Този текст е публикуван в днешния брой на "Седем".


ДОБРИТЕ СТРАНИ НА РУСКАТА АГРЕСИЯ

 

На 19 август т.г. външните министри на НАТО издадоха доста сдържана декларация във връзка с руската агресия в Грузия. Но дори и тази сдържаност се стори преголяма на левите български медии. На 21 август в. „Сега” обвини НАТО в лицемерие, двойни стандарти и гузна съвест, заради „незаконните” бомбардировки над Югославия през 1999г. и „самоволното” отцепване на Косово през февруари 2008г. Няма съмнение, че руското нападение срещу Грузия е отмъщение за независимостта на Косово. На 14 февруари т.г. Путин заяви, че западното признаване на Косово ще бъде посрещнато с руска подкрепа за  размирните  Южна Осетия и Абхазия. Крайно време е, обаче, почитателите на моралното приравняване на двете геополитически драми да разберат следното:

 

1. През 90-те по време на войните в бившата югославска федерация, САЩ подкрепяха единството и целостта на тази федерация.  НАТО започна да бомбардира войските на Милошевич в Косово само след като през 1998г. преговорите в Рамбуйе, Париж се провалиха и сърбите организираха огромна етническа чистка на косоварите. Чистката беше придружена от масови убийства. Най-вероятно Саакашвили пръв е започнал сегашните военни действия. В началото руснаците заявиха, че грузинската армия е убила около 2000 цивилни Южна Осетия и обвиниха Грузия в геноцид. Ако е вярно, това отнема всякакво право на грузинците да твърдят, че са жертва на руските агресори. Но, с почти стопроцентова сигурност може да се каже, че тази цифра е невярна, защото не е потвърдена от нито една голяма международна организация или медия. Ето защо да се приравнява Саакашвили с Милошевич е недопустимо.  Вярно е, че грузинският президент използва недемократични средства срещу опозицията миналата година, но да си спомним, че спечели    законно, демократично и убедително предсрочните президентски избори. Критиците на Саакашвили изглежда не знаят, че сега всички грузинци и цялата грузинска опозиция го подкрепят.

1. Косово беше част от бившата Югославия, но никога не е било част от Сърбия, която обяви независимост през юни 2006г. Косово е протекторат на ООН от 2000г.
2.  Русия никога не се е интересувала от микроскопичния национализъм на Южна Осетия и Абхазия, докато Грузия беше в състава на СССР. Затова днес може да се допусне с голяма  вероятност, че руските власти използват тези „стратегически малцинства”, за да разрушат грузинската независимост и да отправят категоричен сигнал към всички страни от ОНД с руски малцинства какво ги очаква, ако не се покоряват на Кремъл.
3.  Бившите  югославски републики, които водиха война за независимост със сърбите, днес са независими държави и пълноправно членуват в ООН. Точно като Грузия. 20 от 27 страни от ЕС признаха независимостта на Косово, както и САЩ, Канада, Австралия и Япония. Със своите 1.8 млн. жители Косово, което води война за независимост точно както бившите югославски републики,  е по-голямо от някои страни-членки на ЕС.  Вероятно Русия няма да даде независимост на Южна Осетия и Абхазия, области с население от няколко десетки хиляди души и тези области ще бъдат погълнати от огромната Русия. Доказателство за това са купищата руски паспорти, раздадени изобилно на жителите на двете области. За да се приравни кавказката криза с Косово, е необходимо то да бъде погълнато и асимилирано от Албания. Това, както се знае е невъзможно, защото едно от условията за западното признаване беше Косово да не се асимилира от Албания. /Ако все пак руснаците дадат независимост на двете области, то тази независимост ще бъде неистинска и само на думи, тъй като Южна Осетия и Абхазия в действителност винаги ще бъдат изцяло зависими от Русия, т.е. ще бъдат руски провинции/.
4. Западната политика на Балканите е изпъстрена с грешки и провали. Въпреки това Западът винаги е бил против етническото разделение на полуострова, европейските и американските данъкоплатци винаги са плащали за постигане на мир. ЕС например днес насърчава сърбите и албанците да си сътрудничат в Косово. Всяко сравнение на тази политика с руските действия в Кавказ, а и на Балканите,  е меко казано смехотворно. Защото днес основното занимание на Кремъл в тези части на света, като размахва енергийната тояга, е да подклажда дивашки национализъм под маската на православно-славянска солидарност,  да разделя и да сее раздор сред народите.

 

Основните цели на руската агресия в Грузия са съвършено ясни – финландизацията на Грузия, отстраняването на крайно неудобния, прозападен Саакашвили и замяната му, по чеченски модел, с  руска пионка. Също и  откъсване на Южна Осетия и Абхазия от Грузия  и присъединяването им към Русия. Чрез финландизацията на Грузия, Москва ще придобие контрол върху тръбопровода Баку-Тбилиси-Джейхан, който е единственият не-руски източник на нефт и газ за Европа. Финландизацията на Грузия е и опит за сплашване на бившите съветски колонии в Източна Европа и ясно предупреждение да не се противопоставят по никакъв начин на Кремъл. Засега само задачата по откъсването на двете области е изпълнена – те никога вече няма да бъдат под грузински контрол. За да не бъдат изпълнени останалите задачи,  Западът, ако е единен, може да направи следното и да спре или разколебае Русия:

 

1. Да подкрепи категорично и безусловно прозападното, демократично правителство на Саакашвили. За съжаление в колебливата и доста неясна декларация на външните министри от НАТО няма такава категорична подкрепа.

