Максимилиан, Салона и зоопарка в Челси

 

Изложението на живопис, организирано от Френската академия за изящни изкуства, известно като Salon, е най-значителното събитие в изкуството на Западния свят за времето от 1748 до 1890. В Салона показвали картините си известни и неизвестни художници от онова време. През пролетта на 1864 Салонът бил посетен от царствен гост – император Наполеон III. Императорът искал да се разсее от неприятностите. Старата му любовница Marguerite Bellanger родила току-що дете, за което гръмогласно и навсякъде твърдяла, че е на владетеля. Новата приятелка на императора, Valentine Haussmann, дъщеря на барон Haussmann, кмет на Париж, построил прочутите парижки булеварди, също за нещастие била бременна. Съпругата на императора, Евгения, никога не свикнала с постоянните му изневери. Тя, обаче, била непопулярна сред парижаните, заради необузданото си разточителство. Всяка сутрин, императрицата пръскала косите си със златен прах на стойност 200 златни франка. В бедните квартали на града се говорело, че всеки чифт от бельото и струвал 1000 златни франка – годишната заплата на строителен работник. Може би това са преувеличения на парижката тълпа, но е факт, че цели зали в Тюйлери били пълни с огромните колекции на Евгения от шапки, обувки и кожи, включително 14 палта сребърни лисици. Императрицата искала да бъде като героинята си, Мария Антоанета /но едва ли е искала съдбата и/ - обзавела личния си апартамент с нейните мебели, а над леглото си поставила портрет на покойната кралица.

 

Всъщност Наполеон имал по-сериозни проблеми. Той бил твърдо решен да превърне Мексико в про-френска, католическа монархия в Латинска Америка. Намерението му било в противоречие с американската доктрина „Монро”, според която Европа няма право да действа в Северна и Южна Америка. Но Наполеон имал късмет – американците били заети с бушуващата тогава гражданска война между Севера и Юга и не му обърнали внимание. Армиите на императора разгромили през май 1863 мексиканския бунтовник и враг Benito Juarez  и Наполеон решил да сложи на трона австрийския херцог Максимилиан, по-малкия брат на император Франц-Иосиф. Максимилиан и младата му съпруга Шарлота, дъщеря на краля на Белгия, живеели безгрижно в красивия си крайбрежен замък в Триест, Castello Miramar и се отдавали на страстта си един към друг, както и на другото си любимо увлечение – ботаниката. Поради което, те, естествено, категорично отхвърлили амбициозното предложение на френския император. Последвала цяла година на настоятелни увещания. Наполеон поканил двойката на специален бал в Тюйлери и там най-сетне изтръгнал съгласието им. На 14 април 1864 двамата се качили на кораба Navara и поели към неизвестната си съдба, която се оказала страшна.

 

И така, новият Салон бил открит в неделя, 1 май 1864. Входът бил безплатен и посетителите се втурнали из залите. Пред картината на ориенталска танцьорка, Dance of the Almeh от Alexandre Cabanel веднага се струпала тълпа. Друга картина от Изтока, на холандския художник Laurens Tadema, известен и като  Lawrence Alma-Tadema, привлякла вниманието на посетителите. Картината се казвала Pastimes in Ancient Egypt и изобразявала древни египтяни, които танцуват и слушат музика. След години Lawrence Alma-Tadema се прославил с прекрасните си картини на една необикновена тема – всекидневието на обикновените жители  на древния Рим.

 

Пред две картини, обаче, се събрали най-много хора. Те били от най-противоречивия художник в онова време, безмилостно нападан и хулен. Художникът, когото наричали „Апостолът на грозотата” бил Едуард Мане и тежко преживявал всяка критика. Нарисувал една млада жена и завинаги я обезсмъртил. Жената се казвала Victorine Meurent, картината – Olympia. Meurent-Olympia предизвикала викове на отвращение на живо от публиката и унищожителни статии от критиците. Теофил Готие писал: „изкуство толкова долнопробно, че дори не заслужава упрек”, други  заклеймили изображението като „женска горила”, „въглищарка от мините”, дори като „труп в напреднало разложение в моргата”! Според преобладаващото мнение тогава, французите изпитвали към Olympia погнуса, гняв и страх.

