Този текст е публикуван с малки съкращения в днешния брой на "Седем".

ТЕРОР И ПОЛИТИЧЕСКА КОРЕКТНОСТ
„Много пъти казах, че ще затворя Гуантанамо и ще го направя. Много пъти казах, че в Америка няма изтезания на хора и ще направя така, че това да не случва и в бъдеще”. Това заяви пред CBS на 16 ноември т.г. Барак Обама.
Затварянето на концлагера в Гуантанамо е изключително мощна световна политическа коректност. Тя е извор на вдъхновение – британският режисъор Майкъл Уинтърботъм спечели голямата награда на кинофестивала в Берлин през 2006г с филма „Пътят за Гуантанамо”. Същата година филмът беше показан и пред възторжена/потресена софийска публика. Освен милиони хора, на тази коректност се подчиняват почти всички световни политици, /вкл.неуспелият кандидат за президент на републиканците/, медии, анализатори. Гуантанамо е основен скрижал в бясното световно демонизиране на Джордж Буш. Възмутени до дъното на душата си български и чужди журналисти и правозащитници силно заклеймяват правителството на Буш заради неправилния концлагер. На тази коректност се подчини дори Върховния съд на САЩ, който през юни т.г. присъди само с един глас мнозинство /5:4/, че лагеристите могат да обжалват задържането си в граждански американски съдилища .Върховният съдия Антонин Скалия, гласувал против решението, заяви: „Това ще намали шансовете ни в борбата против тероризма. В резултат на решението почти сигурно много американци ще бъдат убити”.Председателят на Върховния съд Джон Робъртс също гласува против решението. Буш изрази силно несъгласие с решението на съда и заяви, че ще търси други закони, за да държи затворниците в Гуантанамо. Въпреки всичко това, мнозинството от американците, 49%, не искат лагера да бъде затворен, докато 32% са съгласни с тази мярка. Данните са от последното социологическо изследване на Rasmussen от 24 ноември т.г.
Основното обвинение е че американските власти държат затворени хора без съд и присъда, в нарушение на Женевската конвенция. Но в нереципрочната война, когато врагът не е явен и използва често най-силното оръжие – хората-бомби, едва ли тази конвенция може да бъде прилагана. Повечето от затворниците в Гуантанамо са именно такова оръжие. Досега под натиска на „прогресивната световна общественост”, правителството на Буш освободи 425 затворници, от които най-малко 50 се завърнаха на нереципрочното бойно поле и вече убиха много невинни хора. Освен това, заловените с оръжие в ръка терористи не са никакви военопленници, защото не принадлежат към никаква чужда армия. Възмутените правозащитници и журналисти обвиняват американското правителство, че се държи лошо с терористите. Всеки от тях, обаче, сега получава около 4000 калории на ден, нещо немислимо за страните, откъдето идват. Затова много от затворниците напълнели. Те са свободни да се молят и комуникират помежду си. Разполагат и използват баскетболно и футболно игрище, кухня с меню, което се сменя на две седмици, модерна болница с лекари и медицински сестри. Могат да играят шах, табла, карти. Ако има затворници на гладна стачка, за тях се полагат медицински грижи. Но това е опасно за медицинския персонал – затворниците на няколко пъти се опитали да убият лекарите и сестрите. Затворниците често нападат надзирателите. На 18 май 2006г. в Гуантанамо избухва бунт. Десетки затворници разбиват вентилаторите на тавана и използват перките като оръжие. След няколкочасова яростна битка, бунтът е потушен, без жертви. За този бунт, естествено, повечето от световните медии нищо не съобщиха. Вместо това „Нюзуик” излъга през май 2005г., че Коранът бил осквернен в лагера в Гуантанамо. Лъжата беше с желание разпространена от световните и българските медии. В резултат в Арабския свят избухнаха безредици и загинаха най-малко 15 души. Лъжата беше опровергана дни по-късно, но мъртвите никой не може да върне. Медиите и правозащитниците мълчат и за документите от Манчестър. През 2000г. полицията там откри наръчник на „Ал Кайда” от 18 глави. В него на терористите се казва: „ използвайте западните медии, западното законодателство и правозащитници... не давайте информация при разпитите, винаги казвайте, че са ви измъчвали, че са оскърбявали религиозните ви чувства и нарушават правата ви”. Очевидно затворниците в Гуантанамо точно следват тези указания.
