Този текст е публикуван в днешния брой на "Седем" с малки съкращения:
ОТ ЧЕТВЪРТЪК ДО ЧЕТВЪРТЪК
Денят е 11 октомври 2007г., четвъртък. На трибуната на борсата в Ню Йорк, както обикновено в края на работния ден звъни звънец, следват ръкопляскания от усмихнати, весели брокери и шефове на борсата. Но в този ден ръкоплясканията преминават във възторг, усмивките – във френетични възклицания и викове. Действително денят е необикновен – Dow Jones, най-мощния борсов показател за акциите на най-мощните компании в света е достигнал най-високото си равнище на борсата – 14 164.53. Всички са щастливи – милиардерите и мнозинството от обикновените американци, които държат спестяванията си и пенсионните си влогове в акции.
Да прелетим през времето и да влезем в 9 октомври 2008г., който е отново четвъртък. Но съвършено друг, мрачен и отчаян. Dow Jones е рухнал до 8 579.19. Десетки милиони обикновени американци безпомощно наблюдават как спестяванията и пенсиите им се изпаряват непрестанно и неумолимо. Поставени са рекорди – Dow се е обезценил с 39% за времето между двата четвъртъка. За същото време загубите на нюйоркската борса са 8.4 трилиона долара. Само за периода 2-9 октомври 2008г. загубите на борсата бяха 2.5 трилиона долара. Причина за това е финансовата криза, която започна на 15 септември т.г. на Wall Street и се разпространи в целия индустриален свят. Банки и финансови институции фалираха, правителствата се разтревожиха и съставиха спасителни планове, подкрепени от милиарди, милиони хора вече живеят в страх заради опасното си бъдеще.
Но сред световното отчаяние и хаос един човек е на път да спечели нещо, мечтано от всеки политик - най-могъщата власт на планетата. Той е Барак Обама, кандидат на Демократическата партия за президент на САЩ. Именно заради финансовата криза той най-вероятно ще бъде избран за президент и води убедително в почти всички проучвания на общественото мнение. Защото мнозинството от избирателите се изплашиха за бъдещето си и незабавно разпознаха най-близкия виновник за страха си, според тях – Републиканската партия, от която е съперникът на Обама. Може би Макейн най-горчиво от всички в Америка съжалява за финансовата криза, отнемаща му президентството, към което се стреми от години. Сигурно заради това на втория президентски дебат Макейн беше особено нападателен, отказа да погледне Обама в очите, отказа да се ръкува с него, иронизираше го и презрително го посочи с пръст, в отговор на въпрос на водещия Том Брокау. На дебата Обама съобщи как ще се бори с финансовата/ипотечната криза – като увеличи данъците на всички американци с доход над 250 хиляди долара, както и на the top five, петте процента най-богати хора в Америка. Последното намерение несъмнено ще се хареса на мнозинството от населението, защото е демагогско, / хората навсякъде по света най-често завиждат и не обичат богатите/ и е много популярно във времена на криза. Вярно е, че в тези пет процента има безброй алчни банкери и финансисти, които са в основата на кризата и заслужават затвор, да не говорим за увеличение на данъците. Но сред най-богатите има и безброй едри индустриалци, предприемачи, собственици на търговски и хотелски вериги, които създават милиони работни места. Ако данъците им бъдат драстично увеличени /така иска Обама/, тези бизнесмени едва ли ще продължат да дават работа, вероятно ще изнесат голяма част от капиталите си в чужбина, за да избегнат високите данъци и ще намалят бизнеса си. Това със сигурност ще увеличи безработицата и ще засили кризата. Намерението, обаче, на Обама да увеличи данъците на всички, печелещи повече от 250 хил. долара годишно е истинска катастрофа. Поради простата причина, че именно тази група от населението е в основата на дребния и средния бизнес на Америка. По този начин Обама ще удари Main Street – малките търговци в американските градчета. Хари и Бела, които държат близката пицерия, винаги усмихнатият кореец, собственик на зеленчуковия магазин, учтивите индийци от магазинчето за хранителни стоки. По този начин Обама ще удари обикновените хора, които гръмогласно твърди, че защитава. Ударът ще бъде особено болезнен, тъй като ще бъде нанесен във време на криза. И въпреки това, кандидатът на демократите тръби, че ще намали данъците на 95% от всички американци! Без да обясни как точно ще направи това, като се има предвид, че обещава и напълно да преустрои здравеопазването и образованието, за което, естествено ще му трябват гигантски средства. Които няма откъде да вземе, освен ако не увеличи данъците на повечето американци. Да си спомним, че Обама е най-левият сенатор, видно от архивите на Сената – в кратката си кариера е гласувал 94 пъти за увеличение на данъците! Затова няма никаква причина да му се вярва. Още повече, че има и прецеденти – Буш-старши и Клинтън също обещаваха предизборно ниски данъци. След като бяха избрани и двамата направиха точно обратното. Макейн, който няма какво да губи, трябва непрестанно да повтаря, че съперникът му ще увеличи данъците на повечето американци, което би било абсолютно противопоказно по време на криза.