 

2. Да замрази участието на Москва в Съвета „НАТО-Русия”, създаден през 2002г. /Всъщност Русия вече сама направи това и така свърши работата на Запада/.

 

3. Да забрани влизането на Русия в Световната търговска организация

 

4. Да отстрани Русия от групата на най-развитите страни в света, Г-8. Именно за това отдавна настоява, кандидатът на Републиканската партия за президент на САЩ, Джон Макейн.

 

5. Да бойкотира Зимната олимпиада в Сочи през 2014г. Западното участие в олимпиадата би било изключително неподходящо, защото Сочи се намира на 20 км от Абхазия, която сега е завзета от руснаците и може би  дотогава ще бъде анексирана. Ако бойкотът е истински, вероятно руските спортисти ще се състезават само с колегите си от Китай, Куба, Венецуела, Беларус, Северна Корея, Виетнам, Либия, Судан и Зимбабве.

 

Но кои са добрите страни на руската агресия?  Кремълското нападение ускори разполагането на американски противоракетен щит и установяването на постоянна американска военна база в Полша. За това вече беше подписан договор между Полша и САЩ. Договорът съвсем нарочно беше подписан по време на руската агресия в Грузия. Една бивша съветска колония съобщи на Русия, че не е всесилна, дори и когато безнаказано размахва оръжие в задния си двор. По яростния отговор и гневните заплахи, може да се съди, че съобщението е било получено пряко в Кремъл. Мнозинството от поляците вече подкрепят разполагането на противоядрения щит, защото видяха какво се случи с грузинците. В САЩ кандидатът на Републиканската партия за президент Джон Макейн вече води пред съперника си от Демократическата партия с  5%, съгласно проучване на Reuters/Zogby от 20 август т.г. Защото мнозинството от американците видяха истинското /позабравеното/ лице на Русия и считат, че Макейн ще ги пази по-добре от руснаците.

 

Понякога дори московските шовинистично-имперски кървави изстъпления дават положителни резултати.

 

 

Преди два дни Медведев предупреди Молдова да "внимава в картинката" по повод отцепилия се регион - Приднестровието.

Либърти, привет и благодаря. Да, Русия показва сила, но тя не знае, че е гигант с глинени крака. И по-добре!
Поздрави.

"Миротворците" довтасали почти цяло денонощие преди атаката на Грузия
Очевидно в руската армия разполагат с някоя петричка врачка, та тръгнали да бранят мира цяло денонощие преди войната да е започнала. Поразсея се димът от руската пропаганда и ето какво излиза:
http://aillarionov.livejournal.com/
Тук може да прочетете статията, публикувана в Ню Йорк таймс:
http://www.nytimes.com/2008/09/16/world/europe/16georgia.html?pagewanted=2&hp
Има я преведена и на руски:
http://inopressa.ru/print/nytimes/2008/09/16/11:12:40/georgia

Очевидно в грузинската армия е бъкано с руска агентура.Като си помисля за нашата - веднага ме лъхва на руски ботуш...
ТЪПО, ГАДНО, НО ЛЮБИМО - КАТО ПРИ СОЦ-а.....

Говорителят на Държавния департамент Shon McCormack нарече анекдотични съвместните военно-морски учения между Венецуела и Русия.
“Аз вече казвах, че старите руски кораби няма да могат да доплуват дотук. Както се вижда, руснаците също са предвидили това и редом с техните кораби плуват влекачи, които в случай на повреда ще теглят корабите обратно. …
Представете си, руснаците от времето на Караибската криза през 60те години не са се променили - те все още са със стари кораби. Нека ни помолят и ние ще им помогнем да модернизират флота си. Да има такъв флот за страна като Русия е обидно.”

МАЙТАП БЕ УИЛЛИ.........

Русия е Нигерия със сняг
Забележително изказване на един от основателите на Google - Сергей Брин, за Русия, отпреди 6 години, но все така свежо:
[въпрос]: Един от нас ще пътува за Русия, какво ще го посъветвате?
[Сергей Брин]: Да си вземе бодигард.
[въпрос]: Сега Русия произвежда приблизително толкова нефт и газ, колкото целият Персийски залив. Какви са геополитическите последствия от това?
[Сергей Брин]: Русия е Нигерия със сняг. Наистина ли искате банда криминални каубои [a bunch of criminal cowboys] да контролират световните енергийни доставки?

ЕХ, СЕРГЕЙ, СЕРГЕЙ, КОЛКО ЖАЛКО ЧЕ НЕ СИ.................СТАНИШЕВ..