Този текст е публикуван в днешния брой на "Седем". 

БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ МАРТ

 

Излизам от къщи и крача по пътя към спирката.  Край пътя има дълго дере-бунище, което продължава двеста метра до спирката. Пътят е осеян с боклуци, защото не съм го чистил от есента. Време е за уборка, както би казал някой любител на русизмите. Дерето-бунище беше създадено през последните години от съседите. Близо до спирката се появявява кръчмата с неизбежните лъскави джипове. От кръчмата ехти неизбежната чалга, а през лятото чалгаджии вият там  и на живо. Пред кръчмата има няколко контейнера, също затънали в боклуци. Край кръчмата и джиповете се издигат многобройни купчини от отпадъци. Спирката е застлана със смет. Кошчето е празно. Качвам се в разбития рейс, чийто под е осеян с мръсотии, нахвърляни от пътниците. Рейсът пристига при х-л „Плиска” и аз тръгвам пеша към центъра по „Иван-Асен”. Там, край модерни стъклени здания, по паветата от 50-те летят скъпи коли, а аз вървя по някакво подобие от тротоар, който се редува с парчета гола, кална пръст. Тротоарът естествено е плътно покрит с боклуци и кучешки изпражнения, а наоколо се разхождат рошави бездомни кучета, подвижен дом на безброй въшки, бълхи и кърлежи. Пристигам в центъра и в главата ми упорито се върти мисълта, че Д. Черни, чешки художник, който представи България като отходно място като че ли е прав.

 

Сега сме в месеца, който най-малко харесвам. Март е ничий – не е на зимата, но и пролетта не го притежава. Снегът, който удобно крие неприятните гледки изчезва и действителността се изправя с цялата си грозота – кал, мръсотии и отпадъци. София и по-голямата част от България са изключително сиви, смачкани и жалки през март. Наскоро обикалях страната – главните пътища са обградени с несекваща стена от найлонови торбички, кофички, чаши, дрипи, стари юргани, ръждиви железа, кашони. Колите, влаковете, камионите и автобусите  весело пътуват в шпалир от угарки, бутилки, стари вестници.

 

Преди седем години незаконните действащи бунища са били около 5000, две години по-късно те били намалени на 2235. Не знам колко са сега, но става дума за огромните, незаконни бунища, а не за десетките хиляди незаконни по-малки сметища, с които е покрита България. Въпреки, че събирането на сметта е организирано в селата, едва ли в страната има село без собствено бунище. Много от селяните използваха коритата на реките за бунища, което им изигра лоша шега на наводненията през 2005г. Българската природа е прекрасна, но само там, където не достигат създателите  на бунища – високо в планините. За съжаление, на  много, да не кажа мнозинството от нас, хигиенните навици се изпаряват пред прага на дома ни или при портата в двора. Тук е важно да се подчертае едно-  виновниците за планините от българска смет не са политиците и депутатите, а обикновените хора.

 

Най-големият враг  на  българските бунища не са хората, а  сезоните /без март, сирака/  –  зимата ги крие белоснежно, пролетта и лятото милостиво  и щедро  ги покриват със зеленина, а есента  тъжно ги засипва с мъртви листа.

 

Сякаш и българите са като страната си през март. Струва ми се, че в България  сега са популярни две национални черти – национално лицемерие и национален комплекс за малоценност. Шампиони по първото са:

 

- Милиони българи, които остро критикуват всеобщата корупция и подкупните политици. Но ако те, българите, са на власт, ще крадат със същото усърдие и алчност.

 

- Еколозите, които са представяни от медиите като идеалисти, борещи се против хищническото застрояване на Черноморието, Банско и пр./Аз съм от поколението на комунистическите  панелки, на двете телевизионни програми и на съветската телевизия в петък, на съботната вечер с напразна мечта за дискотека. Затова не разбирам защо курортите ни да не приличат на Маями и Давос/.  Зелените яростно критикуват политици и бизнесмени, но те нито веднъж не посочиха най-големия разрушител и мъчител на българската природа – по-голямата част от българския народ. Защото това не е политически коректно.

 

- Десните избиратели, които обвиняват десните политици /те несъмнено имат вина, но не основна/  за разкъсаната българска десница, вместо да обвиняват себе си. Именно десните избиратели, подлъгани от царя и слугуващите му медии, предадоха успешното дясно правителство на изборите през юни 2001г. От тогава започна погромът над десницата.

 

Шампиони по второто са:

 

- Националистите, атакистите, гвардейците и пр. За тях всичко българско е велико, свидно, неповторимо и героично. Те се вдъхновяват от грандиозни събития - как „Веско” Топалов надробил/разкатал/размазал Камски. Или от Белоградчишките скали, които може би ще станат едно от чудесата на света. Скалите действително са изключителни, но българите нямат никаква заслуга за това.