При президентската кампания Обама каза във връзка с Гуантанамо, че в бъдеще ще изпраща заловените терористи в граждански съдилища. И добави, че при предишни нападения, като първата атака срещу Световния търговски център, „ние арестувахме извършителите, изправихме ги пред съд и сега те са в затвора, безпомощни”. Вярно е, че главният организатор на атаката срещу Кулите от 1993г., Рамзи Юсеф беше заловен и осъден. Но човекът, направил бомбата, Абдул Рахман Ясин, е все още на свобода. След нападението той избяга в Ирак на Садам Хюсеин и сега е в неизвестност. Основното внушение, обаче, на Обама е невярно – обичайните полицейски/съдебни действия, към които той иска да се върне /като залавянето и осъждането на Рамзи Юсеф/ с нищо не предотвратиха разширяването на терористичната мрежа между 1993-2001, което кулминира на 11 септември 2001г. Думите на бъдещия президент са още по-учудващи, защото той не може да не знае, че чичото на Юсеф, Халид Шейх Мохамед, главният организатор на 11 септември, продължи необезпокоявано да действа години след арестуването на племенника.
Когато встъпи в длъжност Обама най-вероятно ще се замисли, преди да изпълни обещанието си да изпрати затворниците в Гуантанамо в обикновени затвори, за да бъдат съдени в граждански съдилища. Ето защо: сега в лагера се намират около 250 души. От тях 14 са „затворници с висока стойност”. Останалите също са врагове на Америка и искат да убиват американци. Но 14-те не са обикновени престъпници, те са извършители на необикновени, неизмерими злини. Това са изключително опасни терористи, отговорни за 11 септември 2001г., нападенията срещу американските посолства в Африка /1998г/., американският военен кораб Cole в Аден / 2000г/. и за масовото убийство в дискотеката в Бали /2002г/. Ако тези терористи не бяха заловени от правителството на Буш, със сигурност щяха да извършат още много страшни престъпления. Ако 14-те терористи не бяха разпитани чрез „улеснена техника на разпити”, т.е. изтезания, при което признаха за бъдещи терористични планове, със сигурност щяха да бъдат убити хиляди невинни хора. Действително изтезанията в Гуантанамо/само 14-те са били изтезавани/, каквото и да значи това, са сериозен морален проблем за Америка. Но не по-малък морален проблем е и изборът между изтезания на необикновени престъпници и спасяването на човешки животи. Сред 14-те са Халид Шейх Мохамед, дясната му ръка и съ-организатор на 11 септември, Рамзи Биналшиб. Също и Маджид Кан, Мохамед Зубаир, Мохамед Хамбали – те признали за планираната втора атака срещу Америка – взривяване на Бруклинския мост и масивна самоубйствена атака в Лос Анджилис. Признали и за планиран тероризъм в Югоизточна Азия. Друг терорист с висока стойност в Гуантанамо, Абу Зубайда е заловен, когато планирал нападение срещу летището Хийтроу. Сред 14-те е и Мохамед Кахтани, определен за 20-ия терорист от 11 септември, обаче бдителен служител на летището в Орландо не му позволил да се качи на самолета. /Но в знак на добра воля, шофьорът на Бин Ладен, Салим Хамдан беше освободен в края на ноември и замина за Йемен/.
Терорът на 11 септември беше необикновен, въпреки, че за съжаление все повече избледнява в човешката памет. Може би заради това световната политическа коректност на име „Гуантанамо” не отчита, че необикновен терор изисква необикновени мерки. Като концлагера в Гуантанамо. Ако терористите бъдат изправени пред граждански съдилища с право на адвокат, с права като на всеки американски гражданин, най-малкото, което те ще получат е международна трибуна, за да рекламират злите си деяния. В съдебните зали, въпреки жадните за сензации журналисти, терористите ще отнесат завинаги в гроба тайните си и в резултат ще бъдат убити много невинни хора. Това поставя пред труден избор Обама. Да се надяваме, че той ще разбере разликата между предизборни обещания и третирането на крайно опасни терористи, искащи злото на страната му, като обикновени американски граждани.
През последните години Гуантанамо придоби мрачна слава, превърна се в зловещо място на жесток концлагер. А в миналото съвсем не беше така. Това бе мечтан, екзотичен бял бряг, с топло море и зелени палми. Преди много години една знакова песен на Латинска Америка се разнасяше от международните радиостанции – „Гуантанамера”. Доколкото си спомням в тъжната, красива песен се разказваше за момичето от Гуантанамо, което се лута в света, не знае накъде да тръгне и какво да прави с живота си.
Но светът се промени неузнаваемо и сега тя сигурно отдавна не живее вече там.
_________________

