Този текст е публикуван в днешния брой на "Седем".

НАЛЯВО И НАДЯСНО

 

„Като размахваше ‘Икономист’ пред  лицето ми,  човек с карирано сако извика: ‘Моля ви, не натрапвайте този тъпанар на света за още четири години”.

 

Така описва в електронен форум един американец положението в лондонско заведение, непосредствено преди президентските избори в САЩ през 2004г. Този кратък  цитат говори много за американската и европейската десница.

 

„Икономист” минава за  дясно списание, „тъпанарът” е Буш, а англичанинът  с карираното сако почти сигурно е с десни убеждения. Само че, съперникът на десния представител на Републиканската партия Джордж Буш в 2004г. беше Джон Кери,  представител на американската левица, т.е. на лявата Демократическа партия на САЩ. Налице е крещящо противоречие – дясно списание /”Икономист” открито подкрепи Кери в 2004г/ и човек с десни убеждения поддържат ляв кандидат за президент. Обяснението е в значителната разлика между европейската и американската десница. Американските консерватори, за разлика от европейските десни, са социални консерватори – те са против аборта и еднополовите бракове, подкрепят притежаването на оръжие и смъртното наказание и са убедени, че хората нямат принос за така нареченото световно затопляне. /Европейската десница е разделена за абортите и еднополовите бракове/. Американските консерватори считат, че страната им не трябва да се намесва активно в международните дела. Те мислят, че с тероризма трябва да се води война с военни средства. Европейските десни считат, че с тероризма борбата трябва да се води чрез разузнаване и полицейски средства.  Приликата между двете групи е  в съпротивата срещу имиграцията и узаконяването на наркотиците.  Както и в подкрепата на капитализма и свободния пазар.

 

Европейската десница /с някои изключения в Източна Европа/, не харесва Америка, гледа я с подозрение и я презира. Американските консерватори обичат страстно родината си. Това е основната разлика между двете политически движения.  

 

Европейската десница е много близка с американската левица – безкрайните  режисьори, холивудски киноартисти, писатели, университетски преподаватели, т.е. американската интелигенция, която почти напълно поддържа лявата Демократическа партия. Причината е в неизменната привързаност на американската интелигенция и левица към европейската култура, ценности и традиции. В желанието на американската левица САЩ  да поддържат широки международни връзки и договори, да участват активно в международния живот,  в стремежа им Америка никога да не се върне към изолационистките времена. Но най-голямата близост между европейската десница и американската левица е в отношението им към Америка. Американците с леви убеждения са космополити, като цяло те се  срамуват от родината си и не са особено привързани към нея. Знам, че мнозина ще приемат това твърдение за невярно или крайно преувеличено.  Разбира се има безброй изключения,  но то е абсолютна истина за огромното мнозинство от американската интелигенция и за повечето американски либерали. /Така наричат в САЩ американците с леви убеждения/. Това е дълбоко скривана истина, която е много срамна и затова американските либерали реагират яростно на такива обвинения. Например Обама отговори изключително остро на прочутия десен американски радиоводещ Раш Лимбо, който каза на десетки милиони съмишленици че „европейците обичат Обама, защото той мрази Америка”. Това изявление изглежда пресилено, но да си спомним, че дългогодишният  духовен наставник на Обама, отец Джеремая Райт проклинал многократно Америка в проповедите си, заявил, че САЩ  заслужават 11 септември и че американците са създали и разпространили СПИН. Обама го слушал мълчаливо в продължение на 20 години, без да възрази нищо и едва през май т.г. след мъчителни колебания се отрече от него. Да си спомним, че градските леви терористи Бил Айърс и Бернардин Дорн, извършили терористични нападения срещу Конгреса и Сената на САЩ през 70-те и убили няколко полицаи, са близки приятели на Обама. Левият кандидат за президент започна от  техния дом политическата си кариера в 1996г. Да си спомним как издайнически съпругата на Обама се изпусна през февруари т.г. и каза пред медиите, че за първи път се гордее с родината си, защото съпругът и станал кандидат за президент.

 

Затова не е изненада, че  европейската десница и американската левица подкрепят левия кандидат за президент на САЩ, Барак Обама. Основни негови поддръжници са почти всички западноевропейски десни медии, както и десетки милиони западноевропейци с десни убеждения. Особено активни в подкрепата на Обама са „Икономист”, „Файненшъл таймс”, „Монд”, „Дейли телеграф”,  отчасти „Таймс”. БиБиСи , Дойче Веле и Франс Ентер не са десни медии и поради това не крият враждебността си към Буш, Макейн и  Републиканската партия. Левите американски медии, естествено също открито или свенливо подкрепят своя кандидат Обама. Това са  СиЕнЕн, „Ню Йорк таймс”, „Ел Ей Таймс”,  Ей Би Си, Ен Би Си, Си Би Ес, „Нюзуик”, „Тайм”,  Националното обществено радио.