 

- Безброй историци, писатели, журналисти и пр. Те считат, че българите били обособени като вяра, етнос и държавност векове преди Аспарух, дори и преди  Христа. Тези личности развиват бясна дейност в това отношение. Очаквам скоро да докажат, че и първобитните хора, живели из свещените български земи, също са били българи. И двете групи не разбират, че е нелепо и смешно да се пъчат с каквото и да било, поради една проста причина – те живеят сред планини от боклуци, създадени от обикновените българи. Което значи, че мнозинството от българите нямат елементарна хигиена, а това няма нищо общо с цивилизацията и принизява българската история.  Не е необходимо да чета Фройд, за да разбера, че националния комплекс за малоценност има и друга причина – България е най-бедната и с най-лоша инфраструктура /около половината от населението живее без канализация /!/ страна в ЕС.

 

Знам, че обобщенията са погрешни и несправедливи. Затова съм убеден, че българите изминаха огромен път през последните години. Днешната България, пълноправен член на клуба на богатите -  ЕС,  е напълно различна от полуразрушената страна от средата на 90-те, която беше готов декор за филми на ужасите.  Доказателство за това е невероятното ново строителство, много нови пътища, добре облечените хора и като цяло нарасналия жизнен стандарт на българите. Тук живеят много чудесни писатели, художници, музиканти, артисти, режисъори,  които биха били гордост за всяка страна.

 

На връщане към София умореният ми от бунища поглед внезапно се спря на един надпис. На олющена стена, между свастики и металики,  юношеска ръка беше написала с несръчни букви : “Вера, обичам те!”.

 

Усмихнах се и си казах, че в  светлия Божи свят  за всеки има надежда, включително и за нас, българите.

И все пак един упорит въпрос остава в мен -  прав ли е Черни?

 

г-н Дъскарев! Вижда се колко обичате страната и народа си. Вървете си в Америка, господине. Тук не ви е мястото.

Американско мекере си ти Дъскарев! Мразиш родината си, силно любиш хамериканците. Мръсно ти е, тъпо ти е. "Селяните" ти виновни, че и десните избиратели. Що дириш тук наистина?

Доста глупости е нанизал Огнян Дъскарев и този път. Макар, че добре ги е навързал, пак са глупости.

Тъпо е, но са неизбежни.
Един в три - три в едно.
За съжаление - част от България през март.

Авторите на първите коментари изглежда страдат от един от двата проблема, за които се говори и в статията: национално лицемерие и национален комплекс за малоценност. Кое ли от двете? А може би и двете...

Хайде, моля да не ми казвате къде ми е мястото. Мисля, че съм на възраст, когато вече знам къде ми е мястото. Изобщо не е вярно, че мразя родината си. В това няма абсолютно нищо вярно. Вярно е точно обратното - обичам България и ми е болно, че хората, които живеят в нея се отнасят толкова лошо с нея. България е като красиво, очарователно момиче, но облечено в мръсни дрипи. България е изключително красива страна с необикновено съчетание от студени, снежни планини и топло море. Необичайното е това, че те са разположени на малка територия. Има дни през април-началото на май, когато можеш да караш ски сутринта, после с бърза кола да идеш до морето и да се изкъпеш! Планините и морето са изключително достъпни, защото разстоянията са малки в страната. Като се замисля няма друга страна в Европа с такова разположение, освен Албания, но там инфраструктурата е ужасна. Всички други страни, за които се сещам и имат високи, студени планини и топло море са големи по площ. И какви точно са глупостите, които съм нанизал?

До № 4, 5 и 6 - благодаря!

До

Много хубав текст си написал, Огняне. И за грозното и тъжното може да се пише хубаво.

А хуманоидите си реагират както единствено им е възможно - първосигнално.

М

Това, което се опитвам да кажа по-горе /ти го знаеш несъмнено/ е че България е благословена с изумително разнообразна природа, но събрана на много малка територия. Високи, студени планини, горещи, плодородни равнини и топло море. Много са малко страните с такава природа в света.
Поздрави.

Г-н Дъскарев, не приемам аргументите ви. Заради това, че като младе не сте ходили на дискотека, сега Черноморието трябва да бъда покрито с бетонни грамади, които да изливат фекалните си води в морето? Няма що, голям аргумент! По-добре кажете колко ви платиха за тази статия от хотелското лоби.
Мариела

Против съм категорично безобразното задстояване на Черноморието и зимните курорти. Дъскарев иска курортите ни да бъдат като Давос и Маями, това е отлично. Но те можеха да бъдат такива и с 50% от настоящите бетонни бункери. За изливането на фекалните води в морето да не говорим. Но аз мисля, че останалата част на статията е много истинска. Огнян Дъскарев е един от най-откритите журналисти тук. Винаги пише това, което мисли, коато му прави чест. И не мисля, че са му платили нещо от хотелското лоби. А за зелената Мариела - защо не коментираш твърдението на Дъскарев, че българския народ е най-големия разрушигел и мъчител на българската природа? Това е абсолютно вярно твърдение и само Дъскарев се осмели да го напише публично. Никой не иска да критикува поблучно народа, защото не е изгодно.