организиран от създателя на съветското военно разузнаване Ян Карлович Берзин, латиш по произход, разстрелян в началото на големите чистки през 1938. Българските организатори са В. Коларов, Г. Димитров, Станке Димитров – Марек, Тодор Павлов. Тези имена бяха неизменна част от живота ми, за съжаление с тях израснаха поколения.
Началото е покушение на 14 април срещу Борис III в Арабаконашкия проход, извършено от така нар. копривщенска чета, съставена от анархисти и комунисти. Тази чета се занимавала с обири по пътищата, затова някои считат, че не са знаели кого точно нападат. Двама от придружителите на царя загиват, но той се отървал и свидетели твърдят, че потърсил помощ от близкото селище и погнал терористите с оръжие в ръка.
Няколко часа по-късно при църквата “Свети Седмочисленици” един от заговорниците, Атанас Тодовичин застрелва ген. Коста Георгиев пред очите на внучката му. Генералът е опълченец и герой от войните, бил председател на комисията по вътрешните работи в Народното събрание и така много пречел на комунистите.
По онова време София бил малък, приветлив, чист и зелен стохиляден град. Изпитанието все още предстои. И на опелото на ген. Георгиев на 16 април в 15.20 столицата е разтърсена от гигантски взрив. Демоническото дело е извършено в навечерието на Великден в една църква! Убити са според някои 150 души, според други, много хора умират по-късно от раните си. Общият брой на жертвите, така е 213. Ранени са 500 души. Загиват 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3 депутати, обикновени хора, деца. През следващите 70 години в целия свят няма по-тежък терористичен акт – до взривяването на административната сграда в Оклахома, САЩ през 1995.
Взирам се в снимките на извършителите. Хора с пенснета и очила, които гледат съсредоточено в някогашния фотографски апарат. Питам се какви са били мислите им, какво са харесвали, за какво са се вълнували. Какъв човек трябва да си, за да поставиш десетки килограми взрив в църква, пълна с хора.
Преките организатори са Коста Янков, племенник на Райна Княгиня и зет на Димитър Благоев, Иван Минков, автор на музиката по известната творба на Вазов “Покойници, вий в други полк минахте” и брат на писателя Светослав Минков, Марко Фридман, адвокат, клисарят Петър Задгорски, Никола Петров /Васко/, Асен Павлов.
На незапомненото в мирно време злодеяние, властите отговарят, естествено, с жестоки репресии. Само през онзи злочест април на 1925 са погубени около 450 души. Убити са Гео Милев, Йосиф Хербст, Христо Ясенов и Сергей Румянцев. Колелото на омразата и братоубийството се върти със страшна сила. Кървавото разделение разсича на две страната.
След толкова много години нацията е отново разделена. За щастие, само политически.4-то твърдение на американския цар Севт9
Русия се гаври с предателя на народа си ...
16.04.2009 20:52
16.04.2009 21:32
Чест ти прави този текст, tull!
Другото не ми се коментира... не народ, а... '-)
Jen :-)
17.04.2012 04:32