Този текст е публикуван в последния брой на "Про-Анти"М 

Решението

Огнян ДЪСКАРЕВ

Решението беше взето на 10 януари 2007 г. То беше най-важното военно решение за САЩ след Пърл Харбър и след лятото на 1864 г., когато в разгара на Гражданската война Линкълн промени коренно военната стратегия на Севера. Заради януарското решение Америка вече печели войната в Ирак. Съпротивата на почти целия американски политически елит и медии беше гигантска. Почти целият свят се противопостави на решението. Почти целият свят, който гледаше с ужас /но често и със злорадство/ кървавия американски провал, беше убеден, че решението е безумие, а този, който го взема - безумец. Човекът, който прояви необикновена смелост и взе решението, е най-непопулярният човек на планетата - президентът на САЩ. Джордж Буш, въпреки неодобрението на света, реши да изпрати в Ирак допълнително 30 хиляди войници, за да спре огромното насилие. Против това се обявиха сегашните кандидати за президент и вицепрезидент на САЩ от Демократическата партия, мнозинството от Конгреса на САЩ /контролиран от същата партия/, от разхвалената двупартийна група за Ирак, съставена от известни политици. Дори бившият министър на отбраната и тогавашното командване на американската армия в Ирак се противопоставиха на решението. Но то се оказа колкото грандиозно и историческо, толкова и правилно.
До януари 2007г. “Ал Кайда” извършваше средно по 180 нападения всеки ден срещу Коалицията в Ирак. Иракските сунити и шиити се избиваха с ужасяваща скорост - всеки ден в страната около 100 души умираха от насилствена смърт. Всеобщ хаос, насилие и отчаяние царуваха в арабската страна. Изглеждаше, че най-страшните прокоби на яростните противници на войната в Ирак /и защитници на Саддам Хюсеин/, ще се сбъднат. Човекът, който изпълни решението и почти напълно умиротвори Ирак е Дейвид Петреъс, генерал с четири звезди, назначен от Буш за командир на американските войски. На 16 септември т.г., след като изпълни блестящо задачата си, ген. Петреъс напусна Ирак. През последната година, с помощта на американската армия, иракските сунити се обърнаха срещу терористите от “Ал Кайда”, които избиваха най-много мюсюлмани в Ирак. Терористите бяха разгромени и се разпръснаха из страната. Навсякъде американската армия и съюзниците-сунити, известни като “Синовете на Ирак”, ги преследваха и унищожаваха. Из цял Ирак обикновените хора, не само сунитите, окуражени от разгрома на “Ал Кайда”, осъзнаха, че насилието трябва да спре. Затова те започнаха да помагат на американската армия срещу терористите и радикалните шиитски милиции. Най-размирната провинция - Анбар, беше овладяна и предадена на иракската армия за охрана и управление. Южният град Басра, крепост на шиитския влиятелен водач Муктада Садр, беше превзет от правителствени войски. Преди това Басра беше позорно изоставена от британците под предлог, че била вече “умиротворена”. Веднага след това обаче радикалните шиитски милиции завладяха града и се наложи правителството с помощта на американската армия да поеме контрол в резултат на неколкодневни кръвопролитни сражения. Другата шиитска крепост в Багдад, кварталът “Садр сити”, също беше завладяна от иракската армия. Садр беше принуден да обяви примирие с правителството и със сунитите. Америка обучи и въоръжи иракската полиция /194 хил./ и иракската армия /154 хил/. И двете формирования са основен гарант за спокойствието в страната. Военните победи бяха подкрепени от политически стъпки - основната сунитска партия се завърна в кабинета на шиитския премиер Нури Ал-Малики.
В резултат на всичко това насилието спадна с около 90% и страната се върна към нормален живот. Икономиката на Ирак сега се развива бурно. Дневният добив на петрол достигна през май т.г. предвоенното ниво - 2.5 млн. барела. Правителството очаква доходите от петрола за 2007 г. и 2008 г. да достигнат 100 милиарда долара. МВФ съобщи, че до края на т.г. иракската икономика ще нарасне с повече от 7%. /Миналата година икономиката се увеличи с 1.3%/. Безработицата обаче все още е висока - 18%.
Училищата, болниците, пазарите, държавните учреждения, кината, заведенията работят нормално. В Багдад богатите отвориха отново плувните си басейни. Убедително доказателство за промяната в Ирак е появата на инвеститорите. Правителството предостави шест огромни петролни и газови полета за експлоатация. Кандидатите за това са повече от 120 големи, световни компании! Одобрени са вече 35 компании, сред които Exxon Mobil, най-голямата петролна компания в света, двете най-големи в Европа, Royal Dutch Shell и BP, също и Conoco Philips, Chevron и Total. Иракското правителство е потвърдило участието в експлоатацията и на руските компании Газпром и Лукойл. Ще участват и японските Mitsubishi и Inpex Holding, както и китайската фирма Sinochem.
Ирак обаче има и друга, кървава и мрачна страна, която всички непредубедени искат да остане завинаги в миналото. Досега, пет години след началото на войната, загинаха 4155 американски войници, повече от 30 хиляди бяха ранени. Убити и ранени бяха стотици други коалиционни войници. Във войната и терористичните нападения загинаха десетки хиляди невинни иракски граждани, около 2 милиона напуснаха родните си места, за да търсят спасение от насилието. /Около половината вече се завърнаха по домовете си./ Досега САЩ изхарчиха приблизително 555 милиарда долара. Войната е много непопулярна в Америка - около 70% от американците не я одобряват. Никой не трябва да се заблуждава, че подобрението на сигурността, макар и всеобхватно, е необратимо. Затова засега в страната остават 135 хиляди американски войници. Никой обаче не знае как след 10 години ще изглежда Ирак и как тогава ще бъде оценявана инвазията и управлението на Буш, в резултат на което страната беше освободена и демократизирана.
Но най-яркото доказателство за очертаващата се победа на Америка е мълчанието на почти всички световни и български медии. Арабската страна просто изчезна, изпари се от медиите. Причината? Джордж Буш и американската армия изтръгнаха любимото захарно петле от медийните усти - всекидневните, кървави терористични нападения в Ирак.
Мнозина в САЩ, вероятно поради политически причини /идват избори/, не са доволни от решението. Прочутият ляв журналист и някогашен герой от “Уотъргейт”, Боб Удуърд, в последната си книга (The War Within, 2008) твърди, че новата действителност в Ирак се дължи на това, че сунитите се изправиха срещу “Ал Кайда”, че Муктада Садр заповяда на шиитските милиции да сложат оръжие, на решителността на иракското правителство. Т.е. на факторите, изброени по-горе, само не и на засилената американска военна мощ, която направи всичко това възможно.
И все пак, освен Буш, има и друг човек, който, първи, още от средата на 2004 г., започна да говори, призовава, пише, настоява войските в Ирак да бъдат увеличени. И той трябваше, като Буш, да преодолее съпротивата на почти цялата американска и световна политическа класа, да убеди международните медии и американците, че Америка ще победи в Ирак, само ако войските бъдат увеличени. Това е Джон Макейн, съавтор на решението и кандидат на Републиканската партия за президент на САЩ в предстоящите избори на 4 ноември 2008 г. До такава степен обаче положението в Ирак се промени, че вече е на второ място, след икономиката, като проблем на страната.
Но може би американските избиратели ще си спомнят за решението и един от авторите му в деня на изборите.

Назад към заглавната страница