И тъй като вече няма какво да губи, освен президентството, републиканецът трябва безспирно да говори и напомня за тези хора – осъдения мафиот Тони Резко, който дал пари на Обама, за да купи къщата си, неразкаялите се градски терористи от 60-те и 70-те от лявата терористична организация Weathermen, Бил Айърс и Бернадет Дорн, яростния антиамериканец отец Джеремая Райт. Обама лансира политическата си кариера в хола на Айърс и Дорн през 1996г. В продължение на 20 години членувал в църквата на Райт, който в проповедите си проклинал Америка и твърдял, че е виновна за световните беди – за СПИН, за 11 септември 2001г., за икономическото неравенство и несвобода. Обама редовно присъствал на неделните служби и никога не възрали на духовния си наставник. Отказа се от него след дълги колебания едва през май т.г., защото кампанията му беше застрашена. Айърс и Обама работили от 1995-99г. заедно в лявата чигагска фондация Chicago Annenberg Challenge. Айърс, който бил председател, избрал Обама за разпределител на 50 млн. долара за обществените училища в Чикаго. Основната цел – установяване на леви радикални учебни програми, според които САЩ, като единствена свръхсила, са расистка страна и агресивен световен жандарм, потъпкващ правата на народите. Съвсем редно, през ноември 2006г. Аъйрс е гост на Чавес, президент на Венецуела, седи до него на трибуната и скандира революционни лозунги от революционно-терористичната си младост. Макейн трябва да иска обяснение и за връзките между Обама и Айърс, които продължили чак до 2005г! Впрочем на въпросите на журналистите за Айърс, Обама отговори :”Той е само един човек, когото познавам бегло от квартала”. Без коментар.
Сега демократите контролират Камарата на представителите, а в Сената има равенство между двете партии, както и двама независими сенатори. Очаква се на изборите следващия месец /освен президент, ще бъдат избрани 35 сенатори, както и конгресмени/ демократите да затвърдят мнозинството си в Камарата и да получат мнозинство и в Сената. Т.е., ако спечели и президенството, Демократическата партия ще има безконтролна законодателна и изпълнителна власт. Нещо повече, ако стане президент, Обама ще има право да назначи двама или трима пожизнени съдии във Върховния съд на САЩ. /Очаква се толкова да се пенсионирът следващата година поради напреднала възраст и дълга служба/. Несъмнено, той ще избере съдии с леви убеждения, което ще наруши сегашното равновесие между либерали и консерватори. Като се имат предвид митичните правомощия на Върховния съд, напълно е възможно Обама да се опита да промени чрез съда традиционни опори на Америка, като правото на притежаване на оръжие и законите против абортите. А това би предизвикало истински културни войни. Американците почти винаги разделят законодателната, изпълнителната и съдебната власт между двете партии на президентските или на междинните избори, въпреки, че има и изключения. Недопустимо и опасно би било, обаче, сега, в тези тревожни времена да дадат абсолютен контрол само на една партия. Точно това трябва Макейн постоянно да напомня на избирателите в следващите седмици. Както и да повтаря , че мнозинството от тях са с десни убеждения, че американското общество все още е преобладаващо консервативно. И че истинската, най-консервативна десница в света се намира само в Америка.
По най-важният външнополитически, но и вече почти напълно забравен проблем, войната в Ирак, Макейн трябва да повтаря, че именно той, пръв от всички американски политици, още от средата на 2004 г. настояваше за увеличението на американските войски в арабската страна. Точно поради тази причина, днес, положението в Ирак драматично се подобри и животът общо взето се нормализира. И да напомня на избирателите, че именно Обама и Байдън категорично се противопоставиха и гласуваха против увеличението на войските.
Макейн трябва да подчертава и една друга основна разлика между него и Обама. Кампанията на Обама е построена върху изгубеното според него морал и достойнство на Америка в света. Вярно е, че стотици милиони американци и други хора по света днес считат, че заради Джордж Буш, Америка е загубила водещата си роля на морален лидер. Това е тяхно право, въпреки, че е много спорно твърдение. Тепърва ще се определя ролята на Буш. Историята сочи, че и други президенти са напускали Белия дом с изключително нисък рейтинг, но после мнението на хората за тях се променя коренно. Например Хари Труман и Теодор Рузвелт, които днес са считани за американски герои.
