Постинг
20.05.2008 20:22 -
Тайната остава неразкрита
Смъртта на Сергей Антонов в началото на август миналата година предизвика лавина от патриотични мнения на журналисти и анализатори в българските медии. Но в "българската следа" много въпроси остават без отговор. На тези въпроси може да отговори новата комисия по досиетата, ако, разбира се, открие някакви документи.
Веднага след атентата намерили у Агджа фалшив паспорт на името на Фарук Озгюн. Паспортът бил издаден на 11 август 1980 г. в турския град Невшехир. В показанията си Агджа твърди, че през юли същата година се запознал в София в хотел "Ню Отани", сега "Кемпински-Зографски", с друг турчин на име Омер Мерсан. Той му предложил да му уреди фалшив паспорт. Някой с този паспорт излязъл от Турция при Капъкуле на 30 август 1980 г., на 31 август 1980 г. влязъл в България при Капитан Андреево и същия ден напуснал страната през Калотина. Но според тогавашната турската полиция изходният турски печат е фалшив и никакъв човек на име Фарук Озгюн не е напускал Турция в тези дни. Българските печати в паспорта обаче са истински. Оказва се, че някой е влязъл в България цял ден, след като е излязъл от Капъкуле с подправен турски изходен печат, и то с паспорт със снимката на Агджа! И така в онзи далечен ден българските гранични власти са узаконили един фалшив документ за самоличност. Кой през онези години можеше да уреди подобно нещо?
През април 2005 г. София съобщи нещо ново - Агджа е пребивавал в България с фалшив индийски паспорт на името на Йогиндер Сингх. Не е ясно защо чак сега се съобщава това, тъй като е било известно още през 1981 г. Сега се твърди, че с този паспорт Агджа е влязъл в България на 31 август 1980 г. Тази нова версия, обезсилва горната, но остава въпросът как Агджа е използвал и двата паспорта в един ден. Българските печати във фалшивия паспорт на името на Фарук Озгюн са факт. Освен това тази версия противоречи на другата, а именно, че Агджа е пристигнал в София около 10 юли 1980 г. (според друга версия той е пристигнал в края на юли). Но любопитното е защо на най-известния и издирван турски терорист е била издадена входна виза. По онова време Агджа от месеци е на първите страници на турските вестници заради убийството на Абди Ипекчи, редактор на в. "Миллиет", и във връзка със зрелищното му бягство през осем охранявани врати от военния затвор "Картал-Малтепе".
В началото на март 2006 г. комисията "Митрохин" в италианския парламент стигна до заключението, че заговорът срещу живота на папата е организиран от съветското военно разузнаване (ГРУ) и българските комунистически тайни служби. На снимките от покушението се вижда човек, който много прилича на Сергей Антонов. Дълги години се твърдеше, че не е той, а американски турист от унгарски произход. Според комисията "Митрохин" обаче това е именно Антонов. Доказали го с помощта на съвременни компютърни технологии двама експерти независимо един от друг.
През май 2006 г. Полският институт за национална памет и седмичникът "Впрост" съобщиха за ново полско разследване на атентата срещу папата. Според поляците на 13 май 1981 г. в деня на покушението в непосредствена близост до Агджа са били трима висши офицери от полските комунистически тайни служби - полк. Адам Петрушка (осъден по-късно за убийството на свещеника на "Солидарност" Йежи Попиелушко), Зенон Кимелевски и Ян Закеровски. Несъмнено полските тайни служби не биха участвали в такова важно начинание без съгласието на КГБ.
Веднага след атентата Агджа заявил на следователите, че през пролетта на 1977 г. заминал за палестински лагер в Ливан, за да бъде обучаван на партизанска терористична тактика. Със сигурност палестински лагер е последното място за крайнодесен терорист от "Сивите вълци". Дълги години за това се мълчеше, може би защото не бе доказано. Но на 3 април 2005 г. лондонският "Таймс" съобщи в електронното си издание, че според новооткрити документи на "Щази" Агджа е бил обучаван в палестински лагер, ръководен от международния терорист Карлос Чакала, който основал терористична мрежа, наречена "Сепарат". Според "Таймс" тази мрежа била отчасти финансирана от тайни служби на съветския блок. Това беше потвърдено от комисията "Митрохин" на италианския парламент. Оттук следва въпросът - дали на Агджа умишлено е било създадено алиби на "десен" терорист?
И най-важното - в края на 1982 г. и през цялата 1983 г. в редица влиятелни международни медии се появяват твърдения, позоваващи се на западните секретни служби, че комунистическите тайни служби нямат нищо общо с покушението. Според Клеър Стърлинг, която сложи началото на българската следа с книгата си "Времето на убийците", причината западните медии и ръководители (освен италианските) да не обръщат внимание на обвиненията срещу комунистическите тайни служби е започналото разведряване. Западът не е искал да провали преговорите със СССР и си е затворил очите за покушението срещу папата. Всъщност българската следа се заключава във връзката на турската мафия, финансирала пътуванията на Агджа в Близкия изток и в Европа, включително и в България, с българската ДС, която покровителства клоновете й в София при контрабандата на оръжие и наркотици.