 

Другата картина от „Апостолът на грозотата”, представена в Салона от 1864, се казвала The Dead Christ with Angels. Теофил Готие ведната се възмутил и от тази картина, определил Мане като „ужасяващ реалист” и заявил, че този Христос бил толкова мръсен, дори и „възкресението не би го очистило”. Мане нарисувал Христос противно на приетото – с разрошена брада и нечисти ръце. Това оскърбило критиците, които обвинили автора в „неизразимо лош вкус”.  В артилерийската подготовка против Мане се включили и от неочаквано място. През ноември 1864 в Салона пристигнал английски художник на 36 години на име Данте Габриел Росети. Всъщност целта на посещението му в Париж била да иде на изложба на Делакроа, който бил любимият френски художник на Росети. Първата му работа, обаче, била да иде на място, обичано от Делакроа – Jardin des Plantes, зоологическа градина на левия бряг на Сена. Животните били страст на Росети, който притежавал  богат собствен зоопарк в дома си в Челси. Той е основател на школата на прерафаелитите, които се противопоставяли на индустриалната епоха във Великобритания. Прерафаелитите били влюбени в  средновековните италиански фрески и майстори, като Andrea Orcagna, Andrea Pisano, Giotto di Bondone. Росети и последователите му търсели утешение от сивата промишлена Англия в романтиката на Средновековието. Той е автор на прекрасни платна, най-красивото според мен е „Беатриче в момента на смъртта”. И така британецът посетил Салона и съвсем естествено се отвратил от Едуард Мане. Ето какво писал Росети на майка си: „ Новата френска школа, с главен герой човек на име Мане, е само разложение и гной....картините му са драсканици.....Мане е френски идиот и със сигурност е най-самодоволният глупак, който съм виждал....” На приятеля си Swinburne, известен поет, Росети съобщил, че „цялото сегашно френско изкуство е една кочина и от него ми се повдига”. Както се вижда враждите между художниците не са ново явление.

 

Силно наранен от яростната лавина от оскърбления, Мане потърсил съчувствие от приятеля си Бодлер, който тогава живеел в Брюксел. В 1864 той му писал: „Как бих искал да си тук, скъпи Бодлер. Обидите валят върху мен, като град”. Но поетът бил човек,  на когото град от обиди не би направил и най-малкото впечатление. Бодлер търсел лоша слава, веднъж заявил, че иска цялата човешка раса да се изправи срещу него. Според думите му, той се чувствал като риба във вода в реката на безчестието. Звучи невероятно, но за да предизвика нездравото любопитство на белгийците, Бодлер започнал да разпространява слуха, че убил баща си и го изял!

 

Най-тежката обида за Мане, обаче била сравнението на картината му The Dead Christ with Angels с книгата на „мосю Ренан”. 

 

Пред мен е второто поправено българско издание на „Животът на Исус” от Ернест Ренан, издадено в София през 1895 от Т.Ф. Чипев. Странна е тази книга. Написана е с огромно убеждение, но е неубедителна. От всяка страница блика силното желание на автора да ме развълнува и докосне, но останах студен след последното изречение. Прочетох я преди много години и въпреки опитите на Ренан да подкрепя твърденията си с факти /само нему известни/, не повярвах на нито едно от тези твърдения. Неслучайно той се счита за най-големият враг на Католическата църква след Мартин Лутер. Ренан е блестящ познавач на източни езици – иврит и халдейски. Той превел и публикувал на френски Книгата на Йов и Песните на Соломон. После поискал да стане ръководител на катедрата по иврит и халдейски в College de France. Католическата църква се противопоставила и Ренан бил отхвърлен. За утеха, Наполеон III го изпратил в Ливан на археологическа експедиция. И там, в една колиба от кал, в 1861, гневният, изпълнен с ярост против вярата Ренан написал „Животът на Исус”. В книгата той анализира Библията по научен и исторически начин, не по теологически. Според Ренан, Исус е необикновен, изумителен човек, но само човек, обикновен смъртен, а не Син Божий. Проповедник от Галилея с колосална страст и енергия, който върши чудеса-трикове, натрапени в съзнанието на доверчивото простолюдие. Ренан отрича дори и Възкресението! Според него след смъртта на Христос /причинена според научното му обяснение от разрив на сърцето/, той не е възкръснал. Възкресението е измислено  именно от гигантското желание на учениците на Христос той да възкръсне и преди всичко от безумната любов на Мария Магдалена. Книгата на Ренан, издадена в 1863 е посрещната с негодувание от мнозинството от французите. За няколко месеца, обаче, са продадени фантастичните за онова време 60 хиляди бройки.

 

Ето с какво е била сравнена картината на Мане!

