ДВАТА ВЪПРОСА

Ричард Нойхаус /Richard John Neuhaus/ е известен американски теолог и писател. Негов приятел го помолил за утеха и съвет, защото бил тежко болен и се боял от най-лошото. Нойхаус в отговор му разказал една случка. Като млад свещеник той работил в огромното отделение за безнадеждно болни в Kings County Hospital в Бруклин, Ню Йорк. Всеки ден в отделението умирали около сто болни и всеки ден Нойхаус изпращал от живота няколко души.  Веднъж един от тях видял изражението на скръб и страх на лицето му, трудно се надигнал, погледнал го в очите и тихо, но ясно изрекъл: „Не, не, не се страхувай!”. Сетне паднал по гръб и издъхнал. Тези думи променили Нойхаус. Въпреки, че бил свещеник и бил длъжен да утешава умиращите, той се страхувал от смъртта. Но този човек, свършил в ръцете му, му дал сили против този страх.

След години самият Нойхаус се сблъскал с умирането, защото го застигнала най-страшната болест, на която не искам да споменавам името. Лежал изтощен, но без болка на смъртното си легло, когато изведнъж видял нещо пред себе си. Ето как той описва случилото се: „Пред мен се появи нещо като лилаво-синя завеса. До нея имаше присъствие в две форми.....внезапно едното или двете проговори и аз отчетливо чух: „Всичко е готово сега за теб”. Видението изчезнало и изуменият Нойхаус се ощипал болезнено, за да се събуди, но всъщност бил съвсем буден. Независимо от това си припомнил таблицата за умножение, рождените дати на седемте си братя и сестри и непрекъснато си повтарял, че е в пълно съзнание и не халюцинира. В следващите седмици той се възстановил и постоянно си припомнял и анализирал минутите с присъствието. Бил напълно убеден, че видението е истинско, както действителността, която го заобикаляла.

Науката лесно може да обясни тази случка – замъгленото съзнание на Нойхаус е фантазирало, защото той е бил смъртно болен. Науката, обаче, не дава отговор на най-важния въпрос на битието, на всички цивилизации и култури – какво има след смъртта. Не отговаря и на друг, основен въпрос – да се страхуваме ли от Края. Впрочем учените/атеистите отговарят на първия въпрос /няма нищо, само тление/, но обяснимо, на повечето от хората този отговор никак не им харесва. На втория въпрос хората не си отговарят, защото всички обичат живота и не искат да мислят за смъртта. Малцина, обаче, съзнават, че когато живеем ние бавно умираме. Смъртта е част от живота и е в нас. Постепенно се пълним със смърт, без да я подозираме. Всеки наш ден, който никога не се повтаря, ни приближава към смъртния одър. Всеки ден пътуваме с един милиметър към небитието.

 

Ричард Нойхаус вече знае отговора на двата въпроса, защото болестта, на която не искам да споменавам името, се завърна и го взе през януари 2009.

 

Но аз, живият, поради страх и слабост не знам отговора.

 

 

 

 

 

 

 

 

Страхът от смъртта е вечен и е за всички. Благодаря ви.

приятелю, не ти трябва да знаеш отговора на двата въпроса. Не ти трябва такова познание, повярвай ми. Никому не трябва.

Великолепно! Винаги ме изненадва силата на тектовете ви, г-н Дъскарев.

Когато през 2007 година ме отвлякоха извънземните, те ми казаха да не се страхувам от смъртта, защото тя била само едно банално и пошло произшествие.

"Когато през 2007 година ме отвлякоха извънземните, те ми казаха да не се страхувам от смъртта, защото тя била само едно банално и пошло произшествие."

А , случайно не споменаха ли някакъв банален начин да избегнем това неприятно произшествие ?

Силно, кратко, просто с няколко фрази успяваш да хванеш читателите за сърцата. Не всеки го може. И да, това е вечният въпрос. Но и аз не искам да знам отговора.

мен пък по-ме интересува дори най-малката възможност да се отървем от друго банално, но безкрайно досадно произшествие - апостолчо. навсякъде е.

Е и не можах да разбера има ли нещо след смъртта.Не че има някакво значение Смъртта е избавление от гадния живот

След смъртта има вечен живот. Отговорът на първия въпрос обезсмисля изцяло втория.
От друга страна, нормално е учените-материалисти да нямат задоволителен отговор и на двата въпроса. Имат отговори, но те изобщо не са задоволителни. Познанието ни е жалко дотам, че дори и часът не знаем колко е, ако не си погледнем часовника.
Странна тема си избрал :)

Поздрави.

Йоан 3;16 Бог толкова много възлюби света,че изпрати своя единороден син за да не погине/умре/ нито един, но да има ВЕЧЕН ЖИВОТ.Божието слово Библията ни дава отговор на всеки въпрос.Нашият Творец ни обича и е промислил вечен живот за нас, но за това е нужна ВЯРА.

