КРАСОТАТА  НЯМА  ДА  СПАСИ  СВЕТА

Елитът на  малката страна се стичаше към концертната зала. Първите хора на държавата винаги  чувствителни за важните събития безпогрешно бяха  разбрали, че трябва да присъстват на това събитие. От значение беше да си направят реклама – любимо занимание на всеки елит.  Предстоеше премиерата на музикалната творба на  млад композитор,  който вече беше завоювал  внимание в световните медии.

 

Като че ли всички известни хора бяха в залата.  Бизнесмените, предприемачите и застрахователите, чийто бизнес беше измамата.  Банкерите, които безмилостно ограбиха жалките спестявания на  стотици хиляди хора,  разсипаха живота им и докараха мнозина до самоубийство. Журналистите и издателите, на които дори им беше омръзнало да  се продават. Писатели, артисти, художници, интелектуалци -  вечен паметник на  суетатата,  недохранена  с  талант и  сита  на бездарие. Безскрупулни политици, изкачващи се  по стълба от трупове към  висините на  властта. Жестоки, но превъзпитани мутри, фолк-певици и празни манекенки,  които бяха дошли да слушат сериозна музика.

 

Всички бяха притихнали и чакаха тя да започне.

 

В тъмната зала просветна лъч. Свежа  струя  нахлу  през затворените врати,  лек вятър се изви и разсея задухата, появи се късче синъо небе, сетне почерня и пламнаха  звезди. Могъщ, зелен океан  се  ширна пред тях,  вълните ги  люшнаха към самотен остров  с  исполински  храм

 

Някои скочиха на крака, други с учудване се огледаха, зашепнаха.

 

Но това беше музиката!

 

Докато се  опомнят те се озоваха в златистоалена джунгла, край тях  гъвкаво се промъкна гепард  и закрещяха птици. След миг, на върха  на планина от лед затрепериха  от студ. Долу, в синя пустош безмълвно вибрираше стоманена струна. Обоят тихо ги призова за безсмъртни чувства, цигулката остро заскърца, защото ревнуваше, челото горестно  изви глас. Меч от сладки звуци разсече въздуха  и се вряза в  откритата рана.  Това бе мечът на страданието, на несподелената любов.  Те бяха този меч и  любовта беше  тяхна. Свещени жребци зачаткаха с копита , безброй  искрящи копия, запратени от невидима ръка полетяха към небесата.  Пианото властно се намеси, за да им каже, че дори и първата   любов е сиво  всекидневие, което бързо ще   забравят. И те повярваха! Намираха се на арена, където неизвестна сила правеше, каквото иска с тях. Можеха да бъдат осъдени на смърт само със звук и трела,  заключени  в  златен   гроб, после съживени с песен на славей. Можеха да летят със скоростта на светлината и да осветяват с  горящи  факли  Вселената, защото не бяха родени да пълзят.

 

Можеха да спасят душите си!

 

Здрачният  орган  сложи край  на  този задъхан, безумен час,  за да им напомни, че винаги има Край.

 

Светлината, този път истинска освети мълчаливата публика. След гениалната  творба  настъпи тишина.

 

Тогава се случи нещо изумително. Всички неволно  се погледнаха  усмихнати, с една  опияняваща мисъл в главата.  Тези загрубели хора внезапно  осъзнаха,  че могат и  да обичат, могат да забравят подлостта и омразата в безкрайното печелене  на пари и власт,  да бъдат почтени и добри.

 

Добри!

 

Хиляди,  тежки,  железни врати  благословено се затръшнаха зад миналото им. 

 

Имаше, имаше надежда за бедната, измъчена страна.

 

Каменното здание  потрепери  от оглушителен рев:

 

“Авторът!  Авторът!  Авторът!”

 

 

 

По-късно, в зимната нощ един  мъж, като се олюляваше отвори  несигурно вратата  на  близкото такси.  Вътре замириса на водка.  Сетне извърна глава и извика грубо на силно гримираната си спътница:

 

“Хайде, ма, докога ще те чакам!”

 

Тя се изкиска и бързо седна на топло до него.

 

Това беше авторът.

 

 

 

 

 

 

 

Страхотно! Как само сте описал музиката, невероятно е! Благодаря ви.

Този текст е стар, чел съм го разни форуми и сайтове преди години. Но не знаех, че е от Огнян Дъскарев. Много, много силно, г-н Дъскарев. Браво!

Описанието на музиката е изключително, но избраните, г-н Дъскарев, са един колективен боклук. "Елитът" на България, несъмнено е измет. Тази измет не може да бъде спасена, както вие искате. Красив, но безнадежден разказ.

наистина ли нямате по-смислени занимания

Eлит? Къде е.

Chudesno e-bravo Ogi,a na ANONIMNIJAT Komentator shte kaja,che naprazno si e gubil vremeto da chete i komentira,to tova tuk ne e prednaznacheno za nego/neja/,a za horata,koito pritejavat chuvstva i koito za shtastie vse oshte gi ima.

Imeto mi e Antoaneta i ne sum anonimna,prosto sgreshih pri izprashtaneto na gornijat komentar.

Истински думи,но зловещи,никому ненужни.Само малко останалия човешки дух може да ги разпознае.А колко истинска красота,колко истинска душа,колко истински думи са нужни на човечеството,за да живее.

Знаем, знаем го отдавна- всички са маскари! С изключение на tull, разбира се...

