Този текст е отпечатан в последния брой на "Про&Анти".

Синът на Рейгън

Той напусна Белия дом с голямо неодобрение заради една непопулярна война, в която загинаха десетки хиляди цивилни и американски войници. Напусна властта, презиран от врагове и приятели, поради външната му политика, която направи Америка световен парий.  Но той не се разкая.
Джордж Буш? Не, Хари Труман. Бил много непопулярен заради нерешителността си в Корейската война, която била изключително кръвополитна. Враговете му го обвинявали, че с непреклонната си външна политика влошил отношенията с доскорошния съюзник   – СССР. Но днес Труман е всеобщо признат за силен президент, превел страната си през трудни времена.
Най-вероятно и оценката за Буш след време ще бъде същата. Най-важното за управлението му е нападението срещу САЩ на 11 септември 2001 г. и последвалите две войни. Голямата заслуга на Буш е в това, че опази САЩ от тероризъм осем години след 11 септември. Това никой не може да отрече, дори и милионите му врагове. Основната причина за световната непопулярност на Буш е войната в Ирак. Но това не беше само негова война. За нея гласува огромно мнозинство в Конгреса -  296 конгресмени и 76 сенатори, вкл. новия вицепрезидент и държавен секретар. Вярно е, че причината за войната, ОМП, не бяха намерени, но в тяхното съществуване беше убеден бившият президент Клинтън, почти цялата американска политическа класа и всички западноевропейски тайни служби.
Веднага след 11 септември Буш освободи Афганистан от талибаните и сега страната е демокрация. Сигурността там обаче рязко се влоши. Но вината не е в американското правителство, което изпрати най-много войници, а на нежеланието на европейските съюзници на САЩ да изпратят допълнителни войски.
Буш е критикуван заради Абу Граиб и Гуантанамо. В иракския затвор бяха извършени деяния, основателно осъдени от хората по света. Но извършителите също бяха осъдени и нито един затворник не загуби живота си вследствие на изтезания в Абу Граиб. Лагерът в Гуантанамо се превърна в символ за „недемократичните” методи на правителството на Буш. Но малцина разбират, че необикновените събития на 11 септември 2001 г. изискваха необикновени мерки, като този лагер. От 3 до 12 души от затворниците с „висока стойност” са били изтезавани, включително и Халид Шейх Мохамед, организатор на нападенията на 11 септември. В резултат беше предотвратена терористична атака срещу Library Tower в Лос Анджелис и  срещу Canary Wharf  в Лондон. Това е само част от предотвратените нападения и най-вероятно в резултат на Гуантанамо хиляди американци запазиха живота си. Безспорно действията на американските власти в Гуантанамо са неизменна част от опазването на САЩ от терор след 11 септември 2001 г.
Буш е автор на Спешния президентски план за лечение на СПИН в Африка (PEPFAR) на стойност 15 млрд. долара, благодарение на който 2 млн. души получиха лекарства и бяха спасени неизброимо число животи. Затова той е много популярен в Черния континент, а Боб Гелдоф каза, че „Буш е направил за Африка повече от всеки друг президент”.
Отношенията на Буш с Русия бяха сложни, защото той не се поколеба да инициира ядрен щит над Полша и Чехия, както и да покани Украйна и Грузия в НАТО. Това вбеси Кремъл, но ЕС блокира членството на двете бивши съветски републики в НАТО. Ако Грузия беше получила статут на бъдещо присъединяване към организацията, едва ли Русия щеше да нападне Южна Осетия през август м.г. За съжаление обаче  външната политика на новото американско правителство е противоречива. Най-вероятно, за да получи помощта на Кремъл в преговорите с Иран за ядрената програма, Обама почти сигурно ще замрази проекта за ракетен щит над Полша и Чехия. И сигурно ще се противопостави на присъединяването на Украйна и Грузия към НАТО, което ще засили руското влияние в тези страни. Отношенията на САЩ и Русия трябва да бъдат добри, но не с цената на стратегически отстъпки. Междувременно иранците изстреляха спътник и потвърдиха опасенията, че могат да изстрелят и атомни бомби, с каквито скоро ще разполагат, на 2000-3000 км разстояние.