Но, крайно неподходящо е за човек, който иска да стане да президент на една страна да тръби във всички посоки, че тази страна е загубила морала и достойнството си! Да държи речи за липсата на морал и достойнство в собствената си страна пред стотици хиляди души в Западна Европа, където антиамериканските чувства винаги са били силни. Да пише и говори за това по американските и световните медии. Да направи основни опори на кампанията си липсата на достойнство и морал на Америка.
Някой може ли да си представи Макейн да превърне „липсата” на американски морал и достойнство в опора на кампанията си, да каже или напише нещо подобно, да държи подобна реч в чужбина? Вместо това на втория президентски дебат Макейн твърдо заяви, че „Америка е най-великата сила, която прави добри дела в света”.
Преди няколко дни известната журналистка от CNN, Кристиан Аманпур организира предаване с участието на бившите държавни секретари Мадлин Олбрайт, Уорън Кристофър, Джеймс Бейкър, Колин Пауъл и Хенри Кисинджър. Със загрижено лице тя разказа за „отчаяните” американци, прочете дълго социологическо проучване, според което народите по света вече не уважават Америка. /Аз си спомних, обаче, как тази жена с презрение, като досадни мухи, пъдеше българските журналисти по време на януарските събития от 1997г. пред Народното събрание в София /. Мадлин Олбрайт, Уорън Кристофър, Джеймс Бейкър и Колин Пауъл незабавно се съгласиха, че е необходимо да бъде възстановено нещо загубено – моралът и уважението към Америка. С едно огромно, достойно изключение – Хенри Кисинджър, с вълнение се изправи от мястото си и заяви, че е „параноично” да се счита, че враговете на Америка трябва да определят грешките и! Не се съмнявам, че и старият воин, изтезаван от виетнамските комунисти мисли като легендарният антикомунист, който има голям принос за рухването на съветската империя.
Макейн няма какво да губи и затова трябва да изостави всякакви колебания и до изборите да води отрицателна кампания, въпреки, че сигурно така ще отблъсне много независими, колебаещи се избиратели. Макейн трябва постоянно да повтаря, че Обама е крайно ляв и крайно неопитен и затова със сигурност ще увеличи данъците във време на криза, което би било непосилно бреме за американците. Че без никакви задръжки, за да постигне целите си е бил близък приятел с терористи, антимериканци и мафиоти. Че ако зависеше от него, американската армия щеше позорно да напусне Ирак и да остави страната на милостта на „Ал Кайда”. И поради крайно лявата си същност, няма защитава толкова енергично интересите на Америка, колкото интересите на Европа и ООН.
А какво трябва да прави Обама? Неговата задача е несравнимо по-лесна. Той трябва само да повтаря, че Макейн е неразривно свързан с един президент, който все повече се превръща в трагична фигура с шекспировски размери.
15.10.2008 14:44
15.10.2008 16:17
е около 10%.Това означава,че ако надутите в полза на Обама социологически проучвания сочат 5-6%,дори 7-8% преднина за Обама,то Маккейн ще е сигурния побадител.
15.10.2008 23:42
Дъскарев , ти се провали!
15.10.2008 23:45
Барак Хюсеин Обама
16.10.2008 00:05
Поздрави.
16.10.2008 08:33
Какво друго? Нищо :))
И си кажи чистосърдечно, че си за чернилката, няма проблеми.
Няма лошо в това. То цял свят се обяви в негова подкрепа вече, като почнеш от Хамас и Китай, минеш през Иран, Русия и Европа, та финишираш при Чавес и Кастро.
16.10.2008 15:14
Иначе да, за Обама съм и може да се наканя да напиша в блога си защо.
Иначе чест и почитания и за Маккейн. Много силен кандидат.
Иначе ако го бях казал, пак щеше да се пристискваш с неясни фрази от типа "аз си имам своите предпочитания, но уважавам и двамата кандидати". Така нека е по-хард, та да си поне малко откровен, като искаш да водиш разговор.
И, разбира се, аз в никакъв случай не мога да кажа "чест и почитания" за Обама.
Би било лицемерно от моя страна.
16.10.2008 19:55
17.10.2008 16:49
Тул, не се представи добре в РеТВ. Не може само един аргумент да се изтъква през цялото време - той иска да вдигне данъците, значи е ляв. Мисля, че подцени Иван Бедров и цялото предаване.