Този текст е публикуван в днешния брой на "Монитор"  
http://www.monitor.bg/article?id=193639

ПРОТЕГНАТА РЪКА ?

Преди дни президентът Обама отправи необичайно видеопослание към Иран с надписи на фарси. Президентът протегна ръка и предложи мир на моллите след дълги години на вражда.  Несъмнено държавният глава беше искрен и добронамерен. Фактът, обаче, че той няма никакъв външнополитически опит получи веднага доказателство- отговорът на Али Хаменей, върховен религиозен ръководител на Иран: „Те издигат лозунг за промяна, но на практика промяна няма. Каква е промяната в политиката ви? Премахнахте ли санкциите? Прекратихте ли подкрепата за ционисткия режим?”.  Очевидно аятолахът не беше впечатлен от надписите на фарси. Али Хаменей отхвърли предложението на Обама, защото:

1/ Режимът на моллите е твърдо решен да произведе атомна бомба, което вероятно ще стане до края на годината.

2/ Режимът на моллите и правителството на САЩ имат напълно противоположни интереси, което означава, че добрите намерения на президента са без значение. Във връзка с посланието на Обама се появиха съобщения, че той искал да заобиколи иранските власти и пряко да се обърне към иранската опозиция. Вярно е, че има значителна част от населението, която е светски и прозападно настроена. Това е наследството на някогашното високо културно, светско общество от времето на шаха.  Но никой не знае какво е влиянието на тази част от населението. Освен това в страна, където се изпълняват смъртни присъди заради изневяра, а  за кражба се режат ръце, всякакви действия на прозападна опозиция незабавно ще бъдат смазани, т.е. опозицията в Иран просто няма думата. И любезното послание към моллите именно на американския президент най-вероятно ще обезсърчи и деморализира иранската опозиция, доколкото я има.

Иранският режим отлично разбира, че ако издържи още няколко месеца на международния натиск и се въоръжи с атомни бомби, това ще му даде безпрецедентно влияние в Персийския залив. В резултат моллите по-лесно ще помагат на терористичните организации в Близкия изток и по-безпрепятствено ще вредят на САЩ и Израел. От години САЩ и ЕС  без абсолютно никакъв успех се опитват да попречат със санкции на Иран да придобие ядрено оръжие. Близката история показва, че санкциите винаги са безуспешни с две изключения - Родезия и Южна Африка. В тези случаи, обаче, санкциите бяха спазвани в продължение на много години.  Докато днес Италия и Германия, например, продават на Иран компютърен софтуер, инструменти за прецизно измерване и техника за прокопаване на тунели, което помага на Иран да развива ядрената си промишленост. Но именно Русия е основният доставчик на ядрена технология за Иран. Същевременно Кремъл изцяло подкрепя твърдението на Иран, че ядрените разработки са напълно мирно мероприятие. Това не попречи на руснаците да обещаят на иранското правителство през декември м.г. да им продадат може би най-усъвършенстваната система за противовъздушна отбрана в света S-300.

В същото време президентът Обама даде ясни сигнали, че е готов да се откаже от ядрения щит над Полша и Чехия, както и да не подкрепя членството на Украйна и Грузия в НАТО, ако Кремъл убеди Иран да спре разработването на атомни оръжия. Но Кремъл многократно потвърди, че Иран разработва ядрена технология само за мирни цели. Дори само заради това, сигналите на Обама са безсмислени, защото технически погледнато Кремъл няма за какво да му помага. Но ако забравим за кремълската демагогия от съветски вид, на хоризонта се изправя скорошна, съвсем истинска заплаха – атомните бомби на иранския фанатичен режим. Русия и Китай, другият голям приятел на моллите, нямат никакъв интерес те да се откажат от бомбата. Защото иранските атомни бомби ще поставят в крайно трудно положение САЩ и Израел в Близкия изток. Появиха се внушения, че иранските атомни бомби били заплаха и за Русия и Китай. Това е несериозно, защото Иран едва ли би застрашил по някакъв начин сигурността на  главните си защитници. Дори и невероятното да се случи, бившият и настоящ комунистически гигант нямат никакви задръжки, ако трябва да унищожат възможен враг. Доказателствата са безброй и моллите ги знаят.

Идеята на Обама за отказ от ядрен щит над Полша и Чехия и недопускане на Украйна и Грузия в НАТО е необикновена проява на слабост, която ще подтикне производството на иранската атомна бомба и ще засили про-руските и анти-американските настроения в тези страни. Полският президент Качински вече протестира срещу идеята на Обама и я определи като „необяснима”. Трябва да се отбележи, че почти всички  световни и български медии, които все още са омаяни от американския президент, въпреки, че популярността му бързо намалява в САЩ, общо взето разсеяно пропуснаха тази новина.

Какъв беше отговорът на Русия? На 3 март т.г. президентът Медведев твърдо отхвърли неофициалното /все още/ предложение на Обама за помощ в Иран. На 17 март т.г. президентът съобщи, че Русия изцяло ще се превъоръжи, заради „заплахи в сигурността на страната” и добави, че една от причините е че „НАТО не спира опитите да разшири военната си инфраструктура близо до границите на страната ни”. Вместо поне да изрази безпокойство от поредната и мощна заявка на Кремъл за възвръщане на световното си господство, Пентагонът заяви, че „Русия е независима страна с пълното право да засилва защитата си и програмата за превъоръжаване не е заплаха за САЩ”.  Отношенията между Русия и САЩ трябва да бъдат добри, но не и с цената на стратегически отстъпки, а изумителната реакция на Пентагона показва само едно  – сегашната американска администрация е неопитна и наивна. По това тя прилича на администрацията на Картър, която допусна завръщането на Хомейни в Иран в 1979г. с всичките огромни последствия, продължаващи и до днес. /Междувременно американската военна база в Киргизстан с жизнено значение за войната в Афганистан беше закрита, защото Кремъл плати за това на  киргизстанското правителство. На 3 февруари т.г. във връзка с 30-годишнината от ислямската революция беше изстрелян комуникационен сателит в орбита, което е доказателство, че Иран може заплашва с дългобойни ракети с ядрени глави съюзниците на Вашингтон в Европа/.

Но кое е правилното решение на Обама на най-трудният външнополитически проблем, след като санкциите и протегнатата ръка не работят? Преки преговори на високо равнище САЩ- Иран, изключително интензивни, твърди, решителни, дори силови? Може би. /Такива бяха преговорите през ноември 1995 в Дейтън, Охайо, когато Клинтън заличи провала на ЕС и ООН и спря войната в Босна/.

 Има, обаче, и друго решение, към което Израел прибягва при липса на избор с /не/гласното съгласие на Вашингтон. Това решение е опасно и е с тежки последици. Но немислимата алтернатива – фанатичен режим, въоръжен с атомни бомби и открито призоваващ за унищожението на съседна страна, е ясна на всеки непредубеден човек.  Добре е да се припомни, че сега в Израел идва на власт силно, дясно правителство с безкомпромисна програма за война с тероризма.

А наивно протегнатата ръка, на иначе добронамерения американски президент ще увисне безсилно във въздуха.  

Защото не можеш да галиш бясно куче по главата.

 

 

 

Поздрави,
Ивайло

Прецизно, за бясното куче и наивно протегнатата ръка, поздрави, Ник (NL)

благодаря! Бъдете здрави.

Поздравлвния, г-н Дъскарев! Отличен текст. Не мисля, обаче че Обама е наивен. Той е един обикновен идеолог който е запретнал ръкави и се е хванал да разруши цялата система със всички подръчни средства. Чудя се дали вредите нанесени от него са поправими. We'll wait and see.