Самият папа Йоан Павел ІІ заяви при посещението си в България преди пет години, че никога не е вярвал, че зад покушението стои българският народ. Но пак той в последната си книга пише, че заговорът срещу него е организиран от една тоталитарна идеология и идва от Изток.
Становището на сегашния кабинет е, че случаят е приключен през 1986 г. с освобождаването на Антонов поради липса на доказателства. Да, случаят е приключен, но съвсем не е разрешен. Очевидно това е твърде деликатен въпрос за правителството, което обяснява липсата на държавно присъствие на погребението на Антонов. И най-сетне трябва ясно да се каже, че ако е имало участие на българските комунистически тайни служби в покушението срещу папата, това изобщо не значи, че България и българите имат някакви вина. Затова е нелепо да се говори за "очерняне" на България в света.
Българската следа, ако има такава, е болезнена тема за мнозина българи. В тази следа има безброй въпроси без отговор, на които едва ли ще отговорят бившите служители на ДС, неуморно произвеждащи странни теории за авторите на атентата - Иран, "Мосад" и пр.
Българските медии, колегите и приятелите на Сергей Антонов са прави в едно - той наистина е жертва на студената война. Антонов, сигурно против волята си, се озова във вихъра на най-голямата загадка на студената война, ако изключим убийството на президента Кенеди. Никой не знае какво е ставало в душата на този самотен, съкрушен човек. Може би в тежките нощи на италианския затвор е сънувал българското море, зелените гори и искрящите, многоцветни поля на Родопите? Съседите му казват, че всяка нощ ставал прав и пеел българския химн заедно с радиото. За основните действащи лица на тази история вече нищо няма значение. С изключение на главния герой, който сега е в турски затвор и пише книга за атентата и за човека, когото се опита да убие.
И все пак въпреки многогодишната лавина от разследвания, присъди, оправдания, книги, филми, статии и противоположна пропаганда тайната и до днес остава неразкрита.
 |
През април 2005 г. София съобщи нещо ново - Агджа е пребивавал в България с фалшив индийски паспорт на името на Йогиндер Сингх. Не е ясно защо чак сега се съобщава това, тъй като е било известно още през 1981 г. Сега се твърди, че с този паспорт Агджа е влязъл в България на 31 август 1980 г. Тази нова версия, обезсилва горната, но остава въпросът как Агджа е използвал и двата паспорта в един ден. Българските печати във фалшивия паспорт на името на Фарук Озгюн са факт. Освен това тази версия противоречи на другата, а именно, че Агджа е пристигнал в София около 10 юли 1980 г. (според друга версия той е пристигнал в края на юли). Но любопитното е защо на най-известния и издирван турски терорист е била издадена входна виза. По онова време Агджа от месеци е на първите страници на турските вестници заради убийството на Абди Ипекчи, редактор на в. "Миллиет", и във връзка със зрелищното му бягство през осем охранявани врати от военния затвор "Картал-Малтепе".
В началото на март 2006 г. комисията "Митрохин" в италианския парламент стигна до заключението, че заговорът срещу живота на папата е организиран от съветското военно разузнаване (ГРУ) и българските комунистически тайни служби. На снимките от покушението се вижда човек, който много прилича на Сергей Антонов. Дълги години се твърдеше, че не е той, а американски турист от унгарски произход. Според комисията "Митрохин" обаче това е именно Антонов. Доказали го с помощта на съвременни компютърни технологии двама експерти независимо един от друг.
През май 2006 г. Полският институт за национална памет и седмичникът "Впрост" съобщиха за ново полско разследване на атентата срещу папата. Според поляците на 13 май 1981 г. в деня на покушението в непосредствена близост до Агджа са били трима висши офицери от полските комунистически тайни служби - полк. Адам Петрушка (осъден по-късно за убийството на свещеника на "Солидарност" Йежи Попиелушко), Зенон Кимелевски и Ян Закеровски. Несъмнено полските тайни служби не биха участвали в такова важно начинание без съгласието на КГБ.
