Тези текстове са публикувани в днешния брой на "Седем"

Съмишленици

 

В предишния брой на „Седем” г-жа Галина Георгиева съобщава за изключително важно събитие – панорама на филми от Близкия  изток, наречена „Цветята на Корана”. Авторката пише, че режисьорите от тази част на света „днес предлагат теми, визия и смисъл, каквито отдавна и като че ли никога не сме срещали”. След това любопитно изявление, г-жа Георгиева изброява трима световно известни кинотитани от Близкия Изток и съвсем естествено започва аргументирано да критикува Холивуд, защото не произвежда филми против войната в Ирак. Изглежда, че това е главното и разочарование от американското кино. Но тя греши и бързам да я зарадвам – ето няколко американски ленти против войната в Ирак:

 

-         Redacted – филм на Брайън де Палма, в който той клевети американската армия. Филмът, разбира се беше награден с наградата за най-добър режисьор на кинофестивала във Венеция /2007/. Стара Европа не обича американската армия, може би защото я  освободи от нацистите.

 

-         In the Valley of  Еlah – филм на Пол Хагис, в който той клевети американската армия

 

-         Home of the Brave – филм на Ървин Уинклър, в който лъжливо се описват действията на американската армия в Ирак

 

-         Lions for Lambs – филм на Робърт Редфорд, в който той клевети американската армия

 

Както се вижда в антивоенните филми има известно еднообразие, но се надявам, че г-жа Георгиева ще ги хареса. Бих и препоръчал и два филма, които не са против войната в Ирак, но за сметка на това в тях се клевети американската политика в Близкия изток – Rendition /реж. Гевин Худ/ и Syriana /реж. Джордж Клуни/. Както и филмът на Оливър Стоун, W, в който пък се клевети Джордж Буш.

 

За разнообразие бих препоръчал и една пиеса, която се казва Fallujah и се играе от 2007г. в Old Truman Theatre в Лондон. В пиесата не се разказва за четиримата американци, служители на фирма за сигурност във Фалуджа, които бяха убити и разкъсаните им тела, влачени с дни из града. В пиесата, както може да се очаква се клевети американската армия, която освободи Фалуджа от терористите.

 

Все пак г-жа Георгиева съобщава и една добра новина за Холивуд – там са произведени достатъчно филми против войната във Виетнам. Бих искал да я информирам, че на тези филми много се радваха БКП и КПСС и тъй като американската армия се изтегли от Югоизточна Азия, комунистите избиха милиони хора във Виетнам, Камбоджа и Лаос.

 

 Г-жа Георгиева критикува„сетивната еротика и оголената чувственост” на холивудските филми, но не се смущава, че организаторът на панорамата от Близкия Изток, както тя пише, е организатор и на фестивал на еротични филми в 2008г. Бих казал също и че има известно противоречие между организатор на еротичен кинофестивал и „Цветята на Корана”.

 

Тъй като вече г-жа Георгиева знае, че има американски филми против войната в Ирак, предполагам, че вече няма да критикува Холивуд, защото холивудците и тя са съмишленици. А, иначе, не по-малко от 70% от холивудското производство е марципан и плява, които се редуват със злобни антиамерикански филми.

 

Но защо ли си мисля, че филмите от Близкия изток ще се прожектират в празни салони? А, да защото у нас има съвсем малко „останали ценители на киното като изкуство”. Като г-жа Галина Георгиева.  

Приятно гледане. 

ТРАГИЧЕН ГЕРОЙ?

Джордж Буш напусна президентството с много нисък рейтинг. С подобно неодобрение Труман и Никсън са напуснали Белия дом.  Труман, обаче, вече е реабилитиран изцяло, а Никсън - донякъде. От години критиката срещу Буш е световен спорт - на скучаещи домакини, леви журналисти, общественици;  омраза - на ислямски терористи, леви американски/европейски/балкански интелигенти; презрение - на действащи леви политици, като Барак Обама.

Но, последното продължи само в предизборната кампания на встъпилия в длъжност президент на САЩ, когато той често и пренебрежително нападаше Буш.

Буш съвсем скоро може да бъде реабилитиран. За това бяха предприети сериозни стъпки от най-високото място. Обама вече назначи за министър на отбраната Робърт Гейтс, който изпълняваше тази длъжност от  декември 2006г.в правителството на Буш. Това е изумително решение, с което Обама каза на света, че войната в Ирак не е грешка, иначе не би преназначил точно военния министър на бившия президент. В Демократическата партия има достатъчно подготвени военни специалисти, но той избра именно Гейтс. Преназначението означава и следното:

1/Обама показа, че е като всички други политици и предизборните му обещания са без значение. /Ако беше казал, че ще остави на работа най-важният министър на ненавиждания от левицата Буш, щяха ли да го изберат?/ 

2/ Обама нанесе тежък удар на американската/световната левица, на почти всички американски/световни/български медии, които меко казано не харесват Буш и бяха възторжени предизборни клакьори на Обама. Това е крайно неприятна новина и за световните терористи, които ако са се надявали, че Обама ще бъде примирителен с тях, сигурно вече не се надяват на това.

