КОЛЕДА

 

 

 1.

 

Под властта на прастария инстинкт той я повали  на леглото. Безкрайният копнеж на едно човешко тяло за друго. Прекрасното продължение на любовта, без което тя  не може да живее. Трескаво започна да се  съблича. Тя отчаяно разкопчаваше роклята си.

 

По-късно я погледна с почуда и си помисли:

 

“Колко е променена, и някак ….стара”

 

Тя го докосна по косата и си каза:

 

“Странно, лицето му е толкова сериозно и прилича на   възрастен”. 

 

“Трябва да тръгвам” – надигна се той с въздишка.

 

Беше празник, който щяха да прекарат със семействата си.

 

Не знаеха, че безумецът Ерос ги беше обладал за първи път. Светлият и страховит бог на любовта, пред когото хората помъдряват и падат на колене. Най-красивата  им  измислица.

 

 

2.

 

Тази сутрин съседката се обади по телефона. Лоша новина. Сестра и, която живееше в далечен град беше получила удар и я бяха закарали спешно  в болницата.

 

“Лекарят каза, че може да не изкара до довечера. Моля, елате веднага” – неспокойно и беше казала тя.  Явно се боеше  от излишни неприятности. Не беше длъжна да се грижи за чужд човек.

 

Остра болка и жал я пронизаха. Бедната, бедната и самотна сестра. Без деца, цял живот вдовица. Но как да иде точно, днес на празника, в непроходимите, снежни пътища.  А, ако се случи лошото…. Да не е при нея  в  последния и  час!  Това я ужаси. Не знаеше какво да прави.

 

Празничната вечер настъпи и взе вместо нея тежкото решение.

 

 

 

 

3.

 

Вървеше под студения вятър по пустата  улица. Пред него се появи силует на жена. Наближи и тя видя добрите, непознати  очи. Неволно му се усмихна. Неволно и той и се усмихна. Тя забави крачка, той също и се взря в бялото лице, проблясващо в падащия мрак. Гледаха се безмълвно, с усмивка. Бавно, много бавно, сякаш  с нежелание се разминаха. Грешката на живота им, може би, но  волята не беше тяхна.

 

Всъщност и двамата бързаха за в къщи, за празника.

 

 

 

4.

 

 

Нищо не нарушаваше покоя на дивата пустош. Дори и горските твари се бяха скрили от жестокия студ. Стоманеното  небе потъмня и ледено покри могъщите  черни клони.

 

Извисяваше се вечно над дните и планината, чийто Водач беше. И  Времето искаше да победи. Без усилие бе преминавал  векове през четири от проявленията  му. Спокойно, като че ли с усмивка,  гледаше  създанията , които понякога пъплеха под короната му, прегръщаха  ствола и лягаха в сянката, говореха и се смееха.

 

 Хиляда пъти беше посрещал днешния празник, още хиляда пъти ще го посрещне.

 

5.

 

Самолетите летяха,  влаковете и колите бавно напредваха в преспите, джунглите шумяха в тропическия  вятър, океаните мудно се вълнуваха, осветени от сивото слънце.

 

Деца се раждаха  и хора умираха, животът продължаваше.

 

Някои  знаеха това,  други –не, но  този ден беше необикновен.  Ден на любовта, на смирението, на тихата и добра тишина.

 

Беше  Празник.

 

 

 

 

 

 

 

Статиите на Огнян Дъскарев в "Дневник", "Седем" и други вестници, както и тв изявите му винаги са ми били дълбоко чужди. Поради крайно десните му възгледи и изобщо крайните му мнения.
Но, в много редките слуаи, когато той пише есета или разкази, мога само да кажа: чудесно, Огняне!
Този текст е просто чудесен. Много силен и то силата е постигната с кратки изречения. Което говори за майсторство.
Весела Коледа на всички!

съм съгласна с горното мнение. Винаги съм се чудила защо г-н Дъскарев пише статии /крайни/, за които получава главно ругатни в писмен вид. Като може да пише такива чудесни есета и разкази. Чела съм доста от тях в един стар електронен сайт, Още инфо, който вече не съществува.
Весела Коледа!

че Огнян Дъскарев може освен да прави силни ,верни, точни и информативни политически анализи,но може да пише чудесно и есета и разкази.
Поздравления!
Петър

Симо, госпожо, съжалявам, че съм ви разочаровал. Правя, каквото мога. Но ви благодаря за добрите думи.

На Петър също благодаря.
Щастлива Коледа.

Поздравления за автора ! Толкова е хубаво написаното. Точно преди Коледа срещнах един клошар в центъра на София. Не беше първа среща, от години обикаля. Питаше минаващите кой ден е днес, но всички го подминаваха. Понеже го знам, се спрях и казах - Днес е Бъдни вечер !
А той ме благослови "Бог да Ви закриля" !
Благодарих и също го благослових. Тръгнах си, той продължаваше да говори след мен, а на мен ми беше топло на душата.

Отнян пише десни статии. Да, на България и трябва дясна ориентация поне още 20 години, за да стане демократична държава от европейски тип.
Който не го разбира не е патриот. Левичарството - детската болест на .................! Прясно е още. Ето го комунизмът е съвременното мракобесие.

Бъди все така мъдър, десен и весел. Целувки на цялото семейство и по дупетата на двете малки кифли. Венци, Люси и Савина