Веднага след атентата Агджа заявил на следователите, че през пролетта на 1977 г. заминал за палестински лагер в Ливан, за да бъде обучаван на партизанска терористична тактика. Със сигурност палестински лагер е последното място за крайнодесен терорист от "Сивите вълци". Дълги години за това се мълчеше, може би защото не бе доказано. Но на 3 април 2005 г. лондонският "Таймс" съобщи в електронното си издание, че според новооткрити документи на "Щази" Агджа е бил обучаван в палестински лагер, ръководен от международния терорист Карлос Чакала, който основал терористична мрежа, наречена "Сепарат". Според "Таймс" тази мрежа била отчасти финансирана от тайни служби на съветския блок. Това беше потвърдено от комисията "Митрохин" на италианския парламент. Оттук следва въпросът - дали на Агджа умишлено е било създадено алиби на "десен" терорист?
И най-важното - в края на 1982 г. и през цялата 1983 г. в редица влиятелни международни медии се появяват твърдения, позоваващи се на западните секретни служби, че комунистическите тайни служби нямат нищо общо с покушението. Според Клеър Стърлинг, която сложи началото на българската следа с книгата си "Времето на убийците", причината западните медии и ръководители (освен италианските) да не обръщат внимание на обвиненията срещу комунистическите тайни служби е започналото разведряване. Западът не е искал да провали преговорите със СССР и си е затворил очите за покушението срещу папата. Всъщност българската следа се заключава във връзката на турската мафия, финансирала пътуванията на Агджа в Близкия изток и в Европа, включително и в България, с българската ДС, която покровителства клоновете й в София при контрабандата на оръжие и наркотици.
Самият папа Йоан Павел ІІ заяви при посещението си в България преди пет години, че никога не е вярвал, че зад покушението стои българският народ. Но пак той в последната си книга пише, че заговорът срещу него е организиран от една тоталитарна идеология и идва от Изток.
Становището на сегашния кабинет е, че случаят е приключен през 1986 г. с освобождаването на Антонов поради липса на доказателства. Да, случаят е приключен, но съвсем не е разрешен. Очевидно това е твърде деликатен въпрос за правителството, което обяснява липсата на държавно присъствие на погребението на Антонов. И най-сетне трябва ясно да се каже, че ако е имало участие на българските комунистически тайни служби в покушението срещу папата, това изобщо не значи, че България и българите имат някакви вина. Затова е нелепо да се говори за "очерняне" на България в света.
Българската следа, ако има такава, е болезнена тема за мнозина българи. В тази следа има безброй въпроси без отговор, на които едва ли ще отговорят бившите служители на ДС, неуморно произвеждащи странни теории за авторите на атентата - Иран, "Мосад" и пр.
Българските медии, колегите и приятелите на Сергей Антонов са прави в едно - той наистина е жертва на студената война. Антонов, сигурно против волята си, се озова във вихъра на най-голямата загадка на студената война, ако изключим убийството на президента Кенеди. Никой не знае какво е ставало в душата на този самотен, съкрушен човек. Може би в тежките нощи на италианския затвор е сънувал българското море, зелените гори и искрящите, многоцветни поля на Родопите? Съседите му казват, че всяка нощ ставал прав и пеел българския химн заедно с радиото. За основните действащи лица на тази история вече нищо няма значение. С изключение на главния герой, който сега е в турски затвор и пише книга за атентата и за човека, когото се опита да убие.
И все пак въпреки многогодишната лавина от разследвания, присъди, оправдания, книги, филми, статии и противоположна пропаганда тайната и до днес остава неразкрита.
Остава сложиха розови очила за първия ви...
29.04.2010 В ареста остава обвиняем за и...
Вече пета година убийството в Бохотската...
29.04.2010 В ареста остава обвиняем за и...
Вече пета година убийството в Бохотската...
1.
анонимен -
от СТБ
24.05.2008 14:30
24.05.2008 14:30
Само да бяхте видяли какви хора бяха на погребението на Сергей Антонов! Да бяхте чули изявленията и щеше да стане ясно, че е бил с нещо съпричастен. Възможно е да не е знаел че е!!!
Но много по важно от това бе поведението на мнозина по време на погребението, повечето от които изобщо не са го познавали приживе! Или са го познавали слабо. Бяха отишли просто защото духом го смятат "един от тях"!
Поведението и изказванията им бяха красноречиви. За тях покушението върху Йоан Павел ІІ не е лошо дело....
Останалото , поне за мен, е без значение.
цитирайНо много по важно от това бе поведението на мнозина по време на погребението, повечето от които изобщо не са го познавали приживе! Или са го познавали слабо. Бяха отишли просто защото духом го смятат "един от тях"!
Поведението и изказванията им бяха красноречиви. За тях покушението върху Йоан Павел ІІ не е лошо дело....
Останалото , поне за мен, е без значение.
СТБ, привет! Мисля, че покушението срещу папата е най-голямата загадка на мин. век, ако се изключи убийството на Кенеди. И все пак убийството на Кенеди е по-трудно за обяснение. Покушението срещу папата е почти ясно, но все пак не е доказано катеторично. Според мен.
Поздрави.
цитирайПоздрави.