 

Антиамериканизмът в България е масово явление, защото мнозинството от българите са с леви или десни /европейски/ убеждения, а почти всички основни медии се ръководят от леви редактори и издатели. Задачата на тези издатели и редактори по разпространението на антиамериканизма се улеснява от факта, че голяма част от българските журналисти са червени. Любопитното тук е, че в пълно противоречие с  избирателите си,  днешното българско ляво правителство води сравнително разумна външна политика и помага на Америка в борбата против ислямския терор. Причината е в необикновената способност на българските комунисти/социалисти, когато са на власт /преди и след промените в страната/ да намират златната, най-безопасна среда,  да се приспособяват към същестуващите геополитически императиви.

 

 Все пак, за щастие лидерите на малобройната българска десница и техните привърженици общо взето не са антиамериканци. Но видни лица от десницата /Дачков, Огнян Минчев/ неизвестно защо критикуват дясното правителство на Джордж Буш.  Г-н Минчев писа в „Дневник”, че Русия нападнала Грузия, защото Америка при Буш  била отслабена заради войната в Ирак. Вероятно уважаваният политолог не знае, че Америка вече печели войната в Ирак. Освен това, ако на Грузия и Украйна беше дадена пътна карта за НАТО в Букуреш през април т.г., Кремъл едва ли щеше да нападне грузинците. Точно за това настояваше Буш, отслабил САЩ, според г-н Минчев. Стара Европа, изплашена от руската енергийна тояга, публично унизи Буш и даде ярка зелена светлина на  Русия да нападне Грузия. Освен енергийната тояга, Русия сега е силна и поради възкръсналите имперски мечти на огромното мнозинство от руснаците, масивно подкрепящи Путин и Медведев. Русия е силна заради огромните приходи от нефта, които донесоха подобрение на жизнения стандарт на руснаците. Вярно е, че цените на петрола се увеличиха стремително и поради войната в Ирак, но основната причина е в повишеното потребление на такива гигантски клиенти като Китай и Индия. Бих припомнил на г-н Минчев, че американското правителство вече подписа договори с Полша и Чешката република за установяване на противоядрен щит и американски военни бази  на тяхна територия. Дори в България, някога най-близкия съюзник на Съветите, ще има американски военни бази. Това разяри Русия, която трябва да се примири с американски военни бази и противоядрен щит с неясно предназначение в бившия си заден двор. Този факт някак си не съвпада с теорията на г-н Минчев, че Буш отслабил Америка. На 13 септември т.г. руският премиер Путин заяви, че следващото американско ръководство трябва да поправи отношенията между двете страни, развалени от сегашното. Единият от двама партньори, ако е слаб, не може да развали отношенията им. Той може само да се покорява.

 

Всички хора с десни убеждения, европейци и американци признават, че Америка победи СССР и сателитите му в студената война. Но малцина си дават сметка кой точно победи в студената война. Ако не беше този победител, г-н Минчев нямаше да създаде странната си теория за отслабената Америка, в България, Чешката република и Полша нямаше да има американски военни бази и тази статия, естествено нямаше да бъде написана и публикувана. Ако не беше този победител, сега  всички хора в Стара Европа щяха да говорят на руски, да ядат блини, пелмени и елдова каша, да пият квас, да пеят пляски и да играят до насита казачок. Този победител в студената война е Републиканската партия на САЩ и може би най-велик американски президент Роналд Рейгън. Те  дойдоха на власт в САЩ след като на 4 ноември 1979г. разгромиха може би най-слабия американски президент от Демократическата партия Джими Картър. Изобщо не ми се мисли каква би била съдбата на Източна Европа, ако се беше случило обратното.  Но истинският, големият победител в студената война е Мълчаливото мнозинство, ако заема един израз на Ричард Никсън. Това са десетките милиони американски консерватори, на които западноевропейците, леви и десни, злобно се подиграват, защото били „прости”. Именно те гласуваха два пъти за Рейгън и благодарение на тях сега съществуването ни е такова, каквото е. Именно на тях сега разчита кандидатът на Републиканската партия за президент Джон Макейн.

 

И така може да се каже с голяма степен на сигурност, че истинската, най-последователна световна десница, която най-добре изразява идеите на хората с десни убеждения по света,  се намира само в САЩ.

 

Може би читателите са забелязали, че в горното уравнение е пропусната една съществена част – европейската левица. Умишлено пропуснах тази част, защото за европейската левица не искам нито да пиша, нито да говоря.

Поздравления.
И си много прав за т.нар. "европейска десница". Пьотеринг публично подкрепи Първанов на последните избори.

Колкото до Дачков и Минчев - каква "десница" могат да бъдат тези хора. Още до най-обикновения плурализъм не са стигнали.

Поредната невероятна политическа бъркотия, забъркана от Огнян Дъскарев. Кое е дясно, кое е ляво, откъде накъде европейската и американската десница трябва да бъдат на противоположни позиции, изобще не разбирам!

на г-н Дъскарев е много спорна, но и много интересна. Може да се възрази, че част от аргументите му са неверни, но със сигурност са оригинални.
Лека вечер.

здравей. Човек се определя като десен разни признаци. Мисля, че споменатите хора са десни.
До скоро.