не мога да приема използването на изтезания при разпити. Това приравнява демократите до комунистите, налива масло в мелницата на световните диктатори, които казват, ето, в САЩ, в най-голямата демокрация е като при нас. Гуантанамо е перфектното оправдание на всеки хищен диктатор да оправдава собствените си зверства. Или има закони и те се спазват, или няма. Не може да има средно положение. Нека ги сложат в Алкатрас, нека ползват детектор на лъжата, нека гният доживот - но това да е законово, в рамките на Женевската конвенция, в рамките на онези норми на поведение, които една цивилизована страна спазва.
Иначе така може да оправдаете всичко.

Никой не приема изтезанията, и никой не се опитва да оправдава използването на изтезания, така че не разбирам защо изобщо го казваш това. Колкото до "перфектните оправдания" - наистина ли си мислиш, че който и да било диктатор по света има нужда от оправдания?

И още - демокрацията и комунизмът по никакъв начин не могат да бъдат приравнени. Смешно е да се твърди обратното.

Поздрави.

Не може. И тъкмо за това не бива да се дава никакъв шанс на никого да го прави. А за диктаторите - моите впечатления са, че обичат да казват, че и у демокрациите е същото, само, че "по-лицемерно". Примерно приравняват проблема с Тибет с този за индианците. И такива неща като Гуантанамо малко наливат вода в тази порочна мелница.

Мисля, че не ме разбираш. Явно аз не успявам да се изразя разбираемо.
Мотив срещу изтезанията не може да бъдат нечии "лицемерни" оправдания или нечия пропаганда, с която се приравняват несравними неща.

Мотиви срещу изтезанията могат да бъдат само правилата на свободния свят, които всички ние сме длъжни да спазваме. И тъй като спазването на правилата е двустранен процес, тогава всеки един, който не спазва правилата на свободния свят и не зачита живота и свободата на напълно невинни цивилни, не бива да очаква хуманно и цивилизовано отношение, нито пък да претендира, че към него са се отнесли нецивилизовано. Само един пример ще ти дам - избитите напълно невинни цивилни в Мумбай. Могат ли техните убийци да очакват и дори да изискват хуманно отношение към себе си в отговор? Аз мисля, че не. Ти какво мислиш?

Колкото до Гуантанамо и изтезанията на тези четиринадесет затворници там - това е нещо ужасяващо, но не и неоправдано. Слава Богу, че вече може да бъде прекратено.

"И тъй като спазването на правилата е двустранен процес, тогава всеки един, който не спазва правилата на свободния свят и не зачита живота и свободата на напълно невинни цивилни, не бива да очаква хуманно и цивилизовано отношение, нито пък да претендира, че към него са се отнесли нецивилизовано."
Това означава да подчиниш правата на целесъобразност. Всеки заслужава да бъде съден според законите. За престъпниците си има закони. САЩ не е страна, известна с мекушавост към престъпниците и именно затова е възмутително да има престъпен лагер. Всеки заслужава да получи възмездие, но то трябва да е законно.
На конкретният въпрос - хората, причинили страданията в Мумбай заслужават да получат максимално строгите присъди на законите в Индия.

Не, не означава "да подчиниш правата на целесъобразност".
Виж в Гърция докъде се докараха - обикновените хора излязоха по улиците да защитават магазините си, колите си и собствеността си от развилнелите се стада левичарски животни. Моите уважения към правилата, които либералната демокрация ни дава, но не съм съгласен с тези правила да се злоупотребява по чак толкова недопустим и дивашки начин.

Поздрави.

реакцията наистина не е похвална, в никой случай. Но бе отнет човешки живот. Отделен е въпроса дали това е начина да почетеш мъртвия...

Нищо сложно няма в темата със случващото се в Гърция.
Ако изобщо има проблем, той е на коя страна от чертата ще застанеш.