Буш направи големи грешки, най-голямата – погрешната военна тактика в Ирак след светкавичния разгром на Саддам Хюсеин. В резултат загинаха хиляди войници на Коалицията и най-малко 4200 американски войници. Най-малко 22 хиляди американски войници бяха ранени.  Терористите убиха десетки хиляди невинни иракски граждани. Но през януари 2007 г., сред всеобщ хаос и пропадане към гражданска война, въпреки неодобрението на почти целия свят, Буш заповяда войските в  Ирак да бъдат увеличени с 30 хил. души.  В резултат положението в страната се подобри драматично и сега в сърцето на Близкия изток се заражда демократична държава, приятел на САЩ. Това беше потвърдено от местните избори в Ирак през февруари т.г., които бяха проведени без насилие и с голямо участие на избирателите. Победи светската шиитска партия на министър-председателя Малики, а подкрепата за светските шиитски и сунитски партии се увеличи значително. Обама оцени успешната военна политика на Буш – преназначи в правителството си военния му министър Гейтс.
След свалянето на Саддам Хюсеин либийският дикатор Кадафи разбра, че не е разумно да разработва ОМП и се отказа от тях. Затова светът го прие и Либия се отвори за света. В резултат върху Кадафи беше упражнен натиск и българските медици бяха освободени. Ето как бившият президент непряко помогна за решаването на много труден външнополитически проблем на България.
Буш има вина за икономическата криза, но не по-малко са виновни и обикновените американци, които не върнаха жилищните си и всякакви други заеми. Десетки милиони американци използват на воля кредитните си карти, без да се интересуват как ще изплащат дълговете си. Виновни са и банкерите, алчни за високи лихви, раздаващи до скоро безконтролни кредити. Виновна е голяма част от обществото, което безгрижно,  от десетилетия,  живее на заем.
Буш излезе от властта с много нисък рейтинг, 33% процента одобрение съгласно проучване на ABC/Washington Post от 16 януари т.г. Но да не забравяме, че беше убедително преизбран в 2004 г.
Буш се родее с Труман по ниска популярност в края на управлението си, но истинската прилика на Буш е с Рейгън. Рейгън беше основната причина за рухването на комунизма,  Буш – основната причина за опазването на Америка от най-големия й враг. Основният враг на Рейгън беше съветската империя, на Буш – невидимата, но не по-малко опасна мрежа от световен терор. Рейгън успя да разгроми врага, Буш започна успешно разгрома на съвременния враг. Противниците им използваха еднаква тактика – за Рейгън твърдяха, че той е проблемът, а не комунистическия тоталитаризъм; враговете на Буш постоянно внушават, че той е главната пречка, а не ислямските терористи. Но най-злощастното е  ненавистта, с която и двамата бяха възнаградени за действията си. Същата „прогресивна международна общественост”, която обсипваше с омраза Рейгън, години наред залива със злобни нападки Буш. Тази „общественост”, или иначе казано, световната левица, в наше време подкрепена от почти всички международни / и български/ медии, през годините непрестанно нападаше бившия президент.
Рейгън и Буш постъпиха изключително достойно – не обърнаха внимание на нападките и напуснаха властта, без да се разкаят за греховете, в които ги обвиняваха. 

http://www.pro-anti.net/actual/2132-05.html

 Буш сгреши неведнъж, като всеки президент. Но без колебание взимаше съдбовни, непопулярни решения, за които след време историята ще счита, че са били от полза за страната му.
Затова няма да чакаме дълго за реабилитацията на сина на Рейгън.
 

Виж тази страница: http://www.reagan.com/

на Огнян Дъскарев придобива заплашителни и патологични размери.Този човек няма да се успокои, докато героя му не бъде обявен за първи в света. Сега взел да го сравнява с Рейгън. Тъпо, Дъскарев!

Изключително примитивно, със смешен патос!.........За граматическите, синтактичните и пунктуационните грешки - да не говорим!