Разбира се няма смърт , има преход от едно състояние в друго !

би трябвало първо да дадем дефиниция какво или по-точно, кое е живота... И според отговора на този въпрос да съдим кога и защо умираме...
Поздрави!

№ 1 - благодаря! До № 2 - вероятно си много по-млад от мен. В младостта хората не се интересуват от двата въпроса и това е нормално. До № 3 - благодаря ви г-жо Панова! До Уайт - благодаря ти, радвам се, че ти е харесал текста. До № 11 - да, това е най-разпространеното схващане, но така ли е??? Според Реймънд Муди, автор на прочутата "Живот след живота" е именно така. Но така ли е??

Ган, бих искал да имам желязната ти увереност. Но си прав за материалистите, естествено. Не мисля, че темата е странна, тя е най-важната. Но, изглежда, главно след определена възраст.

Никодима, засягате второто основно питане на битието - защо живеем. И то е изключително важно, но отстъпва по важност на най-важния въпрос. Поради простата причина, че на питането "защо живеем" има хиляди отговори. Въпросът, обаче, какво има след смъртта има само един, неясен, несигурен, незнаен отговор. /Отговорът на материалистите не приемам/ Въпреки книгите на Муди и последователите му, този отговор все още е неубедителен.

Най-важната е, разбира се, съгласен съм. Струва ми се странна може би защото е неадресиран текстът ти. Или е адресиран, но аз не схващам адреса :))
Това, което писах за материалистите, то не е "отвисоко" или презрително. Както пише един от любимите ми светогорски старци, "... макар всички ние по природа да сме деца на единия Бог, някои от тях живеят в дома, а други обикалят отвън".

За увереността - малко се изненадвам за твоята, ако е по-слаба.

моята увереност е слаба, да. Пак възрастта е причината, предполагам. Вечният, атавистичен страх от смъртта е вроден във всеки. Както виждаш има хора, които дори не искат да знаят отговора. Като Уайт по -горе.

В Новия Завет пише, че "с вяра ходим, не с виждане". "Увереност" май не е точната дума когато става въпрос не за знание, а за упование. През толкова болка и мъка преминаваме всички, че би било безсмислена и нелепа жестокост, ако смъртта е краят.
Какъв по-ясен знак за християнина от това, което Бог е избрал да се случи на земята, сред смъртните и недвусмислено да каже и да покаже, че смъртта не е краят. Какъв друг отговор да очакваме?

@gantree
Цитирал си светогорски старец. За монахът Пахомий ли става въпрос? Четох много хубаво есе от него в pravoslavieto.bg. Нещо написано от "бездната", което показва, че пътят на вярата понякога е и скръбен и по него се залита докато се стигне до края.

Хубав и искрен текст г-н Дъскарев!

@ Tull
Съжалявам, ако е така. Възрастта е само едно не много добро оправдание :)) според мен в тълпите либертарианци е проблема. Може и глупаво да ти прозвучи, но аз лично не се страхувам от смъртта. Единственото крайно неприятно нещо, което смъртта може да ми причини е, че ще ме раздели за неопределено време от любимите ми хора.


@ dagma
Здравей. :) Разбира се, да, "увереност" не е думата.
Не, не е Пахомий. Паисий Светогорец е, от линк номер 12 в блогрола ми; той казва това на един католик по един друг, съвсем различен въпрос, но казаното от него е толкова голямо и обхватно, че според мен излиза много далеч извън рамките на техния разговор.

Поздрави.

Всички ги е страх от смъртта. Не се правете на интересни. Човекът, /О. Дъскарев/ съвсем ясно го е написал, че се страхува. ПРизнава си, което е най-нормалното. Само лудите и лицемерите, които се правят на интересни

продължение: само лудите и лицемерите, които се правят на интересни не се страхуват от смъртта. айде холан, омръзна ми от интересни интелектуалци

Добре, добре, само се успокой. Всички без изключение сме като теб и умираме от страх пред смъртта.

Учените(атеистите) не знаели отговора или пък той не задоволявал някойси.
Ами да, не всички отговори се знаят на този етап, което не значи, че няма да се узнаят.
Теолозите пък, на абсолютно никакав въпрос, не са в състояние да дадат какъвто и да е отговор.
Какъв е предмета на теологията? Изучаване на бог. (Да не се бърка теолог с библеист). Какви отговори е дала теологията, относно нейния предмет? Нито на един. Къде е бог, как изглежда, кво яде, има ли гениталии, размножава ли се, кога е създаден, от кого?
И тия хора, твърдят, че атеистите нямали отговори. Имат и то доста. След време още.