 

Впрочем, Ренан има последователи и в наши дни. Никос Казандзакис написа прекрасната, но богохулна творба „Последното изкушение на Христос”. Мартин Скорсизи направи прословутия и спорен филм по тази книга. Според мен, и тримата страдат от вечната заблуда-мечта на хиляди поколения. Милиони хора през вековете са мечтали и искали, искат и сега да се самоопределят с Христос. Искат те да бъдат като Него и в желанието си Го превръщат в смъртен. Но Исус не е смъртен.

 

В 1890 известните френски художници и критици се скарали за функциите на Салона и той се разпаднал на няколко части. Това бил краят на най-голямото годишно събитие в изкуството в западния свят в продължение на повече от век.

 

В 1867г. нещастният Максимилиан бил изоставен от французите в Мексико, сетне заловен и разстрелян. За какво ли е мислил в последните мигове, пред куршумите в дивата латиномериканска страна? За замъка си, който така злощастно напуснал край топлото, изумрудено море? Скоро след това последвал и провалът на Наполеон III.  Шарлота изгубила разсъдъка си от скръб и живяла цели 60 години след съпруга си в белгийски приют за душевно болни. Любимата и кукла се казвала Максимилиан.

 

От тези дни и хора са изминали много човешки животи. Отдавна земята се вълнува от друго. Днес картините на Едуард Мане, Данте Габриел Росети и Lawrence Alma-Tadema струват милиони долари и са притежание на големите световни музеи и най-богатите колекционери. Наполеон III и Максимилиан имат своето място в историята, а  Ернест Ренан е все така популярен, но противоречив автор.

 

Но колко от сегашните писатели и художници ще живеят сред хората и след два века?

 

 

 

Блестящо есе! Научих много. Благодаря на Огнян Дъскарев.

Отлично упражнение на чист интелектуализъм. Рядко може да се прочетат такива есета. И аз благодаря!

"Впрочем, Ренан има последователи и в наши дни. Никос Казандзакис написа прекрасната, но богохулна творба „Последното изкушение на Христос”. Мартин Скорсизи направи прословутия и спорен филм по тази книга. Според мен, и тримата страдат от вечната заблуда-мечта на хиляди поколения. Милиони хора през вековете са мечтали и искали, искат и сега да се самоопределят с Христос. Искат те да бъдат като Него и в желанието си Го превръщат в смъртен. Но Исус не е смъртен".

Спорно твърдение на Дъскарев. Исус е божествен, да, но нали според Евангелията е "Син человечески". Това е може би причината хората да искат да се идентифицират с Исус. Но есето, е много добро, наистина. Трябва да има повече такива текстове в това чалгаджийско и опустошено време.

Есето е доста ученическо, но все пак е сто пъти по-добро от политическите тъпотии, които Дъскарев бълва на редовни интервали.

Син человечески/ Син Божи - това е обяснено вече доста добре и Той е и двете, но е по-интересно това, че с навдигането на хуманизма и особенно през периода на втората половина на 18 век человека обикновен започва да узурпира мястото на Бога. Мръсните гънки на психологията стават най-важни и религията, последвана от културата губят терен. Така и днес и спасение едва ли дебне някъде.
Аламеда

Истинско удоволствие ми достави този текст! Обичам много Лорънс Алма-Тадема и Александър Кабанел. Не споделям политическите идеи на г-н Дъскарев, но есето е чудесно!

независимо от това дали човек е религиозен или не, хубаво написаният текст си е хубаво написан текст :)
Поздрави!

съм считал, че Дъскарев трябва да се откаже от политическите анализи, защото са прекалено десни за нашата действителност и предизвикват главно ругатни, или изумление в най-добрия случай. Дъскарев трябва да пише есета и разкази. Там му е силата.

До горния - Огнян Дъскарев пише чудесни политически анализи, ако не ви харесват, не ги четете. А това есе е майсторски написано и е много интересно. За тази забравена епоха малко се знае.

Поздравления, Оги! Който може-може! Еднакво добре и остри политически анализи, и блестящи есета!
Белчо

ми.....нищо ново,просто факти

кои ще останат? Ако само някой знаеше... Но има индикации и за писатели и за художници. Зависи какъв период имаш предвид.
20-ти век даде своите големи творци, ще ги даде и 21-ият!