Трябва да си много тъжен човек, за да напишеш такъв текст с такова заглавие. Нима няма никаква надежда, дори и в красотата и любовта?

Надежда има, но тя не е в чувствата, красотата, любовта...само.
Надеждата е в разума и общуването. И ако това общуване е свързано освен със споделяне на мисли и с чувства, красота, любов и музика, тогава светът ще бъде спасен!

ще го затрият съвсем!...

С много шаблонни изрази и клишета. И "вярата в утрешния ден" накрая, но къде са "червените потници" ?

Но красотата е била сама , а "...една птичка пролет не прави..."
Тези, които считат, че сам - човек може да се справи с всичко и с всички...не са прави!
Еврейският цар Давид се е справил , но...останал сам да кукува!...

за будните умове. Има голяма ирония в това - изкуството да е такова, каквото обществото заслужава...

Интересен текст. Аз също съм писал на тази тема, в един от разказите си. Казвал съм и пак ще кажа, колкото и гротескно да пишвем и да показваме измамата, пошлостта, лицемерието, алчността, неустоимата и неуправляема жажда за ВЛАСТ и ПАРИ, не очаквайте революция в съзнанието на хората. Те няма да се вдигнат и да променят нещо, защото са ИЗПЛАШЕНИ до незнам къде!

Много хубаво написано!

Но нали не си мислите обаче, че тези, които създават ангелска музика са ангели :)

Пък и няма нужда красотата да спасява света... Ще го спасят Автори!

Иронията тук ме накара да се усмихна.Много ми хареса.

naistina mnogo hubavo napisano.

Хубав разказ. Музиката прави чудеса. Терапията с музика не е от вчера, но ако тези хора са действително глухи, как тогава ще стане това? Иронията на автора е открито предизвикателство към съвремените творци: "Писатели, артисти, художници, интелектуалци - вечен паметник на суетатата, недохранена с талант и сита на бездарие." Колкото до "елита" в България, ако кредитни милионери, фолкпевачки, псевдобанкери и " Безскрупулни политици, изкачващи се по стълба от трупове към висините на властта. Жестоки, но превъзпитани мутри, фолк-певици и празни манекенки, които бяха дошли да слушат сериозна музика." - са нейните представители, то жалко за тази страна и този народ. Мястото на тази пасмина /"елита"/ е на сметището...

;)))))))))))))))))))))
Много добре написано :)))
Този,така наречен "елит "........Все си мисля ,че някой някъде е объркал ценностната ни система.
Някой 20 години си е играл на Бог и ни е докарал до тук. Сега е ред на онзи Бог,истинският ,който ще съумее до оправи нещата......да видим как....

Най-хубавото, което съм чел от много време. Много силен, богат израз, с оригинален, неочакван край. Но колко тъжен край.

Не харесвам никак политическите статии на Огнян Дъскарев, но това есе е действително страхотно. Браво, Дъскарев. И спри с крайнодесните си статии, за да не те ругаят по форумите и в блога ти. Силата ти е в разказите, есетата и преводите.

Неизвестно защо ми се доплака от този прекрасен разказ. Толкова ли е безсилна истинската красота да спаси света? Невероятно силен, но и тъжен разказ. Поздрави отново г-н Дъскарев.

"По-късно, в зимната нощ един мъж, като се олюляваше отвори несигурно вратата на близкото такси. Вътре замириса на водка. Сетне извърна глава и извика грубо на силно гримираната си спътница:



“Хайде, ма, докога ще те чакам!”



Тя се изкиска и бързо седна на топло до него.



Това беше авторът. " - кое му е тъжното? Напротив, един щастлив край за автора, че е успял да провокира и разбуди човешкото у тази пасмина, наречена "елит"... :)

като приемат поне част от навиците им. В противен случай, прасетата няма да се интересуват от ангелски работи.

с № 25 - Авторът на гениалната музика разкошно се е погаврил с тези пачаври, които са били в залата, т.е. така нар. елит. Идеята на Дъскарев сигурно е друга - че и най-красивата и гениална творба не може да спаси душите на грешниците, както и че авторът е като тях. Но, независимо, се е получил отличен край. Разказът, обаче, е много оригинален и силен.

" Писатели, артисти, художници, интелектуалци - вечен паметник на суетатата, недохранена с талант и сита на бездарие."

Какво повече да се каже !? Сигурно и в минали времена е имало недостиг на талант, но днес бездарията минаващи за културен и интелектуален елит са хвалени, обгрижвани и награждавани както никога....
Браво на Дъскарев! Великолепно есе!

За пръв път чета нещо от този автор, Огнян Дъскарев и съм възхитена. Не знам какви политически статии е писал, но само това да беше написал, пак щеше да е много добър. Браво, прочетох разказа на един дъх!

които написаха добри думи за текста. Бъдете здрави.

Аз пък чета политическите статии на Огнян Дъскарев с голямо удоволствие. Също така харесвам и есетата и разказите му. Жалко, че толкова рядко пише. Този разказ съм го чел отдавна в един литературен сайт, но не знаех, кой го е писал. Сега знам и затова - поздрави на Огнян!

Случайно стигнах до този текст,прочетох го на един дъх и много се развълнувах.Пред компютъра съм много часове през деня,но в този час имаше смисъл... Благодаря!

До № 32 - благодаря ви!