като ви чета коментарите мили хора разбирам, че въртите на едно място. Вдигнете поглед нагоре и вижте ЗАЩО БОГ ИЗПРАТИ ИСУС НА ЗЕМЯТА.ТОЙ Е ПЪТЯТ КЪМ ВЕЧНИЯТ ЖИВОТ В ПРИСЪСТВИЕТО НА НАШИЯТ НЕБЕСЕН БАЩА.ГРЕХЪТ Е ТОВА КОЕТО НИ ОТДЕЛИ ОТ БОГА И ГРЕХЪТ Е ПРИЧИНАТА ЗА ФИЗИЧЕСКАТА НИ СМЪРТ. НО ДУХЪТ Е ВЕЧЕН И ЗА НЕГО НЯМА СМЪРТ. САМО ЧЕ БОГ НИ Е ДАЛ СВОБОДНА ВОЛЯ ДА ИЗБЕРЕМ КЪДЕ ЩЕ ПРЕКАРАМЕ ВЕЧНОСТТА- ДАЛИ В НЕГОВОТО ПРИСЪСТВИЕ ИЛИ НА ЕДНО МНОГО ТОПЛО И МНОГО НЕПРИЯТНО МЯСТО. БОГ ОБИЧА ВСЕКИ ЕДИН ОТ НАС И НИ КАНИ НО НЕ НИ ПРИНУЖДАВА. ТАКА ЧЕ ИЗБОРЪТ Е НАШ. НЯМА МЯСТО ЗА СТРАХ КОГАТО РАЗБИРАШ ОТКЪДЕ ИДВАШ И НА КЪДЕ СИ СЕ ЗАПЪТИЛ-КОГАТО ПРЕДАДЕШ ЖИВОТА СИ В РЪЦЕТЕ НА БОГ.

На тоя етап - същото, като на оня етап. Все тая :))
А това, "след време още", и "което не значи, че няма да се узнаят" знаеш ли как ми звучи?
На село в такива случаи като твоя казват "трай коньо, за зелена трева". Чувал си го, вероятно.
Ето, сега вече знаеш на какво казват така простите обикновени хора.

За страха, който така смело защити анонимен 18-19, извън шегата мога да кажа само едно - ако не си направил нищо лошо на никого, ако не си откраднал, ако не си излъгал, ако не си убил, ако нищо погрешно не тежи на съвестта ти, тогава няма от какво да се страхуваш. Да твърдиш, че да се страхуваш е "най-нормалното", е, не знам кой е лудия лицемер в такъв случай. Най-нормалното е точно обратното на това, което си мислиш. Човек е щастлив само когато дава, а не когато взема. Щастливци са даващите, а не просещите. Да наречеш един чист, честен и даващ човек "страхливец", "луд" или "лицемер" би било мега- и ултра-тъпо от твоя страна.

Всеки човек дели Времето, които иначе е неделимо, на три периода: вечността преди да се роди, няколкото секунди между раждането и смъртта, и вечността след смъртта. Да се страхуваме от времето след смъртта, която неминуемо ни чака скрита някъде между двете вечности, които в момента на чисто физиологичния акт се сливат в една, ми се струва глупаво. Но да се страхуваме от пътя, който ни води към нея, да, това го разбирам и споделям напълно. По този път е възможно да има много болка и страдание. Пътят, по който е минал Исус до Голгота, се нарича Пътят на болката (Виа долороса).

Какво има след смъртта?-питаш ти. Ако се пошегувам, бих ти отговорил-ще видим, всеки от нас поединично, но не го казвам, защото твоите въпроси изобщо не предполагат шега.Но си мисля, че този въпрос не се различава от въпроса-Има ли Бог? Защото в отговора на този въпрос се крие отговорът и на твоя.

Аз бих приел теорията на материалистите, че Бог няма, само ако ми обяснят появата на Разума! Но нека да оставят маймуните на мира. Щото ми писна от маймуни.

И Оги, следващи път задавай по-трудни въпроси (: ...Бъди здрав!

Белчо

приятелю, завиждам ти, че не се страхуваш от смъртта. Аз се страхувам, въпреки, че се опитвам да не мисля за нея. Милиарди хора се страхуват и искат да не мислят за смъртта, което е най-естественото за човешката природа.
Поздрави и бъди здрав.

Аз също и непрекъснато мисля за смърта. И също се страхувам, но не от самата смърт, а от това, което ме чака преди нея. Остаряващото и деформиращо се тяло е готово да приеме, че произлиза от маймуната. Но Разумът отхвърля такава възможност за себе си! И знаейки, че сливата ражда сливи, крушата - круши, маймуната - маймуни, то следва, че Разумът е роден от Разум! Някои го наричат Бог. А щом някой е създал Разума, Той не го е направил напразно. Апропо, да следваме Разума...

