Този текст беше публикуван в днешния брой на "Седем". Пускам го по този начин, защото електронното издание на "Седем" е с абонамент.



ГРЕШКАТА НА СТАРА ЕВРОПА

 

В Ню Йорк десетки хиляди протестираха срещу руската агресия в Грузия с плакати: „Русия вън от Грузия!”, „Спрете избиването на невинни цивилни!”, „Осетия не е имперска провинция!”. В Лондон, около 50 хиляди демонстранти изразиха гнева си от безразборните бомбадировки на руската авиация над беззащитните жилищни квартали в грузинските градове и поискаха Русия незабавно да прекрати военната атака срещу  кавказката република. Стотици хиляди души в Париж, Мадрид, Рим протестираха срещу руската агресия в Грузия.

Естествено нищо подобно не се случи в западните столици. Причината е в забележителното лицемерие и цинизъм на световната „антивоенна” левица. Левицата винаги е много активна, когато трябва мощно да защити оставането на власт на Садам Хюсеин в Ирак, или правото на Хизбула или Хамас да обстрелват Израел. Но войната в Грузия, бушуваща от няколко дни не заслужава протестите на световната левица, защото няма повод за антиамериканска пропаганда и агитация.

Спорно е кой първи започна войната в Осетия на 8 август т.г.,  деня на откриването на Олимпийските игри. Най-вероятно това са направили грузинците, буйни и непредсказуеми хора, по заповед на водача си – буйния и непредсказуем прозападен президент Саакашвили. Изглежда, че президентът е решил бързо да анексира провинцията, като разчиташе, че Русия няма да отговори със сила по време на Игрите. Руснаците, обаче, нямат такива задръжки. Да си спомним, че СССР нападна Афганистан точно на Коледа през 1979г. Но руските провокации в етнически оспорваната Южна Осетия не са от вчера. В Осетия и в Абхазия руснаците използваха прастария начин за етническо завладяване – от десетки години заселват двете области с етнически руснаци. Наскоро раздадоха щедро и руски паспорти и така около от 70% от населението вече е с готово руско самосъзнание. Това беше подкрепено от референдум през ноември 2006г., когато жителите с руски паспорти в Южна Осетия поискаха независимост ог Грузия, която не призна референдума. / Тогава  грузинците, 30% от населението, се противопоставиха на независимостта/.

Сега, след няколкодневни кръвопролитни сражения се случи неизбежното – грузинската армия беше разгромена и се изтегли от Южна Осетия. /Руските власти твърдят, че грузинците са убили не по-малко от 2000 цивилни в Цинхвали, столицата на Южна Осетия, но тези твърдения не са потвърдени/.  Грузинското правителство предложи спиране на огъня. Но руснаците, в най-добрите съветско-имперски традиции продължиха отмъстително да бомбардират други грузински градове, пристанища, дори и околностите на Тбилиси. Загинаха голям брой невинни граждани. Ужасни кадри от умиращи и тежко ранени хора обиколиха света. Президентът Буш заяви, че отговорът на Русия е „несъразмерен” и призова за спиране на огъня и връщане на статуквото от преди 7 август т.г. Вицепрезидентът Чейни беше още по-прям – той каза, че „руската агресия не трябва да остане без отговор”. ООН, обаче, засега не реагира официално. Проведе се само едно закрито заседание на Съвета за сигурност, което е доста необичайно. Най-вероятно, Русия, член на Съвета за сигурност, блокира опитите на западните страни да осъдят руската агресия. Войната се разраства защото и другата проруска провинция, Абхазия обяви обща мобилизация. Европейският съюз вече призова за мир. Европейците са доста изплашени, тъй като съзнават, че ако Грузия бъде прегазена от руския ботуш, ще загубят единствената възможност за енергийна независимост от Русия. Защото тръбопроводът от Азербайджан за газ и нефт, минава Турция и Грузия.