Светломира, СТ, Аламеда, Серго, Белчо, Spinhx, Sparhawk. Опитах се да върна част от това наистина забравено време. Интересно ми беше как е въможно класически имена сега, тогава да са били толкова обругавани. Историческите събития също са отдавна забравени, освен от историците. Любопитно е, обаче, да се сравнят политическите събития от онова време в столицата на света, с изкуството в нея. Що се отнася до Ернест Ренан, отдавна го чета и отдавна съм убеден, че е жертва на заблудата, за която пиша. Убеден съм, че и Никос Казандзакис е чел Ренан, преди да напише "Последното изкушение на Христос".

Здравей. Поздравления, текстът ти е наистина хубав.

Възможно е. Средата днес е друга, много по-вкисната и окаяна, според мен. Пълно е с идолопоклонници "реалисти", за разлика от по-рано. Това, за което тези "класически имена" са били обругавани тогава, днес вече не се отхвърля, а се приема като нещо нормално.

Но средата тогава е била не по-малко вкисната и окаяна, според тогавашните източници. Всяко време си има яростните критици. Това е отговор, може би, на питането как е възможно легенда като Мане, тогава да е бил руган така лошо. В началото на века Алеко Константинов произнася пламенни речи против тогавашната полит. класа. Ако заместиш само имената на политиците с днешните, речите му все едно са публикувани в днешните вестници.

Не, не критикувам сегашните времена. Исках просто да кажа, че тогавашното време е отхвърляло тези, които днес се смятат от хората за класици, следователно окаяното тогава е не само норма и практика днес, но и е дори възвеличено. На мен лично винаги са ми били странни хората, които се "прекланят" пред "класиците". Не че не ми харесват картините на Мане, или пък "Синята лагуна" на Нели Ценова, но като си я спомня, си представям картината, а не автора. Нещо като онова на Айнщайн, за часовника и часовникаря: "- Виждам часовника (т.е. творението), но не мога да си представя часовникаря (Твореца)".

Все пак, Мане е бил руган не защото всяко време си има яростните критици. Бил е руган за точно конкретни неща, а не просто ей така. Днес да видиш задника на Азис по телевизията, или гола манекенка с бански на Palmers върху билборд е нещо почти естествено.

Алеко Константинов е сбъркал само в едно - че е обобщавал. Ако не беше обобщавал, нямаше да се получи неговия обобщен и в много отношения спорен литературен образ.

Но аз предпочитам да си представям картината, а не автора. И всяко време си има крайно недоволните и критиците. Сегашните легендарни световни имена, някога са били абсолютно нищо. Именно това ми е интересно.

Малко известни факти, облечени в сполучлива форма от думи, интересен анализ на Ренан и книгата на Казанздакис и се е получило отлично есе. Добре е да има повече такива текстове в Мрежата. Този текст е от най-четените сега в Мрежата, което е все пак обнадеждаващо. Не само чалга и вип брадъри има в тази страна. Браво на Дъскарев.

Пишете в най-четените блогове за възмутителното, подстрекатаелско искане на мюфтиите, мюсюлманките да носят забрадки при снимки за лични документи в нарушение на българските закони!!!! За това са най-четените блогове - да стигат думите до повече хора. Какво се занимавате с дивотии от преди два века! Кой го интересува това!!!!

Фиделчо, сигурно си падаш по червените алигатори като Марадона. Той има на гърдите си татуиран Че,а на задника си Сталин. Твоят кръстник Кастро го беше назначил за съветник с астрономическа заплата в английски лири./ Поне да бяха рубли./ Видяхме как талантливите аржентински футболисти се съобразяваха с терора на треньора си и как се провалиха. Но за друго иде реч другарю наш с глава от алабаш. То е, че на България и трябва още много дясно, за да стане "бяла държава", както казваме ние и валута 2-ро направление. Питай татко си какво значи последното.

Фиделчо, това по-горе е за теб

Не ми казвай какво име да си избера и дали да харесвам политическите тъпотии на Дъскарев. Ами не ми харесват, и това е. Но ти явно си от демократите, които крайно недемократично искат да се налагат на другите.

И не ми казвай по какви алигатори да си падам. Явно харесваме различни алигатори.

Фиделчо никой нищо не ти казва и не ти налага. Такива работи правеше с българи татко ти едно време.“Аз не съм съгласен с вас, но бих дал живота си, за да изразявате свободно своето мнение ” ВОЛТЕР . Той не можеше да знае за такава мисъл на такъв човек. Истината е, че т.н. "Червена армия" постави на власт в България комунистите . Те се оказаха най-големите национални предатели и мракобесници. Гърците са по-комунистически народ от нас /може би са по-ограничени/, но извадиха късмет, че тази армия не достигна до тях. А, сега Фиделчо, ако татко няма нещо дадено му от БКП да дава под наем ще опъваш уши
от глад. Интернетът щеше да бъде полу-забранен или забранен като в Китай и Сев. Корея, ако не бяхте се провали.

