Този текст е публикуван в днешния брой на "Седем"

БЪДИ  ДОБЪР  ДО СМЪРТ

 

 

През  9-та  година след Христа  римският военачалник Вар попаднал в засада заедно три легиона. Всички били избити от  германския вожд Арминий и войниците му. Римският император Август толкова се натъжил, че  дълги нощи не могъл да спи, плачел и викал:

 

“Варе, Варе, върни ми легионите!”.

 

Императорът, който бил известен със строгия  си нрав /не се поколебал да изпрати в доживотно  изгнание любимата си дъщеря Юлия, заради неморално поведение/, се развълнувал от смъртта на  легионите си и проявил доброта. 

 

През  451 след Христа, Атила прекосил Рейн и опустошил Германия. След това се отправил към Галия,  която била постигнала от същата съдба. Тогава  завоевателят   обърнал  поглед към Западната римска империя. Нахул в Италия и се озовал пред вратите на Рим. Папа Лъв I  отишъл в палатката  му  да го моли за милост. Не е известно какво са говорили, но на другия ден огромната конна армия на  Атила  напуснала Италия.

 

Атила, жесток завоевател и Бич Божи проявил доброта – пожалил Рим.

 

И тези древни владетели, живели във времена, когато  моралът и човешкият  живот били отвлечени понятия, били понякога добри.

 

Исус е казал да обичаме ближния си. Мнозина приемат това, като опит да обичат  всички хора.  Приемат   тези думи, като  доброта, насочена към милиони непознати. Но можем ли  да ги обичаме? Да  изпитваме абстрактна  любов  към незнайните африканци, азиатци, индийци, европейци? Истински да се тревожим  за тях?

 

Затова мисля, че Исус е имал предвид да обичаме, хората, с които живеем, най-близките ни. Именно тях да не огорчаваме. А това  е просто невъзможно. Едва ли някой може да  каже, че нито веднъж  не е наскърбил  близките си.  Най-добри са тези,  които никога  не са го правили. Ако има такива.

 

Добър си, когато даваш стотинки на циганката с  русо дете в скута или като подаваш пари на  просякът на 5-то авеню, който умолява за yellow change.

 

Добър си, когато с готовност правиш услуга на другия. Или, когато не нагрубяваш опонентите си в спор, лично  помагаш  на  бедните по света,  когато си почтен, толерантен, разкайваш се и признаваш грешките си. А това наистина е много трудно. В живота си досега съм срещал само няколко души,  които са признали, че са сгрешили.  В човешката природа е заложена непогрешимостта. Хората винаги вярват в себе си, много им е трудно да признаят, че не са били прави.  Някой да е заявил, че е разочарован от себе си? Колцина са признали, че са били груби и грозни, непочтени и подли? Висша доброта е, ако имаш силата да признаеш това! И тогава си по-силен и уверен в  живеенето.

 

Понякога, когато грешим, грешките  ни се  изправят.  В ранния следобед на един мартенски ден през 1997 вървях по “Витошка”. Пред бившето кино “Млада гвардия” трамваят спря и отвори врати.  Пред мен се появи  човек с  говорни и умствени  недостатъци  и неясно  ме помоли да му помогна да се качи. Около нас нямаше никой. Не го направих, трудно ми е да обясня защо, отминах го. В следващият миг се почувствах  ужасно. Отвратих се от себе си. Казах си, че съм безсърдечен, неморален, дори  жесток.

 

След няколко дни вървях по същата улица. Изведнъж  на същото място  се появи същият човек. Точно в  тази секунда пристигна трамваят и отвори врати. Около нас отново нямаше никой. Отново той ме помоли да му помогна да се качи в трамвая.

С  безмерна благодарност този път  му помогнах.

 

Оттогава мисля за  това изумително  съвпадение. То изобщо не е  случайно.

Мисля, че ми  беше дадена възможност да ПОПРАВЯ  грешката си, защото искрено съжалих за нея.

 

Добрите са специални хора, те не са мнозинство.  Но силата им е огромна. Те могат да  разбиват и съкрушават, и  понякога го правят, но важното е, че само те са в състояние да поправят стореното. Да пресушат сълзите, да върнат усмивката и радостта от живота.

 

Съвсем не е случайно, че Бог  си взима първо добрите, защото ги обича. И на Него трябва да благодарим, че  винаги се раждат добри хора.

 

Но добрите също страдат, наравно с лошите. Познавах един добър човек, който не беше  правил зло в живота, но умря в  мъки. Не знам защо е така, нямам отговор.  Сигурно сега е на  добро и светло  място. Може  би това е отговорът.

 

Не е вярно, че красотата ще спаси света.  Инстиктивно очакваме от красивите хора   да бъдат благородни и щедри, заради  външната обвивка.  Но  красивите  обикновено са суетни и студени  егоисти.

 

Светът се крепи на добрите хора, с добри сърца. Затова  го има този свят.  Те са надеждата на всички, дори и ако не го съзнаваме. Вярвам, че добрите, освен собствените си души, ще спасят и душите на лошите.

 

Защото Съдникът също е добър. 

 

Вярно е, че злото, като че ли  е все по-силно. Но това  е измамна представа. Доброто накрая винаги побеждава. Животът, тази сложна смесица от черно и бяло, и всички цветове  на дъгата е доказателството.

Бъди добър до смърт. 

 

Чудесно есе! Поздрави на Огнян Дъскарев.

Есето е хубаво, но и доста наивно. Дъскарев си мисли, че доброто винаги побеждава накрая. Само че е точно обратното, за нещастие. Наивник!

Статията на г-н Дъскарев е хубава изненада. До сега четяхме дълбоко проникновените му анализи за американската политика. Те не са били случайни прозрения. Оказва се, че журналистът и преводачът Дъскарев е също така една високо нравствена личност. И това радва.

А да се мисли,че нравствеността е израз на наивност ми се струва доста объркано.
Желая Ви успех, г-н Дъскарев!

Стефан - благодаря!
До № 2 - не мисля, че съм 100-ов наивник. Не и за това. Поздрави.
До №3 - изобщо не се считам за високо нравствен човек. Опитвам се само да бъда добър. Нравствеността е много по-широко понятие.

нищо лично, но сте ужасен лицемер. След като написахте десетки мракобесни статии по вестниците и дадохте десетки мракобесни интервюта по телевизии и радиостанции, сега се явявате целия в бяло, като смирен, добър, опрощаващ християнин!
По-голям цинизъм от години не съм виждал.
Пфу!

Виждам, че сте напълно убеден в себе си, затова не знам какво да ви кажа.
И, разбира се, всичко е лично.

поздравления за есето , TULL

благодаря ви!