Проруските световни елементи, включително и българските заровиха глави в ръце и  челата им се прорязаха от напрегнати мисловни бръчки. Елементите усилено търсят извинение за кремълското нападение над омразната кавказка република. И ето го извинението – Косово! Така, както Косово получи независимост, нека и Южна Осетия бъде независима. Но грузинските власти не отнеха на осетинците с руски паспорти културната автономия – позволяват им руски училища, телевизионни и радиостанции, печатни издания. Грузинската милиция не нахлуваше по къщите на осетинците, за да „води” децата им на грузинско училище. Грузинските власти не отнеха на осетинците икономическата свобода да търгуват с Русия. Властите всъщност позволиха ограничена автономия на Южна Осетия, която има свой президент и правителство. В Южна Осетия досега дори имаше, представете си, руски „миротворци!”. Т.е. руснаците са натоварени да пазят мира от собствената си армия! /Все едно в Косово, преди да получи независимост, да имаше албански миротворци/. Ясно е, че не е възможно да се прави аналогия с Косово, за да бъде оправдана руската агресия в Грузия.

Бъдещето на Грузия изглежда мрачно – Южна Осетия завинаги е загубена за грузинците. Европа никога няма да се противопостави на Русия, защото е зависима енергийно, както и поради историческия  страх на европейците от руския ботуш. САЩ имат интерес от стабилна и силна Грузия, защото тази страна е една от малкото проамерикански в целия свят. Но Буш скоро ще напусне властта и не би предприел решителни действия. Следващият президент, който и да е той, ще съобразява с Русия, тъй като Кремъл има голямо влияние над Иран, очертаващ се като най-труден външполитически проблем за Америка. Грузинците не могат да разчитат на ООН, защото Кремъл ще блокира всяко решение на Съвета за сигурност, което счита за неизгодно. /ООН би могла, например, да изпрати „сини каски” в Южна Осетия, които да заменят руските „миротворци”/.

А всичко това можеше да не случи, ако Стара Европа – Германия, Франция, Испания, Португалия, Италия не беше попречила на Буш през април т.г. в Букурещ. Тогава староевропейците, аплодирани със злорад възторг от световната антиамериканска левица /аплодисментите бяха оглушителни и в България/, публично, пред целия свят унизиха Джордж Буш. Той беше лично и  тържествено обещал на Грузия и Украйна покана и пътна карта за членство в НАТО. На срещата на НАТО в Букурещ,  Стара Европа, енергийно зависима и изплашена от Русия, отказа поканата. Ако Грузия имаше официална покана и път за НАТО, едва ли Саакашвили толкова безразсъдно би рискувал натовското и европейското бъдеще на страната си. И преди всичко – едва ли Русия толкова нагло и жестоко щеше да бомбардира страна, сигурен,  бъдещ член на НАТО.

Грешката на Стара Европа е свършен и неоспорим факт. Заради тази грешка сега руските бомбардировачи безнаказано хвърлят бомби и убиват невинни хора.

 

 

Радостно е, че Русия показа на самозабравилите се откъде изгрява слънцето, а стара Европа за пореден път доказа мъдростта си. България е в добър клуб - ЕС.

Прекрасно е, че си го публикувал, и там, и също и тук.
Напълно съм съгласен с мнението ти.

Тъкмо разглеждах снимките в Дневник, на 150-хилядния митинг в Тбилиси

http://dnevnik.bg/show/?storyid=537469

привет и благодаря. Бъди здрав.

Прав си Огняне. И така ще бъде, докато новоприетите източноевропейски страни не се окопитят и не засилят натиска. Русия може да бъде респектирана и поставена на място само с твърдост. И това се видя в американската политика в края на 70-те и началото на 80-те години. Надявам се следващия президент на USA да бъде Джон Макейн, а страните от Източна Европа сстопроцентов съюзник на американците, както в НАТО, така и в ЕС.

Да, и аз се надявам Макейн да бъде президент. Но и важно е САЩ и Европа да бъдат единни поне по важните въпроси. Като приемането на Грузия и Украйна в НАТО. Това сега е особено наложително.
Поздрави и благодаря.

че в случай на победа на Обама, Джо Байдън помогне също за твърда политика срещу Русия?