Прочетен: 2331 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 06.05.2008 12:37
Делата на Джордж Сорос са различни от думите му,
а тези думи са много странни
След края на войната едно 17-годишно момче, беглец от Унгария, върви из улиците на Лондон и се опитва да си намери мястото в световния град. Работи като продавач на вестници, в приют за бедни, дори като чистач в офис. Веднъж при произшествие си счупил крака и бил излекуван безплатно от Националната здравна служба, което за него било от голямо значение, тъй като бил много беден.
След много години, през 1992, някогашното момче с грандиозна сделка успешно обезцени британската лира, заплаши спестяванията на милиони обикновени англичани и спечели най-малко един милиард долара. По този начин Джордж Сорос се отблагодари на Великобритания за гостоприемството в младостта си.
През 1936 бащата на Сорос, Тивадор, който бил адвокат и издател, сменил семейното име от Шварц на Сорос. Джордж израснал в семейство без еврейска идентичност. Семейството летувало в нацистка Германия. Пред ресторанти и магазини с надпис „Забранено за евреи” Тивадор казвал на сина и съпругата си: „Ние сме чужденци, това не се отнася за нас.” По-късно синът успял да избегне нацистките лагери на смъртта, защото се представял за ариец.
Това е като че ли основната причина днес Сорос да се разграничава от политиката на израелското правителство и демонстративно да се противопоставя на израелската/еврейската кауза в Близкия изток. Той се счита за космополит, човек без национални корени (въпреки че сигурно му е удобно с американското гражданство) и е против „шовинизма” на днешната еврейска държава. Но все пак не стига до екстремизма на друг известен „прогресивен” евреин, Ноам Чомски, който открито подкрепя ислямистките терористи.
Сорос е противоречива личност. Делата му са коренно различни от думите, а думите му са наистина много странни. Например през 1998 той написа книгата „Кризата на световния капитализъм: заплаха за отвореното общество”. В книгата Сорос призовава за по-голям държавен контрол върху всички страни на живота, за да бъдат предотвратени злоупотреби на „неморалните” международни финансисти! Човек може да помисли, че главният герой на книгата е авторът, а посланието е „Спрете ме, преди да извърша ново престъпление!” Може би присъдата на френски съд в 2002 (2 млн. долара глоба) срещу Сорос за непочтени действия на борсата има нещо общо с това послание.
Сорос сравнява сегашното американско правителство с нацисткия режим на Хитлер. През ноември 2003 той заяви пред Moveon.org: „Когато чуя Буш да казва, ако не сте нас, сте против нас”, това ми напомня за германците.” През януари 2007 на международния икономически форум в Давос той съобщи на смаяните участници, че в Америка трябва да бъде извършен „известен процес на денацифициране”.
Днес Сорос е един от най-влиятелните хора в света с лично състояние от около 7.2 милиарда долара. От 1979 основната му организация „Отворено общество” е подарила 5 млрд. долара за различни проекти и каузи по света. Президент на „Отворено общество” е Арая Найер, който в миналото е бил ръководител на „Социалистическата лига за индустриална демокрация” и на лявата радикална група „Студенти за демократическо общество”. Основните цели на „Отворено общество” в САЩ и в глобален план са:
- разпространение на идеята за Америка като репресивен световен жандарм;
- подкрепа на всякакви леви кандидати за всякаква власт в САЩ;
- противопоставяне на всички мерки за сигурност в САЩ след 11 септември, особено срещу „Патриотичният акт”;
- подкрепа за отваряне на границите, за безконтролна имиграция в САЩ и за обезсилване на действащите имиграционни закони;
- рязко увеличаване на социалните помощи и програми за сметка на рязко увеличаване на данъците;
- поставяне на външната политика на САЩ под контрола на ООН;
-
забрана на смъртното наказание при всички обстоятелства;
-
едностранно разоръжаване на Америка и рязко намаляване на военния бюджет;
- подкрепа за радикалните природозащитници, чиято цел не е чист въздух и вода, а борба с капитализма.
Както се вижда, целите на „Отворено общество” са в съзвучие с идеите на крайната левица и на самия милиардер, който вярва в нея.
Тук трябва да бъдат обяснени две любопитни противоречия. На мнозина словосъчетанието „милиардер-левичар” може да се стори неподходящо. Но делата на Сорос доказват именно това. Доказателство са и безбройните милионери в бившия социалистически лагер, включително в България – почти всички са от комунистически произход.
Второто противоречие е неприязънта на българските комунисти, антиамериканци и антисемити към „Отворено общество” в България. Те считат, че Сорос е ционист (той е антиционист) и проводник на американските интереси (на практика Сорос е антиамериканец).
Имам скромен съвет към гореизброените българи – не критикувайте Сорос – той е ваш съмишленик.
Най-голямото постижение на Сорос през последните години е създаването на така наречената „Партия в сянка” (2003). Това е национална мрежа от няколко големи профсъюза, нетърговски и неправителствени организации и изследователски институти, всичките свързани с американската левица. Основната цел на „Партията в сянка” е да събира пари и да агитира за Демократическата партия. Главната медия на тази организация е електронният сайт Moveon.org. Създателите на сенчестата партия са Сорос, Хилъри Клинтън и няколко висши помощници на бившия президент Бил Клинтън. (Бил и Хилъри са близки приятели и съмишленици на Сорос).
Лявата „Партия в сянка” е основен двигател на все по-олевяващата Демократическа партия. Чрез тази доста неясна организация Сорос на практика приватизира едната от двете основни политически сили в САЩ. Той използва стотици милиони долари от дарения за Демократическата партия, както намери за добре. Финансистът създаде мрежа от частни групи („Заедно за Америка”, „Америка гласува”, „Център за американски прогрес”, „Мoveon.org”), които в действителност действат като партийни структури – определят кандидати за властта, организират предизборни кампании, събират пари. При последните президентски избори (2004) „Партията в сянка” събра повече от 300 милиона долара за кандидата на Демократическата партия.
Сорос твърди, че целта на живота му е да събори от власт президента Буш. Но след неуспешния му опит да направи това през 2004, сега той вече има нова цел на живота си – да помогне с всякакви средства приятелката му Хилъри Клинтън да стане президент на САЩ през 2008. Не трябва да се съмняваме, че в името на тази грандиозна идея Сорос няма да пожали пари, време и усилия. Ако успее, за първи път не само жена ще заеме най-влиятелния пост в света. За първи път властта в най-великата страна ще бъде в ръцете на крайната левица. С всичките незнайни и непредсказуеми последици. Да се надяваме, че разумните американци, известни като Тихото Мнозинство, които на времето гласуваха два пъти за президента Рейгън и унищожиха световния комунизъм, няма да разрешат това.
Именно това се върши от всички правителства в БГ, под негово давление вече 20 години.
В момента доходите на неработещите циганки от детски и помощи,
са по-големи от чистата средна работна заплата
Резултата: от всеки 4 родени деца - 3 са циганчета