3/ Обама очевидно съзнава огромната роля на Гейтс /и на Буш/ в драматичното подобрение на положението в Ирак. Затова иска да Гейтс да му помогне да изведе безпрепяствено войските и да затвърди нормализацията. В потвърждение вицепрезидентът Джо Байдън каза миналата седмица в Багдад, че новата администрация ще се придържа към договора за изтеглянето на войските за три години, подписан от правителството на Буш, а не 16 месеца, както беше обещал Обама.

Лошите новини за световната левица и световните медии продължиха и през дните, преди новия американски президент да встъпи в длъжност. В интервю на 11 януари пред ABC, Обама похвали....Дик Чейни, единствения човек от предишната администрация, който е по-непопулярен, дори от Буш!  По-рано Чейни бе посъветвал Обама да не предприема мерки против антитерористичната политика на предишното правителство, дори и това да противоречи на предизборните му обещания. Отговорът на Обама: „Съветът на Дик Чейни е добър, защото трябва да сме сигурни, че знаем всичко, което се прави по този въпрос”. На въпрос кога ще затвори лагера в Гуантанамо, президентът беше уклончив: „...това не е толкова лесно, както мислят повечето хора”.

Външната политика на Обама няма да се различава съществено от тази на Буш, но във вътрешната политика, най-вероятно той ще прояви силните си леви убеждения. Доказателство за това е начинът, по който ще се бори с икономическата криза. Медиите огласиха намерението му да изхарчи 800 млрд. долара на данъкоплатците, за да се бори с кризата, което е типично лява мярка. Но нали и десният Буш отдели 700 млрд. долара от държавната хазна, за да укрепи финансите на държавата? Най-трудни са правилните решения в икономическа криза и не трябва да се робува на икономически догми – леви или десни. Несъмнено, най-тежката задача на Обама е преодоляването на кризата. Но той идва на власт в страна напълно свободна от тероризъм – повече от седем години след 11. 09. 2001 в САЩ е спокойно, което е заслуга на бившия президент.

Войната в Ирак вече приключи. Сега тази страна се превръща в демокрация в сърцето на Близкия Изток, приятел на Америка, благодарение на Буш. Той е на път да докаже, че критиците му грешат. Същите, които гръмогласно твърдяха, че демокрацията  в тази част на света е невъзможна.

Буш направи и големи грешки, най-голямата – погрешната военна стратегия в Ирак в годините след светкавичния разгром на армията на Садам Хюсеин. В последвалия кървав хаос терористите убиха десетки хиляди невинни хора, както и най-малко 4200 американски войници.

Но на 10 януари 2007г. Буш взе решение, с което се противопостави на почти всички световни политици, журналисти, анализатори. Сред всеобщ кървав кошмар и пропадане към гражданска война, Буш прояви изключителна смелост и заповяда американските войски в Ирак да бъдат увеличени с 30 хиляди души. Това беше основната причина за нормализирането на страната.

На следващата година той отиде в Багдад, за да подпише договор за стратегическо сътрудничество между САЩ и Ирак – символ на нормализацията и демокрацията в страната. И за благодарност получи две обувки, захвърлени в лицето му. С  това последно унижение,  с тази трагикомична случка, личната война на Буш приключи. Обувките се превърнаха в символ, в краен образ за наследството му. Световните медии положиха неистови усилия точно обувките да бъдат наследството на Буш. Затова мнозина го считат за трагичен герой.

Но от най-неочакваното място Буш беше оправдан. Именно Обама направи това. И със сигурност ще продължи да го прави.

Защото ще продължи да следва основното във външната политика на толкова ненавиждания си предшественик.

 

 

 

 

 

Приемствеността носи стабилност.

Аргументиран си перфектно.
Използваш думи и действия точно на най-яростните му критици - левичарите.
Да се гони и ликвидира изверга и в най-затънтените му хралупи - та нали това даде покой и спокоен сън на Америка ?
Историята ще отсъди най-добре ролята на президента Буш в тея размирни времена.
Затова аз казвам чистосърдечно - Благодаря ви господин президент, бъдете здрав !

Съглъсна с всяка Ваша дума.

Благодаря ви! За съжаление Обама не дава почгти никакви надежди за умерено управление, на каквото се надявах. Това показват първите му стъпки. Но още почти нищо не се знае - той е на работа само няколко дни. Трябва да изчакаме поне 3-4 месеца, за да се разбере как ще управлява.
Поздрави

Нека се изчакат конкретни управленски решения. Назначаването на Робърт Гейтс за министър на отбраната е такова решение.