Фиделчо - това по-горе е за теб!

Демократе, пак си налагаш мнението - откъде знаеш какъв е бил "татко" ми, откъде знваеш, че е бил комунист, или че аз съм такъв? Откъде знаеш, че "опъвам" уши от глад. Интернет дори нямало да има, ако баща ми се бил провалил! Аз да пиша свободни съчинения за твоя баща или за теб? Не, не пиша, защото нищо не знам за това и за разлика от теб съм възпитан. Но ти си и неграмотен, защото умалителното от Фидел е Фиделито, а не Фиделчо.

И защо реши, че съм комунист, че и баща ми е комунист? Защото не харесвам политическите статии на Дъскарев? Въпреки, че мисля, че това есе е доста добро.
Или защото ме свързваш с Фидел Кастро? Фидел означава "верен" и само с това има нещо общо виртуалното ми име. Само от догадки стигна до глобални заключения.

Не се сърди, но мисля, че си много прост.

До Фиделито, Фидел, или какъвто си там. Човекът ти казва, че вие комунистите сте най-големите разбойници и изроди в историята, а ти се правиш на гимназистка! От хиляда километра ти личи, че си комунист, "драги". Не му харесвали политическите статии на Дъскарев. Ами как ще ти харесват, бе трътко червена! Еййй, вие комунягите/левичарите сте големи лицемери. Хем сте такива, хем вие срам да си признаете.

Фиделчо е някак си по-нашенско. Гейелито не ми звучи. Личи си, че сте второ или трето поколение комунист. Не искам да Ви обиждам, настина. Ваше право си е да вярвате в каквото си искате. Това за татко Ви, дето го казвам просто се досещам. По-горе казах, че ако той беше още на власт Интернетът в България ще ше да бъде забранен. Малко хора вярват в обратно. Но татко Ви, ако беше добър българин и умен човек можеше да Ви каже примерно следното: "Такива бяха времената, когато дойдох в София трябваше да взема жителство, квартира и исках по-висока заплата. Иначе трябваше да работя в ТКЗС. После исках да уредя и тебе. Но всичко това отмина. Ти сега гледай днешния ден, сине. "
Какъв Фиделио? Hi Fi - това е истината! Фиделио е опера, ама нейсе!

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2010/07/07/928878_ubitite_mejdu_9_i_12_septemvri_vse_pak_shte_budat/?ref=rss

Така е! И освен това дребни душици и злопаметни. Човека - Дъскарев , може да напише нещо хубаво и неполитическо, за тревите и пчелите, за небето и морето, за красотата на музиката или живописта. Няма значение. Вие ще си го мразите и ще си го отричате, защото някога, някъде е разобличил някой от кумирите ви.
......
Чудесно есе , г-н Дъскарев! Приятно се чете, а човек и научава по нещо, не само за творците и историята, а и за критиците ви. Симеон

благодаря ви!

радвам се, че ви открих :)

mnogo e prosto glupaci takiva bokluci takiva razbrahteli vsicki hora prostaca sa vsicki

gfvcdhb ghc vbx sdbjh,xnjb jgjkxfggggggggggggggggggggggggggggggggj vghv gytygfuyhsrtttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttt hnycccccccccccccccccccccccccccccccccccccsdjjjjnxc v htgidjsfvyhr7fkfjtiuriufghdyuhgyufvughgbhgggggggggggggggggggggggggggggggggggggggggggxhzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzuyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyyybbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbb ccccccc huifffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffffnvy7777777777777777777777777777777777777777777777777777778ltttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttttbkkkkkkkkkkkkkkkkkkkkkkkkkkkkkkkkkkkkkkkkkkkkk uyvhnufhhhhhgdfmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmmbggggggggggggggggggggggggggggggggggggggggggggggggggggggggggggggggggggggggggggggggggggggggggggggggggggggggggggggggggggggggggggggggggggggggggggggggggggggggk......................................bbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbccccccccccccccccccccccccccccccccccccccccccccccccccccccccccccccccccccccccccccccccccccccccccccccccccccccccccccccccccccccccccccccccccccccccccccccccccccccccccccccccc(*)(*)(*)