Ще го критикувам Огнян. Тук е малко романтичен песимист. Аз лично може да се приближавам хронологично към края. Но се чувствам щастлив да решавам все още всеки ден любимото си уравнение: Х + У = Й.
Та смъртта, в други езици е от мъжки рода, най-много се бои от това уравнение според мен. Трябва да се отнасяме цинично и иронично към нея. Майната и!

http://www.imdb.com/title/tt0093058/quotes?qt0475785

Не знам дали е страх от смъртта или е желание за оживяване? Преди години се чувствах безсмъртен и само веднъж, дваж съм преживял нещо като уплаха, когато съм се виждал на косъм от отвъдното. А през останалото време? Знаеш, че човек е неизбежно смъртен. Знаеш, че не можеш да проникнеш и да видиш какво има след това, независимо колко силна и твърда е вярата ти. (Аз съм верующ!) Безсмислено е да търсиш отговор на въпрос, който милиарди същества пред теб са задавали и никой не може да намери категоричен отговор.
И все пак човека е човек защото за разлика от всички същества има не само инстинкт за оцеляване, а мисъл за онзи момент, зад който никой не може да знае какво е.
Да имаш страх от смъртта е естествено. Да размишляваш над привидно безсмисленият въпрос е човешко.
И тези разсъждения -на автора, не намирам за признак на "романтичен песимизъм". А на помъдряване! Хубаво е когато прочетеш нещо, което те кара да мислиш , дълбоко самотно и продължително, въпреки че си си задавал такива въпроси.

Благодаря за есето. Симеон.

Да, страхуваме се защото никой не вярва, че има живот след смърта и което е още по-страшно ние не знаем какво представлява Той бъдещия живот, ако наистина го има. Аз мисля, че ако има нещо след смърта то ние не бихме могли да се го представим. Мъдреците твърдят, че той е вечен, но как да си представим вечното, като всичко около нас е тленно, подвластно на времето. Всичко в нашия свят е програмирано - има начало и край. Ако за момент си представим, че бъдещия живот няма да е по-лек оттози в които сега смятаме, че страдаме, кое ни дава основание да се надявам, че след смърта ни очква по-добро? Едно обаче е ясно, че след смърта не можем да се върнем отново в илюзията, която сме си създали. Ще се опитам да дам пример. Когато бебето идва в нашия свят то се сблъсква с една враждебна за него среда и то може да избере или да живе (да се впише в новата среда) или да умре и за двата свята (утробата на майката и нашия свят), но връщане в утробата на майката е невъзмоно. Това е доказвано многократно в житейския опит на човечеството. Непонятно ми е защо ние продължавам да желаем да останен в нашия свят? Можеби остава само това, че ние имаме някакъв мног траен спомен за този преход и не ни се иска да го преживеем отново. Да помислим.

Имам известен experiance като атеист когато бях млад, и мога да кажа че не се страхувах от смъртта, дали защото бях млад или защото се успокоявах, че щом всички умират, значи и аз така някой ден...
Сега пак не се страхувам от смъртта по други причини.
Страхът от смъртта (или липсата на такъв) може да е еднакъв за атеисти и вярващи понякога. Обаче ако заговорим за смисълът на съществуването, на атеистите им се разказва играта и не могат да отидат по-далеч от "построяването на справедлив строй" или "световен мир"......

Поздрави!

от хиляди години! Живота е неунищожим, защото умира и друг се ражда!
Не бъдете егоисти! След Вас идват други....

Виждал си бебе само на снимка, братО.
Когато едно бебе идва в нашия свят, то се озовава в ръцете на грижовната си майка, и е оградено от купища също така загрижени баща, баби и дядовци и всякакви други. Това враждебна среда ли е? Не, не е.

И как по-точно бебето може да избира "или да живее или да умре"?
Това са пълни дебилщини.
Като нямаш какво да кажеш, поне не пиши глупости да не ти се смеят хората по блоговете.

Може да Ви прозвучи много странно но съм виждал много бебета реално и на снимка....дори реално повече от колкото на снимка...За съжеление не всички бебета след раждането попадат в грижовните ръце на майка и роднини. Бедна Ви е фантазията да си представите, това, което се случва извън Вашия "широк" кръгозор". Приемете мойте съчувствия....не съм в състояние да Ви помогна.

тва е въпросът, който терзае всички ни, нали така? Учените се произнасят с компетенцията на своето нищожно знание за гигантската вселена и от лимитираните възприятия на човешкия вид. Свещениците на знайни и незнайни религии измислят приказки и вярват в тях с желязна увереност, за да подредят света си.
Истината е, че никой не знае дали и какво има след смъртта, а ако го има, не е ясно дали от позицията на живи имаме възприятията да го разберем.
Но пък това прави цялото изживяване по-интересно, макар аз самия да не бързам особено към него :D