Четете по-внимателно и може би бъркотията ще ви се изясни.

Кои точно от аргументите ми са неверни?
Поздрави.

Напълно съм съгласен с това.
Този текст показва, че истината може да се види и от зад най кривия ъгъл.
Ако искат някои журналисти, анализатори и политици да са наясно как стоят нещата да прочетът този текст 10 пъти.

журналист Огнян Дъскарев отново е си е казал мнението. Не трябва да му се обръща внимание, защото само той пише така. За щастие!

Хахах
Не трябва, ама ей на - поне седемстотин пъти трябва да го повториш това.

Stoni, ти добре знаеш за какво точно става дума. Имам близки в страната, където си. Те ми казаха, че ги е страх да кажат на глас какво мислят за световното затопляне и за Буш. Страх ги е!
Поздрави.

Ган, този анонимен е най-вероятно от форума на "Дневник". Имам там доста "приятели".
Хехе. Поздрави.

Знам, доста са :)) И много ги боли, много.

написаното от анонимен на 21.9. в 15.58. Американският хрантутник Огнян Дъскарев със сигурност е най-мракобесната фигура в българската журналистика. Той е почитател и автор на хвалебствени статии за двамата най-големи американски реакционери Джо Макарти и Бари Голдуотър. И двамата са отречени от цяла Америка. Дъскарев също е крайно десен, нацизиран реакционер. За щастие не го допускат до основните български медии, освен "Дневник". Но май и от "Дневник" го изритаха, защото от месеци не съм чел нищо от него.

Искам да поздравя Огнян Дъскарев за великолепния текст "Наляво и надясно". От 35 години живея в САЩ и потвърждавам всяка дума. Дъскарев е написал ясно, точно и открито за най-болния проблем в Америка, след този с малцинствата. Но преди всичко искам да кажа на Огнян /надявам се мога да ви наричам така/, че едва днес разбрах, че той е автор на изключителното есе "Светло бъдеще". За първи прочетох тази изключителна творба преди няколко години. После през годините често срещах есето в Интернета, чел съм го в най-малко 15-20 сайта, в различни варианти, но никъде не пишеше кой е автора. Огняне, успял сте в една страничка да опишете мизерното, мрачното, нелепото, грозното, убийственото, кървавото нещо, наречено комунизъм. От това нещо аз избягах преди десетки години в Америка.

На комунистическият тъпак по-горе ще кажа следното: откъде знаеш комунистическо нищожество, че "цяла" Америка отричала Макарти и Голдуотър? Знаеш ли, че в целия Мидуест и почти целия Запад, целия Байбъл белт, Макарти и Голдуотър са легенда?
И какво от това, че на Огнян е отказан достъп до големите български медии? Дори и да не пише вече в "Дневник", където той несъмнено е най-добрия международен коментатор, това няма никакво значение. Знаеш ли защо? Защото има Интернет, червен тъпанарино! Днес разпространих в един куп форуми и сайтове горната статия и писах навсякъде кой е автора и дадох линк към блога на Огнян. Благодаря на Бога за Интернета!
Приятна вечер Огняне и не обръщайте внимание на комунистическата измет.

samo da ne boreto nikolov deto ti e kazal...6toto i na men mi gi e razpravql..
Znam li moge i drugi da ima deto gi e strah, ama da neznaqt ot kakvo...
obiknoveno ot svetovni konspiratori:)))

Бих искал да отбележа, ако нямате нищо против - нека да благодарим "за Интернета" на американците. А да благодарим Богу за много интересните времена, в които живеем.

Хехее, виждам, че още един от "приятелите" от форума на "Дневник" се появи. Е, нишо тук ще сте добре. Защото там не ви отговарях, а тук може и да ви отговоря. Но само на нещо смислено. И без ругатни, моля.

Серго, от сърце ви благодаря за добрите думи. Много се радвам, за мен е от значение, че човек, като вас харесва това, което пиша. Напълно ви разбирам, знам за какво точно говорите, защото и аз съм живял доста години в Америка. Но все пак бих помолил да не използвате толкова силни думи в блога ми. Защото всеки има право на мнение, нали? Дори и жалките комунисти.
И, да, наистина - благодаря на Бог / и на Америка/ за Интернета!
Още веднъж ви благодаря и бъдете здрав!

Стони, не, от мои близки знам, че в онази голяма страна ги е страх да кажат, че Буш е направил добри неща за страната си, че хората нямат нищо общо така нар. св. затопляне. Страх ги е да не си загубят работата, да не ги изолират, да не си загубят бенефитите! Толкова страшна е политическата коректност там! Нещо като комунизъм?

Може би, Огняне...
Аз съм в Канада и не съм забелязал някой да го е страх да си каже какво мисли.Естествено трудно се ръсят небивалици с изключение на леваците...те не само това ами и използват познатите ни на нас трикове с манипулацията на необразованата и рефюджи маса тук. За съжаление голяма част от нашите сънародници се числят към необразованите, макар с по 2 дипломи от ВУЗ.